Решение № 13846 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2009 г.

Решение № 13846 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ОПАЛ-Р" ООД със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв. Огнян Генковски, срещу решение № 1665 от 8.12.2008 г., постановено по адм. дело № 330 от 2007 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 0304871 от 15.01.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 121 от 23.03.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8244,80 лв. заедно с начислени лихви за просрочие в размер на 3670,18 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени подробно в касационната жалба и в допълващата я молба от 28.05.2009 г., се иска отмяна на решението. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Варненския административен съд е отхвърлена жалбата на "Опал-Р" ООД против ревизионен акт № 0304871 от 15.01.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 121 от 23.03.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частта, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 251 от 26.04.2001 г., издадена от "Нипо трейд" ЕООД с правоприемник "Ориент 2002" ЕООД, по фактура № 102 от 27.03.2003 г. с доставчик "Хеленик Агротранс" ЕООД, както и по фактура № 446 от 28.11.2003 г. с издател "Крес" ЕООД. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. Съдът е приел за основателни изводите на данъчните органи за наличие на законовите предпоставки за отказано право на данъчен кредит по доставките от "Нипо трейд" ЕООД, "Хеленик Агротранс" ЕООД и "Крес" ЕООД. Анализирайки събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи, че жалбоподателят не е доказал реалното извършване на доставките, както и начисляването на данъка в счетоводствата на доставчиците. При постановяването на обжалваното решение съдът е приел за установено, че в хода на данъчната ревизия са извършени насрещни проверки на доставчиците на проверяваното дружество с цел установяване предмета на доставките съобразно издадените фактури, както и наличие на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит на "Опал-Р" ООД, в резултат на които ревизиращите органи не са открили доставчиците на декларираните адреси. Представените при съдебното обжалване на ревизионния акт и на потвърждаващото го решение доказателства, в това число и приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не са оборили констатациите на ревизиращите органи за липса на законовите предпоставки за признаване на право на данъчен кредит по процесните доставки. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на административното и съдебното производство, и при законосъобразни правни изводи. При преценка на доказателствата и на установените от тях факти решаващият състав на Варненския административен съд правилно е съобразил разпределението на доказателствената тежест между страните по делото. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 780 лв. по фактура № 251 от 26.04.2001 г., издадена от "Нипо трейд" ЕООД с правоприемник "Ориент 2002" ЕООД, съдът правилно е приел, че е налице обстоятелството по чл. 109, ал. 11, т. 1 и 4 от ДПК (отм.), тъй като при извършената насрещна проверка доставчикът не е бил открит от данъчния орган на посочения от него данъчен адрес. Неоткриването на прекия доставчик на декларирания данъчен адрес представлява самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит. При решаването на спора съдът е взел предвид и обстоятелството, че данъчните органи са установили размера на данъчното предимство, който съответства на ползвания от ревизираното лице данъчен кредит, като данъчното предимство не е премахнато с оглед факта, че на доставчика не е извършвана данъчна ревизия за процесния период. В константната съдебна практика на Върховния административен съд е прието, че при наличие на констатации в данъчния акт за изпълнен фактически състав на чл. 109, ал. 11 (отм.) и ал. 12 от ДПК (отм.) доказателствената тежест за опровергаване на тези констатации пада върху данъчнозадълженото лице, като в настоящия случай такива доказателства не са ангажирани от жалбоподателя. Неоснователни са твърденията на касатора за неприложимост на разпоредбите на чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК (отм.) поради отмяната на същите към момента на извършване на данъчната ревизия. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, посочените норми са материалноправни и тяхното приложение касае ревизирания данъчен период м. 04.2001 г., когато същите са били в сила и по отношение на жалбоподателя. Настоящата инстанция споделя и изводите на съда относно липсата на начисляване на данък върху добавената стойност в счетоводството на доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) като условие за признаване на правото на данъчен кредит. В тежест на жалбоподателя е било да представи доказателства за начисляването на данъка, като това не е сторено, в това число и със заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило невъзможността да установи дали данъкът е начислен поради неоткриването на "Ориент 2002" ЕООД на обявения адрес. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за периода м. март 2003 г. в размер на 2000 лв. по фактура № 102 от 27.03.2003 г. с издател "Хеленик агротранс" ЕООД съдът е приел, че в хода на административното и съдебното производство не са представени доказателства за начисляването на данъка по облагаемата доставка съгласно изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), както и доказателства относно реалното осъществяване на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Основното оплакване на касатора е свързано с констатацията относно липсата на реалност на процесната доставка, тъй като според него издадената данъчна фактура е документ, който удостоверява наличието на сделка между търговци предвид обстоятелството, че договорът за търговска продажба между "Хеленик агротранс" ЕООД и "ОПАЛ-Р" ООД е консенсуален договор и няма законово изискване за представяне на други документи. Настоящата инстанция споделя извода на съда за липсата на доказателства относно реалното извършване на доставката. От доказателствата по делото е видно, че при извършена от ревизиращите органи насрещна проверка доставчикът "Хеленик агротранс" ЕООД не е намерен на декларирания данъчен адрес. Правилно в мотивите на обжалваното решение е прието, че с оглед констатацията в ревизионния акт за ненамиране на доставчика на адреса му жалбоподателят е този, който носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че доставката е реално извършена, като в хода на ревизионното и съдебното производство такива доказателства не са ангажирани от жалбоподателя. Издаването на данъчна фактура от доставчика не е достатъчно основание да се приеме, че доставката е реално осъществена. Съгласно легалната дефиниция на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.) доставка е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) предвижда отказ на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект, когато доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката. В настоящия случая не са представени никакви доказателства относно извършването на процесната доставка на 50 тона царевица, в това число документи за произхода, съхранението и транспортирането на стоката, както и такива за кадровата и техническата обезпеченост на доставчика. При така установената липса на реалност на доставката заплащането на данъка по ДДС-сметката на доставчика не е достатъчно за признаването на право на данъчен кредит. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила с оглед на това, че в мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил неначисляване на данъка в счетоводството на доставчика предвид липсата на такава констатация в ревизионния акт. В изпълнение на правомощията по чл. 160 от ДОПК съдът има задължение да изследва всички предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит. В тази връзка обосновано съдът е приел, че липсват доказателства за начисляването на данъка, като това не е установено и със заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Идентични са мотивите на съда, за да отхвърли жалбата на "ОПАЛ-Р" ООД срещу ревизионния акт в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5464,80 лв. по фактура № 446 от 28.11.2003 г., издадена от "Крес" ЕООД. Възприетата от съда фактическа обстановка във връзка с процесната доставка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. От материалите по делото се установява, че доставчикът не е открит на обявения данъчен адрес, а в хода на административното и съдебното производство не са представени доказателства за реалното извършване на процесната доставка и за начисляването на данъка в счетоводството на "Крес" ЕООД. По съображения, идентични с изложените по-горе в решението във връзка с доставката от "Хеленик агротранс" ЕООД, настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд относно законосъобразния отказ за признаване на правото на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Крес" ЕООД. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,