Решение № 3289 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6927/2011 г.

Решение № 3289 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6927/2011 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Елена Димитрова Иванова, Марийка Георгиева Панайотова и Мария Николаева Панайотова чрез пълномощника им - адвокат Галина Попова против решение № 131 от 29.03.2011 г. по адм. дело № 68/2010 г. на административен съд - Велико Търново. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу заповед № СА-02-11-11 от 21.12.2009 г. на областния управител на област Велико Търново за одобряване плана на новообразуваните имоти в землищата на град Елена, с. Руховци, с. Мариян, с. Костел, и с. Илаков Рът. Прави доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава становище за процесуална недопустимост на решението, като постановено без да са конституирани заинтересованите от решаването на спора страни. Алтернативно развива доводи за неговата правилност. Мотивира се, че липсата на произнасяне от кмета на общината по заявени права на ползватели да придобият собствеността върху предоставени им за ползване имоти, не води до преклудирането им. Още повече, че в закона не е предвиден изричен срок за произнасяне на администрацията. На следващо място счита за неотносими към развиващото се производство доводите на жалбоподателите за липса на условията на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за признатите права на останалите ползватели. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Елена Димитрова Иванова, Марийка Георгиева Панайотова и Мария Николаева Панайотова против заповед № СА-02-11-11 от 21.12.2009 г. на областния управител на област Велико Търново за одобряване плана на новообразуваните имоти в землищата на град Елена, с. Руховци, с. Мариян, с. Костел, и с. Илаков Рът. Предмет на жалбата са седемнадесет новообразувани имоти, разположени в масив № 505. Възраженията са били, че с решение на съда по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е признато право на наследниците на Димитър Йорданов Панайотов на възстановяване собствеността върху описаните два имота в нови реални граници с план за земеразделяне. В противоречие с това решение, имотите са възстановени на ползватели в нарушение правилата на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. От приложената административна преписка и допълнително представените от страните писмени доказателства, съдът е установил, че с решение № 118 от 5.01.1998 г. по ах. дело № 128/1996 г. на наследниците на Димитър Йорданов Панайотов е признато право на възстановяване на собствеността върху нива от 14 декара в местността "Грънчарова страна" и лозе от 2.00 декара в същата местност, находящи се в град Елена в нови реални граници с план за земеразделяне. В действителност възстановяването е извършено в нови реални граници с план на новообразуваните имоти. В изпълнение на съдебния акт, поземлената комисия е издала решение № 179 от 5.03.1998 г., с която е признала право на собственост на наследниците на Димитър Йорданов върху нива от 14.000 декара и лозе от 2.000 декара в посочената местност. За територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на град Елена е изработен и одобрен помощен план - план на старите собственици и на ползвателите, който съдържа данни за съществуващите имоти преди образуването на ТКЗС. За изготвянето му са използвани данни от архива на общината - съхранени фотопланове и аерофотоснимки и направено анкетиране. В списъка на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС, съпровождащ помощния план е вписан имот № 531.21 на основание решение № 86 от 9.05.1996 г. на Никола Димитров Панайотов. С това решение е отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на Димитър Йорданов Панайотов върху лозе от 2.000 декара. То обаче е отменено с акта на районния съд, описан по-горе. Допълнително жалбоподателките са представили протокол от 28.16.1950 г. за извършена съдебна делба на лозе, съгласно която наследодателят им е получил около 2.000 декара. В списъка е описан и имот № 531.49 - нива с площ от 13.775 декара на същите наследници. В тези имоти са включени процесните новообразувани имоти, които са отредени за ползватели по начина, подробно описан в заключението на първоначалната експертиза. От нея, както и от приложения по делото регистър на собствениците към плана на новообразуваните имоти е видно, че те са определени за ползватели и въз основа на какви документи е извършено това. За изясняване на възраженията на жалбоподателките относно нанасянето на имотите на помощния план и идентичността им с новообразуваните такива са изслушани още две допълнителни експертизи. При тези данни по делото, съдът обстойно е описал нормативната база за изготвяне на плана на новообразуваните имоти и уреждането на правоотношенията между бившите собственици и настоящите им ползватели. Кратко и схематично обаче се е позовал на приключени процедури по трансформация правата на последните и е приел, че заповедта на областния управител в обжалваните й части е законосъобразна. Поради това е отхвърлил подадената жалба в цялост, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно с изключение на новообразувани имоти номера 505.162; 505.168; 505.169 и 505.170. Неоснователно е становището на участвалия в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура за недопустимост на решението, поради пропуска на съда да конституира всички заинтересовани от спора страни. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК го задължава да ги конституира служебно. Неизпълнението на това задължение е съществено нарушение на основно съдопроизводствено правило и когато е довело до нарушаване правата на заинтересована страна, адресат на оспорения административен акт, ще рефлектира пряко върху правилността на решението. Такова възражение обаче не би могло успешно да се направи от жалбоподателите, тъй като те не могат да се позовават на нарушение на права на насрещни страни. Поради това доводите в жалбата в тази насока не подлежат на обсъждане. Решението е правилно и в частта му, в която е прието, че е налице законосъобразност на заповедта относно имоти 505.33; 505.50; 505.51; 505.52; 505.144; 505.145; 505.147; 505.148; 505.149; 505.161; 505.163; 505.164 и 505.166. По отношение на тях е установено от първата и допълнителната експертизи, че са отредени на ползватели със заявени права да придобият собствеността върху предоставените им за ползване имоти и приключила административна процедура по придобиване на собствеността със заплащане на цената по определените оценки преди изготвяне на плана на новообразуваните имоти и съответно преди издаване на оспорената заповед за одобряването му. В производството по нейното оспорване, провеждано по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е допустимо разглеждане на възражения на бившите собственици относно законосъобразността на проведените от ползвателите процедури по трансформация и в частност - наличието или липсата на материалните предпоставки по § 4а, ал. 1 и § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Без значение е разстоянието от населеното място, на което са разположени имотите, и дали и доколко същите са застроени. След като е приключила плроцедурата по превръщане правото на ползване в право на собственост и ползвателските имоти не надвишават законовите параметри - 600 кв. м в случаите по § 4а, ал. 1 и 1000 кв. м в случаите по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се изпълни разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от правилника за прилагането му - на всеки правоимащ по двете преходни разпоредби да се определи имот. В тези случаи законодателят е дал приоритет на техните права пред тези на бившите собственици или наследниците им. За последните единствено е налице правото да получат, като обезщетение заплатените суми. Ето защо са неотносими към конкретния спор възраженията на касаторите, че постройката в имот № 505.51 не била новопостроена, а съставлявала преустройство на лозарска колиба, изградена от наследодателя им. Неоснователни са и доводите за противоречие с материалния закон, поради незачитане на правата на касаторите, установени с влязлото в сила решение на районния съд по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Тъй като двата имота, предмет на възстановяване с това решени се намират в зона по § 4 от ПЗР наЗСПЗЗ, то признатите с него права не могат да доведат автоматично до възстановяване на собствеността. В тези случаи законодателят е уредил цялостна реституционна процедура, която отчита и правата на ползвателите и едва с акта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се възстановява собствеността в новите реални граници. Посочените правни норми са съобразени при изготвяне на плана и заповедта на областният управител в тази й част е законосъобразна. Следващата група доводи в касационната жалба са относно липсата на пълно съвпадение между имотите на наследодателя им, обозначени в помощния план и плана на новообразуваните такива. Тези доводи също са неоснователни. Помощният план е изготвен не само на основата на съхранените в общината стари фотопланове от преди 1956 г., но и на проведено анкетиране, при което е направено съвместяване на всички имоти преди образуването на ТКЗС. Вещото лице е отбелязали в експертизите, че оспорените новообразувани имоти не са идентични с бившите два имота номера 