Решение № 9062 от 1.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3442/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Ц. Ц., подадена чрез пълномощника адвокат И. Стойчев, срещу решение 1035 от 05.02.2025 г., постановено по адм. дело 2677/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Счита, че в атакуваната заповед не е прецизирано коя от хипотезите на чл. 178, ал. 1 и ал. 4, вр. ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) се прилага. Освен това неправилно органът е определил като възложител на строежа единствено Алекс-2003 ЕООД, тъй като той също има такова качество, респективно правен интерес да обжалва заповедта, но не е бил уведомен за образуваното административно производство и за проверката. Заявява, че обекта се ползва частично от собствениците за извършване на довършителни работи, а прекъсването на захранването му с електрическа енергия и вода ще препятства тази дейност и въвеждането му в експлоатация. Твърди също, че разпореждането за прекъсване захранването с електрическа енергия и вода ще рефлектира и върху собствениците на други обекти в сградата. По изложените съображения иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, съгласно списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - кмет на Община Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Паланова, в представено писмено становище, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение на настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на И. Ц. Ц. срещу заповед 23ОА-1924 от 09.08.2023 г. на кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 178, ал. 6 и чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ е забранено ползването на строеж: Жилищен комплекс Алекс-Бел, подобект: Сграда А - жилища, гаражи, офиси и магазини, находящ се в гр. Пловдив, УПИ 102511-жил.строителство, масив 102, местност Бялата воденица, поземлен имот с идентификатор 56784.382.577 по КККР на гр. Пловдив и е наредено прекъсване захранването на обекта с електрическа енергия и вода. Първоинстанционният съд е посочил, че заповедта вече е била обжалвана и е постановено влязло в сила съдебно решение 3400 от 12.04.2024 г. по адм. дело 2310/2023 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение 12508 от 19.11.2023 г. по адм. дело 6516/2024 г. на Върховния административен съд, ІІ о., с което е отхвърлена жалбата срещу тази заповед на Алекс-2003 ЕООД и десет физически лица, като сега нови доказателства не се представят. Установил е, че процесният строеж не е надлежно въведен в експлоатация и не отговаря на нормативните изисквания за ползване. Изложено е, че е било извършена проверка от служители на общинска администрация за което е съставен констативен акт, при която е установено, че за обекта има издадени разрешение за строеж, протокол обр.2 за открита строителна площадка и определена строителна линия и ниво, констативен акт обр.3 за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за приложение на ПУП, като служителите са установили също главния факт за настоящото производство - че той се ползва към момента на проверката. Като неоснователни съдът е възприел възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Установено е спазване изискването за издаването на заповедта след съставяне на констативен акт, а досежно липсата на уведомяване на всички собственици на самостоятелни обекти в обекта е посочено, че не представлява съществено нарушение, тъй като собствениците са могли да упражнят правата си пред съда, както е сторил жалбоподателя. Посочено е също, че при издаването на заповедта и приключилите съдебни производства са изяснени всички факти, а без правно значение е дали строежа се ползва изцяло или частично. Съдът е направил преценка за правилност на приложените относими материално-правни разпоредби, макар същите да не са изписани подробно. Преценил е и наличието на всички предпоставки по чл. 178, ал. 6 ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. От събраните в първоинстанционното производство доказателства, включително липсата на оспорване от страна на жалбоподателя, се установява, че строежът е изграден на основание разрешение за строеж от 2007 г. и се ползва без да е въведен в експлоатация, т. е. в нарушение изискванията на чл. 178, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 ЗУТ. Относимите обстоятелства за законосъобразност на процесната заповед, както правилно е приел първоинстанционният съд, са фактическото ползване на процесния строеж без надлежно въвеждане в експлоатация. Констатациите залегнали в изготвения констативен акт 8 от 05.07.2023 г., възприети от административния орган и пресъздадени в процесната заповед, които се ползват с доказателствена сила и истинност по смисъла на чл. 171, ал. 1 АПК, не са оборени с доказателства в съдебното производство. Напротив, всички събрани доказателства сочат на липса на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ. Правното основание, посочено в оспорения административен акт е чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, който препраща към ал. 1 и ал. 4 на същия член. Релевантният факт за приложимостта на посочените норми е ползването на обекта без да е въведен в експлоатация по нормативно установеният ред, което в случая е налице. Ирелеватно е обстоятелството дали обектът се ползва цялостно или частично, тъй като и в двата случая кметът на общината разполага с изрично уредено правомощие за издаване на заповед от вида на процесната. Неотносими са доводите по касационната жалба, че прекъсване захранването на обекта с електрическа енергия и вода ще рефлектира върху собствениците на други обекти в сградата, след като тя се ползва без да е въведена в експлоатация. 3абраната за ползване и достъпа по чл. 178 ЗУТ се налага с цел да се преустанови ползването на строеж, невъведен в експлоатация, без значение от начина по който се ползва. Правилен и съответен на доказателствата по делото е и решаващият правен извод на съда за законосъобразност на процесната заповед, поради липса на допуснати нарушения на процедурата от категорията на съществените. От компетентните органи е съставен констативен акт с който е установено, че обектът се ползва без да е въведен в експлоатация. Въпреки твърденията си, жалбоподателят не ангажира доказателства, че е възложител на строежа, а това не следва и от разрешението за строеж, според което такъв е само Алекс-2003 ЕООД. Дори да се приеме, че невръчването на констативния акт е нарушение, то не е от категорията на съществените и не се отразява на правото на защита на жалбоподателя, тъй като с приключване на административното производство не е преклудирана възможността му да наведе своите възражения срещу заповедта и установените в административното производство факти и обстоятелства, както и не е преградена възможността му да ангажира доказателства в подкрепа на тезата си. Тази възможност в пълна степен съществува и в рамките на настоящото съдебно производство и жалбоподателят се е възползвал от нея. В хода на делото той е ангажирал всички свои възражения и доказателствата в подкрепа на тях. Въпреки това, както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, не се представени доказателство за валидно въвеждане в експлоатация на процесния обект, поради което са налице кумулативните условия по чл. 178, ал. 6 ЗУТ за издаване на процесната заповед. По отношение възражението, че прекъсване захранването на обекта с електрическа енергия и вода ще доведе до невъзможност за завършването на строителството, това е въпрос на изпълнението на заповедта, а не на нейната законосъобразност, а освен това възложителят има задължение да извършва строителството без да нарушава забраната за ползване на изграденото без документ за въвеждане в експлоатация. С оглед на гореизложеното касационният състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ (НЗПП), в полза на Община Пловдив и в тежест на касационния жалбоподател следва да се възложи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение