Решение № 6814 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 122/2018 г.

Решение № 6814 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 122/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Ф.-Д ЕООД, град С., чрез адв. И. М. обжалва решение № 6386/06.11.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 1087/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-22221016000957-091-001/03.10.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП град С.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, нарушение на процесуалните и материалноправни разпоредби. Като конкретен порок е посочена неправилната преценка на събраните по делото писмени доказателства и експертни заключения на съдебно - техническата експертиза и съдебно - счетоводна експертиза. Жалбоподателят счита, че е доказал извършването на фактурираните услуги по разработка на софтуер, внедряване и инсталация на на допълнителни модули към "Електронна система за управление" и към софтуер за дистанционно обучение. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С., чрез процесуалния си представител юрк. А. К. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, С. град е бил ревизионен акт, с който на "Ф. - Д" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 56 100 лева и лихви от 17 199.93 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит в размер на 49 500 лева за д. п. м. 05.2013 г. - м. 07.2013 и м. 09.2013 г. и съответните лихви по фактури, издадени от "ВЗ Ю." ЕООД и в размер на 6 600 лева за данъчен период м. 03.2014 г. и съответните лихви по фактура, издадена от ЮП С. ЕООД. Предмет на доставките са разработка на софтуер, инсталация на допълнителни модули към софтуер за дистанционно обучение, софтуерно разработване на електронна система за управление, разработка, внедряване и инсталация на допълнителни модули. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че не е доказано осъществяването на фактурираните услуги. В мотивите на решението са описани подробно фактическите констатации в ревизионния акт. Въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства (фактури, договори, констативни протоколи, доказателства за плащане), извлечения от счетоводството на доставчиците и ревизираното лице, писмени обяснения, както и заключенията на съдебно - счетоводната и съдебно - техническата експертиза, съдът е приел, че доставчиците не са извършили фактурираните услуги. Посочил е в мотивите си, че не разполагат с необходимата кадрова и техническа обезпеченост за разработка на софтуер. С такава разполага ревизираното дружество. Приел е за доказано обстоятелството, че плащанията по фактурите са симулативни, доколкото е установено, че сумите, платени от Ф. - Д ЕООД по банковата сметка на ВЗ Ю. ЕООД са изтеглени непосредствено след получаването им от С. И. М. - пълномощник на доставчика и служител на получателя по трудово правоотношение на длъжност "експерт обществени поръчки". По доставката от ЮП С. ЕООД е установено, че постъпилите суми по банкова сметка на дружеството от Ф. - Д ЕООД са изтеглени в брой от К. Д. Г.. Според съда при доставчиците липсват документи, удостоверяващи наличие на компютърна техника и оборудване, отчетени покупки на софтуер и лицензии за работа с програмни продукти, а представените договори, констативни протоколи и фактури не са достатъчни да установят изпълнението на услугите. Изложени са мотиви, че Ф. - Д ЕООД не е положило дължимата грижа на търговец по смисъла на чл. 302 ТЗ, тъй като е подписало договора с ЮП С. ЕООД с лице, което към момента на сключването му не е управител на дружеството - изпълнител. Според съда предвид предмета на договорите, ревизираното лице е имало възможност да представи всички необходими елементи по изпълнението им, което се е осъществявало с негово съдействие, но не е сторило това. С тези мотиви съдът е обосновал извод, че не е установено настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и предпоставките по чл. 68 и сл. ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит и е потвърдил оспорения ревизионен акт като законосъобразен. Решението е правилно като краен резултат, по следните съображения: Принципно вярно съдът е посочил, че основна предпоставка за възникване и надлежно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е действителното осъществяване на облагаеми доставки. Неправилно е изложил мотиви по отношение на доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, тъй като спорните доставки имат за предмет услуги по разработка, инсталиране и внедряване на софтуер. При този вид доставки преценката за настъпване на данъчно събитие, което поражда и правото на данъчен кредит съгласно чл. 68 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС се основава на извършването на услугите. Това е релевантният юридически факт, който подлежи на доказване при спор относно реалността на доставките. Доказателствената тежест съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, се носи от ревизираното лице - получател по доставките, което претендира признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай фактът на извършване на фактурираните от ВЗ Ю. ЕООД и от ЮП С. ЕООД услуги не е доказан. Този извод на първоинстанционния съд се подкрепя от доказателствата по делото. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че изпълнението на услугите, предмет на сключените договори е установено от представените констативни протоколи и преписи от фактури, както и от експертните заключения. Констативните протоколи, подписани между Ф. - Д ЕООД и ВЗ Ю. ЕООД и съответно ЮП С. ЕООД не съдържат конкретни данни разработеният от доставчика софтуер какво представлява, за да се прецени дали отговоря на възложеното и съответно дали е част от съществуващата при ревизираното дружество "Електронна система за управление", която то е имало задача да изработи като изпълнител по обществени поръчки. Протоколите не съдържат конкретни параметри за инсталиране и внедряване на допълнителни модули към същата електронна система. Констативните протоколи съдържат изцяло блакентно изявление на страните, че са удовлетворени и нямат претенции една към друга по предмета на съответния договор. Декларацията на изпълнителя, че предоставя услугата в съответствие с договора и техническите изисквания сама по себе си не удостоверява конкретния резултат от разработка на софтуер, респективно от услугите по инсталиране и внедряване. Освен това към договора от 06.03.2013 г. сключен с ЮЗ Ю. ЕООД не е представена техническа спесификация. Заключението на вещото лице по съдебно - техническата е дало общо описание какво представлява "Електронната система за управление" след проверка при Ф. - Д ЕООД, както и снимка от екран на модул. "Преподаватели". Но в заключението липсват конкретни констатации в какво се изразяват дейностите на доставчиците по разработване на софтуера за системата и за отделните модули, които са им възложени, какви инсталации са извършени и към кой момент, в какво се изразява внедряването, както и други конкретни данни, от които да е видно, че тези дейности са осъществени като част от разработката на цялостната система за електронно управление. По отношение на Системата за дистанционно обучение в заключението на СТЕ липсват дори снимки от екран, както и каквито и да било други данни за изработването й. С оглед липсата на доказателства за конкретен резултат от престираните услуги, правилно съдът е приел, че извършването им не се установява, порази което за Ф.-Д ЕООД не възниква право на данъчен кредит. Останалите обсъждани от съда основания за отказ на правото на данъчен кредит - липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, липса на представителна власт на В. З. по отношение на ЮП С. ЕООД към момента на сключване на договора от 06.11.2013 г. са ирелевантни за възникването на правото на данъчен кредит. Още повече, че от счетоводните извлечения е видно, че този доставчик е осчетоводил приходи от продажба по процесната фактура, без да се противопостави на действията без представителна власт съгласно чл. 301 ТЗ. С оглед на изложеното, решението, с което е отхвърлена жалбата се явява правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва се присъдят на ответника по касация, в размер на 2213 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,