531.21 и 531.49, но са включени в тях. При това в първата експертиза от 2.06.2010 г. точно е изчислено с колко квадратни метра новообразуваните имоти влизат в имотите на бившите собственици. Аналогични са констатациите, направени в раздел IV от допълнителното заключение от 29.10.2010 г. Най-ясно това е посочено в третата експертиза от 6.01.2011 г., където вещото лице в заключителната част е констатирало липсата на основания за разместване разположението на процесните имоти. На последно място е неоснователно искането на касаторите да се отмени решението относно имоти № 505.32, 505.172 и 505.254, тъй като те не са предмет на жалбата, подадена пред административния съд на 27.01.2010 г. След като планът на новообразуваните имоти за тези три имота не е обжалван в установения от § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ срок, той е влязъл в сила и не може да се претендира отмяната му в образуваното вече съдебно производство. По така изложените съображения, решението в частта му относно имоти номера 505.33; 505.50; 505.51; 505.52; 505.144; 505.145; 505.147; 505.148; 505.149; 505.161; 505.163; 505.164 и 505.166 е правилно и следва да се остави в сила. За останалите четири имота, номера 505.162; 505.168; 505.169 и 505.170 обаче същото е неправилно. По отношение на тях е отбелязано в заключението на първата експертиза, че са подадени заявления от ползвателите за изкупуване, но не са посочени документи за извършено плащане. Съдът, без да конституира, като заинтересовани лица ползвателите или техните наследници и съответно без да установи дали е налице окончателно завършена процедура по трансформиране правото им на ползване в право на собственост, е счел жалбата за неоснователна и в тази й част и я е отхвърлил. При непълнота на доказателствата, дължаща се на допуснатото от него нарушение на задължението по чл. 154, ал. 1 от АПК, е направил и погрешно тълкуване на материалния закон относно възможността на ползвателите да заплатят стойността на имотите в тримесечен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Допуснато е пълно смешение между задълженията им за заплащане и сроковете, уредени в § 4а, ал. 5, съответно обнародван в ДВ, бр. 28/1992 г. и изменян последователно с ДВ, бр. 105/1992 г.; ДВ, бр. 59/1995 г. и ДВ, бр. 98/1997 г., както и по § 62, ал. 6 от ПМС 456/1997 г. В тази насока е неоснователно становището, изразено от участвалия в настоящото производство прокурор, че невнасянето на сумите се дължало на бездействие от страна на администрацията. След като законът още в първата му редакция от 1992 г. е обвързал ползвателите със срок за предявяване на искания да придобият собствеността върху предоставените им за ползване имоти и допълнително през 1997 г. е извършил новиране на сроковете, както за заявяване, така и за заплащане на сумите по определените оценки, то в процесуалните закони - преди 2007 г. - ЗАП, а след 2007 г. - АПК е предвидил правната възможност за оспорване на изрични или мълчаливи откази. Ако към датата на изготвяне на плана на новообразуваните имоти не е извършена трансформацията на ползвателското право до край - със заплащане на сумите по оценката по § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ или § 62, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, то в плана на новообразуваните имоти, не би могло законосъобразно на тези ползватели да се определи имот. Не случайно в разпоредбата на чл. 28, ал. 10, т. 5 от ППЗСПЗЗ се изисква от техническото задание за изготвяне на плана да вземе предвид ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия на протокола и заповедта по § 62, ал. 2 и 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се отбележи неправомерното смешение, допуснато от съда между тези разпореди и правилата на § 31 от ПМС 234/1999 г., които уреждат плащанията на разликите в земята над 600 кв. м и 1000 кв. м и съответно подобренията върху тях. Поради това и производството се развива след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, като е различно от оценителното производство по § 62 от ПМС 456/1997 г. В тази му част решението на административния съд е неправилно в резултат, както на неправилно приложение на материалния закон, така и на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - не са конституирани заинтересованите страни - ползватели на тези четири имота, както и не са събрани доказателства за претендираните от тях права. Налице са отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението в тази му част ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото ще следва съдът да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд, съгласно правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение