Решение № 12413 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14660/2014 г.

Решение № 12413 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14660/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. София, чрез юрисконсулт Кюлджийска, против Решение № 5984 от 13.10.2014 г., постановено по адм. дело № 8350/2014 г., по описа на Административен съд София град, с което е отменено негово решение № 4184 от 19.06.2014 г. в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 9 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ), е отказал предоставянето на хуманитарен статут на Ако Хасан Карим, гражданин на Ирак и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Ако Хасан Карим, чрез адв. Георгиев, оспорва касационната жалба като неоснователна като излага подробни съображения в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за неправилно и предлага да бъде отменено в обжалваната част. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил решение № 4184/19.06.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ в частта му, с която е отхвърлена молбата на Ако Хасан Карим за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В останала част - относно отказа за предоставяне на статут на бежанец, жалбата на Карим е отхвърлена, като неоснователна, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението в обжалваната му част съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Прието е, че Ако Хасан Карим е кандидат за бежанец със страна на произход Ирак, където обстановката, тълкувана в светлината на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17.02.2009 г. постановено по дело № С-465/2007 г., както и на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, достига до такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателят бъде върнат в страната си по произход ще претърпи тежки посегателства, съществува реален риск за неговия живот и сигурност по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ поради самото си присъствие на територията и. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Необосновани са изводите на административния съд за наличие в случая на материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Иракският гражданин е напуснал страната си по произход през 2004 г., поради смъртта на брат му през 2003 г., като е посочил, че както тогава, така и сега нищо не го заплашва и няма проблем да се върне в родината си, но не желае. Както причините за напускането на държавата по произход, така и анализа на положението в нея, извършен от административния орган основават правилност на извода му, че не са налице законовите предпоставки на нормата на чл. 9 ЗУБ. В случая не се установява, че търсещият убежище е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение в Ирак, при което спрямо него не е налице "безогледно насилие", което от своя страна е условие за търсенето на субсидиарна закрила. Отсъствието на сериозни и потвърдени заплахи, които да са актуални и към момента, информацията, че ситуацията в Ирак, и в частност в Иракски Кюрдистан не достига границите на въоръжен конфликт подкрепят изводите на административния орган, че липсват основания да се приеме, че са налице основанията на чл. 9 ЗУБ. Приложената по делото актуална справка от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, касаеща Република Ирак и конкретно провинция Сюлеймания, област Иракски Кюрдистан, където е живял Ако Хасан Карим със семейството си, основава липсата на бойни действия. Ако и да се установява извършване на терористични актове, то те са спорадични актове на насилие и като такива не представляват въоръжен конфликт. Изрично в цитираната справка е посочено, че иракски граждани от други провинции се насочват към автономния кюрдистански регион, в който не е налице вътрешен въоръжен конфликт. Неправилен е изводът в решението на първостепенния съд, че в Женевските конвенции от 1949 г. се съдържат отрицателни предпоставки, според които вътрешното напрежение, размирици, бунтове, отделни и спорадични действия на насилие се считат за въоръжен конфликт. Минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата директива не обуславят извод за съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя, основаващи субсидиарна закрила. Вярно е, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Но в конкретния случай, базирайки се на актуалната информация за положението в Ирак и в частност в Иракски Кюрдистан и въпреки наличието на атентати, настоящият състав намира, че не са налице данни за "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. При така изложените мотиви решението на първостепенния съд, в обжалваната част, е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество, като се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт и в частта му, съдържаща отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение