Решение № 9622 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2010 г.

Решение № 9622 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Димитър Георгиев Стойчев от гр. София против заповед № РД-26-232/25.05.2010 г. на министъра на отбраната. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени, като претендира за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл и направените деловодни разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е допустима. Жалбоподателят е бил държавен служител, като е заемал длъжността "държавен експерт" в отдел "Доставка на комуникационни и информационни системи и радиолокационна техника", дирекция "Политика по въоръженията" с ранг V старши към Министерство на отбраната (МО). С обжалваната заповед министърът на отбраната е прекратил служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 54/01.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и утвърдено ново длъжностно разписание със заповед от 17.05.2010 г. С представените по делото длъжностни разписания на министерството на отбраната се установява, че до 25.05.2010 г. в дирекция "Политика по въоръженията" е имало 140 щатни длъжности, като в отдела "Доставка на комуникационни и информационни системи и радиолокационна техника"е имало 12 щатни бройки, от които 1 за началник на отдела, 4 броя за длъжността "държавен експерт", една от които е заемал жалбодателя, 5 броя за длъжността "главен експерт" и по 1 за длъжностите "старши експерт" и "главен специалист". По длъжностното разписание от 25.05.2010 г. е създадена дирекция "Инвестиции в отбраната" с общо 95 щатни длъжности. В тази дирекция е предвиден отдел "Договори системи" с предвидени 10 щатни бройки, от които 1 за началник отдел, 2 броя за длъжността "държавен експерт" и 7 броя "главен експерт". От назначената по делото експертиза се установява, функциите и задълженията по длъжностната характеристика за длъжността, заемана от жалбодателя съответстват на тези по длъжностните характеристика за длъжностите "държавен експерт" и "главен експерт", като в има и известно увеличение на задълженията на тези служители- освен тези, които са били изпълнявани от жалбодателя са добавени такива с организиране на обществени поръчки за придобиване на телекомуникационно оборудване, пощенски услуги, софтуер и навигационна техника. Според вещото лице функциите на отдела са запазени, като броят на служителите в същия, които ги изпълняват е намален. От така установеното от фактическа страна следва, че макар длъжността, заемана от жалбоподателя да е запазена като нормативно определена позиция е налице реално съкращаване на броя на служителите, които изпълняват тези задачи и функции. Задълженията и функциите по длъжностната характеристика на жалбоподателя и понастоящем се изпълняват от служители в този отдел, на които обаче са вменени и допълнителни такива, като броят на същите е редуциран. От изложеното следва, че е налице реално съкращение на длъжността, заемана от жалбоподателя, при което обжалваната заповед е издадена в съответствие с материално правните норми. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Ето защо жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,