Решение № 2267 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2020 г.

Решение № 2267 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, чрез процесуалния си представител адв. С. Рафаилов срещу решение № 132 от 6.07.2020 г. по адм. дело № 462/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 250 от 22.08.2019 г., издаден от "за" директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществено процесуално нарушение, необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че поради неправилни логически изводи и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правилна първоинстанционният съд е преценил и е интерпретирал събраните по делото доказателства, като на тази база е извел неправилен извод за законосъобразност на процесния АУПДВ. От приетото по делото заключение по СТЕ и от съдържанието на самото разрешително се установява, че във водните количества, послужили като база за определяне размера на дължимата такса се включват водни количества от водоизточник, който не е посочен в разрешителното. От друга страна, в процесния АУПДВ не става ясно как е определен размерът на дължимите лихви за забава. Иска отмяната на решението, като се постанови други с отмяната на АУПДВ. Претендира разноски по представен списък. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез юрк. Бенин, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на производството пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 250 от 22.08.2019 г., издаден от "за" директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на дружеството са определени задължения за такса за разрешено право за водовземане от подземни води по Разрешително № 0707/12.12.2001 г., за периода от 1.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в размер главница 61 870, 06 лева и лихва за периода на забава 3 231, 25 лева, от които: за Вододайна зона "Депсизи"- такса в размер на 22 313, 36 лева и лихва в размер на 1 165, 35 лева; и за Водоснабдителна група "Север" – такса в размер на 39 556, 70 лева и лихва в размер на 2 065, 90 лева. Посочено е, че таксите са определени въз основа на представените декларации по чл. 194б от ЗВ и годишна справка. Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ, от "ВиК Сливен" ООД не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода от 1.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по посоченото Разрешително. В акта е извършено позоваване на издаденото Разрешително за ползване на подземни води, на гореописания Констативен протокол, в който е обективирана проверка по документи, както и на изпратените до дружеството Покана за доброволно изпълнение и Уведомление за започване на производството за издаване на АУПДВ. По делото са назначени, изслушани и приети, неоспорени от страните, СТЕ и СИЕ. Вещото лице по СТЕ дава заключение, че: е констатирал наличието на 9 броя водоизточници от Водоснабдителна група "Север", а по Разрешително № 0707/12.12.2001 г. те са 8 броя; за измерването на отнетите водни количества на ПС "Депсизи" е монтиран разходомер тип Взлет PC - УРСВ - 10 М; за измерването на отнетите водни количества на ПС "Север" е монтиран разходомер тип Взлет PC - УРСВ - 10 М; не може да се определи точно водното количество, отнето от всеки водоизточник, понеже в общия черпателен водоем, от който посредством ПС "Север" водните количества се подават към потребителите, се вливат водните количества от 9 броя водоизточници, а не от 8 броя както е по разрешително, и няма монтирани измервателни устройства на отделните водоизточници, а има едно общо измервателно устройство, измерващо общото водно количество. Вещото лице по СИЕ дава заключение, че: размерът на законната лихва за забава върху главниците, посочени в оспорения АУПДВ, изчислен за периода от 16.02.2019 г. до 22.08.2019 г, е: върху главницата от 39 556, 70 лева размерът на лихвата за забава е 2 065, 74 лева, върху главницата от 22 313, 36 лева размерът на лихвата за забава е 1 165, 26 лева, като общият размер на изчислените лихви за забава за периода от 16.02.2019 г. до 22.08.2019 г. е 3 231, 00 лева. Първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК. При издаването са спазени административнопроизводствените правила и е тълкуван и приложен правилно материалният закон. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. АС Сливен е формирал извод за компетентност на органа, издател на оспорения АУПВ в противоречие с приложимия материален закон и доказателствата по делото. АУПДВ е издаден от М. Маринов за директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", съгласно Заповед № РД-03-250 от 12.07.2019 г. /л. 68 от делото/ на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив. С посочената заповед, на основание чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 4, т. 2 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции /ПДОРСБД/, директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив /Ц. Кънева/ нарежда: в случай на отсъствие на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" по обективни причини /ползване на платен годишен отпуск, отпуск по болест, неплатен отпуск, командировки в страната и чужбина/ М. Маринов - директор на дирекция "Планове и разрешителни" в Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" да изпълнява правомощията му в пълен обем /с изключение на тези, които по закон не подлежат на делегиране/, като има право включително да подписва документи, официална кореспонденция, да издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и други актове, произтичащи от дейността на Басейнова дирекция или от административни актове на Министъра на околната среда и водите. Като доказателство по делото е представено заверено копие на Заповед от 12.08.2019 г. /л. 69 на министъра на околната среда и водите, с която заповед, на основание чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), е разрешено на Ц. Кънева да ползва 4 дни платен годишен отпуск в периода 20.08.2019 г. - 23.08.2019 г. С оглед така представените доказателства следва да бъде съобразено разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, според което "делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму". Според същото ТР "Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган". Посочената по-горе норма на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ не допуска делегиране на правомощието на директора на басейнова дирекция да издава АУПДВ на друго лице. Според нормата на чл. 5, ал. 7 от ПДОРСБД, директорът на басейнова дирекция може да делегира със заповед отделни свои правомощия на определено от него длъжностно лице с изключение на тези правомощия, които по закон не подлежат на делегиране. С цитираната Заповед № РД-03-250 от 12.07.2019 г. на директора на БДУВИБР- Пловдив е разпоредено същият да бъде заместван, в случай на отсъствие по обективни причини /ползване на платен годишен отпуск, отпуск по болест, неплатен отпуск, командировки в страната и чужбина/, от директора на Дирекция "Планове и разрешителни" в БДУВИБР- Пловдив, но изрично от пълния обем на правомощията на директора на басейновата дирекция са изключени правомощията, които по закон не подлежат на делегиране, каквото е правомощието по чл. 195б, ал. 1 от ЗВ. Следователно, директорът на БДУВИБР- Пловдив стеснява кръга от правомощия, с които неговият заместник разполага за периода на заместване, като в стеснения кръг от правомощия не попада правомощието за издаване АУПДВ, тъй като нормата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ не допуска делегирането му. Следователно, оспореният акт е издаден от лице, което не притежава необходимата за целта компетентност, което води до нищожност на процесния АУПДВ. В този смисъл решение № 7255 от 11.06.2020 г. по адм. дело № 1463/2020 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. По тези съображения касационната жалба се явява основателна и обжалваният съдебен акт следва да се отмени като неправилен, като се постанови друг с обявяване на нищожност на процесния АУПДВ. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 6076, 89 лева за двете съдебни инстанции, от които държавни такси в общ размер на 570, 81 лева за двете инстанции и адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер на 2753, 04 лева, намалено до минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение