Решение № 14417 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5133/2010 г.

Решение № 14417 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5133/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Дамян Тодоров Николов и Гичка Стоянова Николова двамата от гр. Варна против решение № 26 от 07.01.2010 г., постановено по адм. д. № 117 по описа за 2009 г. на Административен съд-гр. Варна, с което е отхвърлена тяхната жалба против Заповед № РД - 08 - 7706 - 178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна относно имоти № 412 и 4238. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Иска се отмяна на решението и отмяна на заповедта на областния управител в частта, с която се отнемат части от имота на жалбоподателите - № 412 за да се създаде новообразуван имот № 4238, като преписката да се върне на административния орган с указания да се запазят очертанията на техния имот В о. с. з. на ВАС касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат представител. Ответната страна - Областния управител на област Варна не изпраща представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Заинтересованите страни не се явяват и не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт и предлага то да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на жалбоподателите и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на Дамян Тодоров Николов и Гичка Стоянова Николова гр. Варна против Заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Варна за земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ в частта относно имоти № 412 и 4238. За да достигне до този извод административният съд съобразил, че в регистъра на имотите към ПНИ имот № 412 е записан на Дамян Тодоров Николов с площ от 600 кв. м на основание Оценителен протокол № 1233/09.03.94 г. и че съобразно нотариален акт № 20/18.10.1994 г. на РС-Варна той е признат за собственик при условията на § 4а от ЗСПЗЗ на място с площ 600 кв. м идеални части, цялото с площ 1000 кв. м в землището на "Дилбер чешма". Съобразил, че новообразувания поземлен имот № 4238, с площ от 396 кв. м, обособен от част от разликата над 600 кв. м от ПИ № 412 и от разликата над 652 кв. м от ПИ № 410 е записан в регистъра към плана на името на наследниците на Матена Архондиева Жекова, без посочване на документ за собственост, както и че с решение № 616/10.03.1999 г. на ПК - гр. Варна на наследниците на Матена Архондиева Жекова е признато правото на собственост на нива от 4.943 дка, находяща се в терен по § 4 на Виница, местността Дилбер чешма, който имот включва части от 15 посочени по номера имоти, между които и имот № 412. Със съдебно-техническа експертиза установил, че от ПИ № 412 по КП на ползвателите, с обща площ 1118 кв. м по ПНИ, одобрен с обжалваната заповед, са обособени: новообразуван ПИ № 412 с площ 600 кв. м, записан в регистъра на Дамян Тодоров Николов, а част от ПИ № 412, с площ от 248 кв. м, се придава за образуване на имот № 4238, с обща площ от 396 кв. м, записан на възстановения собственик - наследниците на Матена Архондиева Жекова. Посочил, че видно от заключението, до новообразуван поземлен имот № 4238, е новопроектиран обслужващ път - тупик от ПИ № 410, а в частта, която се отнема с ПНИ от имот № 412 има изградени полумасивна жилищна постройка и паянтова постройка, двете - за сезонно ползване, посочени с № 1 и № 2 в скицата на вещото лице. При тези данни приел, че с ПНИ на оспорващите е бил отреден имот съобразно право им на собственост . Оттук извел решаващия си извод, че оспорения административен акт е издаден при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, поради което приел за неоснователен релевирания довод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При постановяване на решението съдът е преценил представените по делото доказателства и становищата на страните, като направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Обоснован е извода, че с оглед събраните по делото доказателства заповедта на областния управител в обжалваната част е законосъобразна, предвид следното: Съгласно нормата на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 на посочената норма помощният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Според § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно нормата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м и имат осигурен достъп до улица или път. Следващата алинея урежда отношенията, свързани с хипотезата, в която разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Изрично е уточнено, че само разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон. С оглед установеното в заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ и от приложената към него скица /л. 241 от делото/, обоснован и правилен е извода на съда, основан на представения на л. 6 от делото нотариален акт, легитимиращ оспорващите като собственици на 600 кв. м съобразно нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, и че законосъобразно по ПНИ от две съседни разлики над 600 кв. м е образуван нов поземлен имот. От друга страна съдът е извел законосъобразен извод, че настоящият случай не попада в хипотезата на § 4з, ал. 2, пр. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. от разликата да не може да се образува имот, поради което не може да се приложи и изключението от § 4з ПЗР ЗСПЗЗ - ползвателят да придобие имот по - голям от 600 кв. м като заплати разликата на собствениците по пазарни цени, каквото е било основното искане на жалбоподателите. По останалите възражения в жалбата: ВАС намира за неоснователен довода в касационната жалба, че отредения за собственика парцел пл. № 4238 нямал "лице на път", предвид кредитираното като неоспорено от страните заключение по СТЕ, че до новообразуван поземлен имот № 4238 е новопроектиран обслужващ път - тупик от ПИ № 410. Възражението, че отредения парцел пл. № 4238 имал неправилна форма, и че в него ПНИ не допускал бъдещо застрояване, са недопустими, тъй като касаят чужди права, а и напълно неотносими към спора . Като такива настоящият съд преценява и възраженията, че в частта от ПИ № 410, която се придава към новообразувания пл. № 4238 имало изградени септична яма, подземен хидрофор резервоар, ел. стълб и телефонен стълб. По отношение на последния наведен в жалбата довод за наличие на полумасивна жилищна постройка и паянтова постройка, двете - за сезонно ползване, попадащи в площта с размер 248 кв. м, представляваща разликата над 600 кв. м, придадена за образуване на имот № 4238, съдът е изложил обоснован извод, че те нямат характер на сгради по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяващи възстановяване на собствеността, предвид безспорно установения по делото със заключението и приложената скица факт, че по ПНИ изградената в имота на ползвателите жилищна сграда остава в имота на жалбоподателите, и че при определяне на границите на този имот са съобразени изискванията на чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Твърдяното несъответствие с материалноправната норма на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ не е налице- именно тази норма съдът е съобразил, предвид законовото ограничение на площта за имотите на ползвателите до размер от 600 кв. м. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния закон и е обосновано и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила . Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,