Решение № 9368 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2017 г.

Решение № 9368 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ срещу Решение № 7124/15.11.2016 г., постановено по адм. дело № 11893/2015 г. по описа на Административен съд С. град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - И. В. Ж., чрез процесуалния си представител адвокат А., в писмени бележки взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по исковата молба на И. Ж. против СДВР, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, заповед за задържане на полицейски орган при В. Р. управление на СДВР. Първоинстанционният съд е дал възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил изцяло, като основателен и доказан предявения от И. Ж. против СДВР иск за причинени неимуществени вреди, предявен на основание чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, произтичащи от отменен по съдебен ред административен акт, заповед за задържане, изразяващи се в престой и общуване с хора, с които не му е било приятно да общува, понасяне на ехидно и презрително отношение, безсънен престой в студена, ужасно миришеща и много мръсна килия, без одеяло и без осигурен нар. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред административен акт, като незаконосъобразен, налице са причинени вреди, които са в пряка причинна връзка от него, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е определил размера на дължимото се обезщетение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск. Неоснователно в касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца при отмяната на заповедта, с която такова е постановено. Доводите, че ищеца не се е справил с тежащата върху него доказателствена тежест и че изводите на съда са необосновани са неоснователни. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъмнено неправомерното задържане при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. Твърденията за изпълнение на всички законови изисквания при осъщественото задържане не намират опора в доказателствения материал по делото, а и не могат да обосноват неоснователност на иска, при установената по надлежния ред незаконосъобразност на административния акт, въз основа на който то е осъществено. Неоснователен е довода, че неправилно административният съд е основал решението си на показанията на разпитания по делото свидетел, при положение, че показанията възпроизвеждат негови преки впечатления. А и изводите на съда се основават на фактическа обстановка, установена при обсъждането на всички доказателства по делото. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е неправилно, като първоинстанционния съд не е оценил по справедливост претърпените неимуществени вреди в нарушение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Установените по делото факти, релевантни за спора, обуславят присъждане на обезщетение в претендирания размер. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането и характера му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение, като е съобразен периода на задържането, предприетите въз основа него действия и отражението им върху състоянието на ищеца. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай. Правилен е извода в обжалваното решение, че установените в конкретния случай вреди основават обезщетение във възприетия размер. При правилното приложение на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимите се на ищеца разноски. Възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение се прави едва в касационната жалба и не може да бъде разгледано. Неоснователно е искането на ответника по делото за присъждане на разноски, направени в производството пред настоящата инстанция, изразяващи се според представения списък в договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По делото не е представен изискуемият се по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор, в който да е определено дължимото се на адвоката възнаграждение. Договорът не може да се замести от представената и подписана единствено от адвоката разписка - декларация за получена сума. По изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение