Решение № 5191 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2482/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Л. П. Б. от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощник, против решение № 10958 от 05.12.2025 г. постановено по адм. дело № 533/2025 г. на Административния съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед № 1030з-47 от 20.01.2025 г. на началник - сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Пловдив (ОД на МВР). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становището си за нищожност на административния акт поради издаването му от некомпетентен орган. Алтернативно, излага доводи за незаконосъобразност на акта. Сочи, че в случая се касае не за първоначална регистрация, а за пререгистрация на вече регистрирано моторно превозно средство (МПС), като oбосновава, че посочените от първоинстанционния съд разпоредби са неприложими. Твърди, че не са извършени никакви действия по изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и по проверка и преценка на доказателствата по установяване номера на рамата на автомобила. Според касатора началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР не е компетентен да откаже регистрация на автомобила и издадената от него заповед е нищожна, като обосновава, че компетентен административен орган за това е комисия, определена със заповед на директора на ОД на МВР. Поддържа становище, че е налице възможност за установяване на автентичния идентификационен номер на рамата, поставен от производителя. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което оспорената заповед бъде прогласена за нищожна, а преписката изпратена на компетентния административен орган за произнасяне. Претендира направените по делото разноски. Ответникът началникът на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на 12.05.2011 г. Л. Б. е подал заявление относно промяна на регистрацията - зачисляване в региона и промяна на собственост на лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с рег. № [рег. номер], номер на рама 1J4GWB8411Y526649, негова собственост съгласно договор за покупко-продажба на моторно превозно средство. При извършената идентификация е установено, че номерът на рамата на автомобила е изпълнен с неоригинален шрифт. След обработка е установен друг номер на рама 1J4GWB8431Y507813, който е изпълнен с оригинален шрифт, но е на планка, която е допълнително закрепена на купето, след отстраняване на частта с оригиналния номер. При проверката не е установен оригиналният номер на рамата на автомобила. След констатацията, че идентификационният номер на рамата на автомобила е изпълнен с неоригинален шрифт, автомобилът е иззет и по случая е образувано ДП - 75/2011г. по описа на отдел „Криминална полиция“. Съдът е установил, че в рамките на досъдебното производство е изпратено запитване до „Балкан Стар Аутомотив“ ЕООД - оторизиран представител на Крайслер в България. Получената информация относно автомобил с VIN 1J4GWB8411Y526649 е, че е произведен на 27.08.2001 г., с тип на двигателят ЕХА – 3,1 L 5 цилиндров ридови турбодизелов агрегат. Автомобилът е произведен за Германия и продаден в Германия, без информация за първоначалната му регистрация. Посочено е, че автомобил с VIN 1J4GWB8431Y507813 е произведен на 31.10.2000 г. със същия тип на двигателя, за Австрия и продаден в Австрия, като също няма информация за първоначалната му регистрация. Изпратено е и запитване до Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, ГДП - София. В отговор на изпратеното запитване до страните членки на Интерпол е посочено, че автомобил Джип Гранд Чероки, с рама 1J4GWB8431Y507813, година на производство 2001, цвят: черен, е регистриран в Прага и не е обявен за откраднат, а автомобил с номер на рама 1J4GWB8411Y526649 не е регистриран в Чехия. В друг отговор на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ от 20.10.2011г. по ДП е представена информация от Интерпол Виена, съгласно която автомобил Джип Гранд Чероки с рама 1J4GWB8431Y507813 и рег. табели W-72817L/А/ е надлежно регистриран в Австрия от 07.05.2002 г. и не е обявен за издирване. Образуваното наказателно производство е прекратено, а автомобилът - върнат на собственика. Въз основа на събраните доказателства началникът на сектор „Пътна полиция“ е издал оспорения пред първоинстанционния съд отказ за регистрация на лекия автомобил поради това, че на предоставения автомобил не може да се установи оригиналния идентификационен номер на рамата (VIN). При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Изслушал е заключение по допусната съдебна-автотехническа експертиза, която е приел и кредитирал като обективно изготвена. Обосновавайки извод за законосъобразност на административния акт, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на акта поради некомпетентност на неговия издател. Нормативната уредба на регистрацията на превозните средства е уредена в Закон за движение по пътищата (ЗДвП), Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство. Съгласно чл. 2 от Наредба № I-45/2000 г. МПС задължително се представят за регистриране от структурните звена "Пътна полиция" при Столична дирекция "Полиция" или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. Затова в случая правото да извърши регистрацията, респ. да откаже регистрация, е от компетентността на ръководителя на структурното звено "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Пловдив. Безспорно е установено по делото, че поставеният от производителя идентификационен номер на рамата на процесния автомобил е компрометиран. ИН е с неоригинален шрифт и е установен наличен друг номер на рама 1J4GWB8431Y507813, който е изпълнен с оригинален шрифт, но е на планка, която е допълнително закрепена на купето, след отстраняване на частта от оригиналния номер. Правилен и обоснован е изводът на съда за законосъобразност на оспорения отказ, предвид забраната на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 143 ЗДвП изисква, за да се извърши регистрация на пътното превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, да е поставен нов идентификационен номер по ред, посочен с наредба на министъра на вътрешните работи, и по определен по ред за възстановяване на идентификационния номер. Тълкуването на тази разпоредба установява по безспорен начин, че не се регистрира превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.Ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният, превозното средство се регистрира. Семантичното тълкуване на употребеното от законодателя понятие "установен автентичен" значи изнамерен, открит, доказан, посочен, констатиран, установен истинският, действителният, неподправен номер. Законовата норма не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер и затова административинят орган е извършил комплексна проверка от различни източници. Съдът правилно е установил фактическия състав на сочените от органа разпоредби. Правилно е приел, че пътното превозно средство се регистрира на името на собственика по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство по определението на § 6, т. 61 ЗДвП. Правилно е установил и предпоставките, при които е недопустима и допустима регистрацията на МПС. При правилно установеното съдържание на относимите разпоредби първоинстанционният съд, с оглед на доказателствата по делото, включително и заключението на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, които установяват по възприетия от органа начин релевантните факти, е направил правилен и обоснован извод за съответствие на акта с материалноправните разпоредби. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая се касае не за първоначална, а за последваща регистрация на МПС в страната. Нито законът, нито издадените в изпълнението му подзаконови нормативни актове въвеждат различно изискване за установен оригинален ИН на МПС при първоначална или последваща регистрация. В случая безспорно е констатиран дефект областта на идентификационния номер. Това означава, че органът е длъжен да откаже регистрация на конкретното МПС. Евентуално след издирване и установяване на автентичния идентификационен номер на рамата на автомобила, преди да бъде регистриран, по отношение на него следва да бъде проведена процедура по възстановяване на идентификационния номер на рамата. Тази процедура е самостоятелно административно производство и като всяко такова започва по молба на заинтересованото лице при осъществяване на някоя от предвидените хипотези. Провеждането на това производство е субективно право, чието упражняване зависи от преценката на носителя му. Към момента на произнасянето на административния орган идентификационният номер на рамата на автомобила не е установен по безспорен начин и не са били налице законовите предпоставки за регистрация на моторното превозно средство. Неоснователно е и касационното оплакване за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Първоинстанционният съд правилно е приел, че отсъствието на назначена от органа комисия за разглеждане на случая не рефлектира върху законосъобразността на акта, доколкото, предвид събраните в хода на производството категорични доказателства, не може да бъде обоснован различен от приетия от издателя на акта извод. Предвид изложеното, като е приел за неоснователна подадената от Л. П. Б. жалба и я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не се дължат. Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд