Решение № 1321 от 7.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Димов, от гр. Силистра, против решение 1246 от 25.02.2022 г. постановено по адм. дело 8071/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касаторът се позовава на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК противоречие на решението с материалния закон, необоснованост и постановяване при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че изложените от съда мотиви преобладаващо не се съотнасят с фактическата обстановка по случая. Твърди, че съдът не е оценил доказателствата по отношение на предмета на спора. Поддържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон по отношение на изискването да предостави медицинското си свидетелство, издадено на основание Наредба Н-11 от 30.04.2014 г. за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България. Иска отмяна на решението и постановяване на ново решение по същество на спора, в условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира разноски в минимален размер за приподписване на касационната жалба от адвокат и прави възражение за прекомерност на претендирания размер за адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът Комисия за защита на личните данни, в писмено становище по делото излага съображения за неоснователност на оспорването и иска касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност иска адвокатското възнаграждение да бъде намалено до нормативно предвидения минимум. Ответникът Поларис-8 ООД, [ЕИК], в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. С. Бабачев, оспорва касационната жалба и иска решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в касационното производство съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък и доказателства за тяхното извършване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Ответникът "Санси" ООД не изразява становище. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид релевираните основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на дължимата касационна проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законовия срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. Димов срещу решение ППН-01-559/01.07.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което са оставени без уважение жалба ППН-01-559/03.08.2020 г. и жалба ППН-01-908/29.12.2020 г., подадени от Р. Димов срещу Поларис-8 ООД (в качеството на негов работодател и администратор на лични данни) и Санси ООД (изпълняващо функциите на служба по трудова медицина по силата на сключен договор с Поларис-8 ООД). За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е постановен от компетентен орган в съответствие с предоставените му правомощия и в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на участниците в производството. По същество съдът е приел, че действията на Поларис-8 ООД по изискване на медицинското свидетелство за здравословна годност на жалбоподателя са законосъобразни по смисъла на чл. 6, §1, б. б и б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като са извършени в изпълнение на договор, по който субектът на данни е страна, и с тях се привежда в изпълнение законово задължение, произтичащо за дружеството работодател от съответните норми на Кодекса на труда, Наредба 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор (наричана Наредба 4/1993 г. ) и специалните разпоредби, приложими по отношение на морските лица и тяхната здравословна годност, в частност Наредба 6 от 5.04.2012 г. за компетентността на морските лица в Република България (отм., но действаща към процесния период, наричана по-нататък Наредба 6/2012 г. ) и Наредба Н-11 от 30.04.2014 г. за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България (наричана Наредба Н-11/2014 г. ). Съдът е счел за правилна и законосъобразна преценката на административния орган за липса на допуснато нарушение от страна на работодателя Поларис-8 ООД при обработване на личните данни на Р. Димов, съдържащи се изисканото, наред с други документи, свидетелство за медицинска годност на лицето във връзка с възстановяването му на работа, считано от 01.06.2020 г., след отмяната с влязъл в сила съдебен акт на предходно наложеното му дисциплинарно наказание уволнение . Като конкретно основание за събиране на процесния документ, който жалбоподателят счита за надхвърлящ изискванията за обработване на личните му данни съобразно принципа за свеждани на данните до минимум , съдът сочи разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/1993 г., чл. 115, ал. 1, във вр. с чл. 12 от Наредба 6/2012 г. и относимите към свидетелствата за медицинска годност и медицинските прегледи на морски лица разпоредби от Наредба Н-11/2014 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. В изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените с административната преписка и събраните в хода на съдебния процес писмени доказателства. Макар в касационната жалба да твърди липса на самостоятелна преценка на съда относно доказателствата и фактическите констатации по случая, в оплакванията на касационния жалбоподател не се съдържа същинско оспорване на установената в първоинстанционното съдебно производство фактическа обстановка. Същата е подробно изяснена от решаващия състав и предвид липсата на спор между страните относно фактите по делото, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, касационният състав препраща към мотивите на първоинставционния съдебен акт в тази част. Неоснователен е касационният довод за допуснати съществени процесуални нарушения. Решението на АССГ не страда от липса на мотиви, разкриващи фактическите установявания и правните доводи на съда, въз основа на които е формирано крайното становище по делото. Изложени са съображения по всички съществени фактически и правни въпроси, относими към предмета на делото, като съдът е обсъдил и релевантните възражения и доводи на страните. Изрично е посочил, че липсата на отговор по всички въпроси на жалбоподателя, които КЗЛД е счела за неотносими спрямо образуваното пред нея производство, не съставлява нарушение на административната процедура, още по-малко съществено такова. В производството пред АССГ са допуснати и оценени всички относими доказателства от съществено значение за изясняване на спора. Делото е попълнено с всички необходими доказателства, които съдът е оценил в пълнота, обективно и всестранно с оглед предмета на делото. Неоснователно е и оплакването на касатора за необоснованост на съдебното решение. Не е налице разминаване между изложените от съда фактически констатации и доказателствата по делото. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Решението на АССГ е материално законосъобразно. Твърдяното от жалбоподателя като неправомерно обработване на личните му данни при възстановяването му на работа като моряк в Поларис-8 ООД, считано от 01.06.2020 г., е осъществено при наличието на валидно правно основание. Оплакването на Р. Димов по същество се състои в това, че като изискал представянето освен на валидна моряшка книжка и на медицинско свидетелство за морско лице, работодателят Поларис-8 ООД допуснал незаконосъобразно обработване на личните му данни в нарушение на целите на обработването и принципа за свеждане на данните до минимум чл. 5, параграф 1, б. в от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679 . Поддържаната и пред настоящата съдебна инстанция теза е, че действията по събиране и съхраняване на въпросното медицинско свидетелство, за целите на възстановяването му на длъжност моряк , заемана преди уволнението, са прекомерни. Освен това намира, че личните му данни, съдържащи се в посоченото медицинско удостоверение, били обработвани неправомерно и без правно основание от страна на Санси ООД в качеството му на изпълняващо функциите на служба по трудова медицина, за целите на оценка на риска и заключение за годността му да работи като моряк в Поларис-8 ООД. При извършена обективна оценка на събраните по делото доказателства и правилен анализ на установените въз основа на тях факти по случая, обосновано съдът е приел, че е налице правното основание на чл. 6, параграф 1, б. б и б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 обработването на лични данни е законосъобразно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия, а именно: [ ] б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; [ ] . В Глава единадесета от Наредба 6/2012 г, озаглавена Задължения на корабопритежателите , са закрепени задълженията на корабопритежателите по отношение на наетите от тях лица, като в чл. 115, ал. 1 от наредбата е предвидено задължението да изискват документи от лицата, които предстои да бъдат назначени на работа на кораб: 1. документи, удостоверяващи правоспособност и/или професионална компетентност на лицето, в съответствие с приложение 1; 2. моряшка (съответно служебна) книжка и 3. документ, удостоверяващ здравословната годност на лицето. От редакцията на цитираната разпоредба става ясно, че изискването за представяне на документи преди назначаването на работа (в случая възстановяване на работа след настъпило прекъсване на фактическото полагане на труд за продължителен период от време) се отнася до три вида документи, като моряшката книжка и документът, удостоверяващ здравословната годност на лицето, са посочени в отделни точки. Правилно е тълкуването и прилагането на посочената разпоредба от страна на административния орган и първоинстанционния съд. Следва да се подкрепи като съответно на закона разбирането, че независимо от наличието на данни за здравословната годност на лицето в моряшката му книжка, вписани от служители на Изпълнителна агенция Морска администрация (ИА МА ) в съответствие с чл. 12, ал. 4 от Наредба 6/2012 г., задължението на корабопритежателя по смисъла на чл. 115, ал. 6 и ал. 7 от същата наредба не отпада, напротив, то съществува за целия период на действие на сключения с морското лице трудов договор. Корабопритежателеят е длъжен да поддържа досие на всяко морско лице, което е наето и работи на негов кораб, най-малко за времето, за което е сключен трудовият договор. Съгласно чл. 115, ал. 7, т. 4 от Наредба 6/2012 г. задължителен елемент от съдържанието на това досие е копие от документа, установяващ здравословната годност на лицето за работа на кораб в определен район на длъжността, за която лицето е назначено. В цитираната разпоредба законодателят използва същото определение, като това в чл. 115, ал. 1, т. 1, б. в документ, установяващ/удостоверяващ здравословната годност на лицето, т.е. при назначаването (възстановяването) си на работа на кораб лицето следва да представи копие от документ, установяващ/удостоверяващ здравословната му годност за заемане на съответната длъжност, което копие остава за съхранение при работодателя в изпълнение на задължението му да поддържа служебното досие на морското лице най-малко за времето на действие на трудовия договор. Съгласно чл. 12 от Наредба 6/2012 г. здравословната годност на морските лица се установява и удостоверява при условията и по реда на Наредба Н-11/2014 г. В чл. 14, ал. 1 от последната е установено, че на лицата, които отговарят на изискванията за здравословна годност по тази наредба, се издава свидетелство за медицинска годност по тази наредба. В чл. 14, ал. 2 от същата е предвидено по кой образец се изготвя свидетелството за медицинска годност в зависимост от конкретния случай. От разгледаната по-горе и приложима към настоящия спор нормативна уредба следва изводът, че документът по смисъла на чл. 115, ал. 1, т. 1, б. в и чл. 115, ал. 7, т. 4 от Наредба 6/2012 г., е медицинското свидетелство, регламентирано в чл. 14 от Наредба Н-11/2014 г., което се издава въз основа на изискванията и по реда, предвидени в Наредба Н-11/2014 г. Представеният при постъпване на работа като морско лице документ, удостоверяващ здравословната годност на лицето, е същият, който работодателят има задължението да съхранява като част от досието на това лице, в изпълнение на изрично предвиденото задължение в Наредба 6/2012 г. От така установената нормативна уредба не може да се направи заключение, подкрепящо твърдението на жалбоподателя, че в случая е достатъчно представянето на копие от служебната книжка с отразени данни за медицинската и психофизиологичната годност на лицето за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища в Европа. Отразяването на здравословната годност на морско лице в служебната му книжка е последващо действие спрямо издаването на свидетелството за медицинска годност, като именно последното е официалният свидетелстващ документ, установяващ наличието на изискуемите от закона обстоятелства, свързани със здравословното състояние на дадено лице, за да може то да заеме длъжност на кораб по смисъла и по реда на Наредба 6/2012 г. за компетентността на морските лица (отм.). Поради това правилно е становището на първоинстанционния съд, че макар данните от този документ да се вписват в служебната книжка, не последната удостоверява медицинското състояние на лицето, а самото свидетелство за медицинска годност. Първоначалният документ, който поражда съответните правни последици във връзка с установяване на правнорелевантните факти относно здравословното състояние на лицето, е свидетелството за медицинска годност, въз основа на което служители на ИА МА правят запис за здравословната годност в служебните книжки на морските лица, заемащи длъжност на кораб, плаващ по вътрешните водни пътища. Ето защо, изискването за представяне на медицинско свидетелство, наред с копие от служебната книжка на Р. Димов, при възстановяването му на работа правилно е оценено от КЗЛД като правомерно и законосъобразно действие на работодателя и администратор на лични данни Поларис-8 ООД, извършено в съответствие с нормативно установеното задължение на корабопритежателя във връзка със сключения трудов договор с Р. Димов и възстановяването му на работа след отменено като незаконосъобразно уволнение. Не е налице прекомерно обработване на личните данни на морското лице съобразно принципа, регламентиран в чл. 5, параграф 1, б. в от Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото изискваното и представено пред работодателя свидетелство за медицинска годност 220 от 28.05.2020 г., издадено от Транспортен диагностично консултативен център, гр. Бургас, съдържа само данните, изискуеми по закон съгласно Приложение 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба Н-11/2014 г., и същото е представено за целите на изпълнение на задълженията на работодателя по сключения трудов договор с морското лице. Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото, така представеното копие от свидетелство за медицинска годност на Р. Димов да е било обработвано от Поларис-8 ООД или от дружеството, изпълняващо функции на служба по трудова медицина до 28.12.2020 г. Санси ООД, по начин, съставляващ неправомерно обработване на личните данни на Р. Димов в нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679. Единственото действие, което жалбоподателят сочи като нарушение на правилата за защита при обработване на личните му данни, е събирането от страна на Поларис-8 ООД на валидно медицинско свидетелство, респективно събирането и съхраняването на съдържащите се в него лични данни, за целите на възстановяването му на длъжност моряк , заемана преди уволнението. Изложените в настоящото решение съображения, които изцяло потвърждават мотивираните от КЗЛД и АССГ фактически и правни доводи, сочат на извод за законосъобразност на процесното обработване на лични данни на жалбоподателя от страна на неговия работодател Поларис-8 ООД. Наред с това, правилно първоинстанционният съд е преценил, че насочените срещу Санси Поларис-8 ООД оплаквания не намират каквато и да е опора в доказателствения материал по делото. Не се доказват действия от страна на Поларис-8 ООД във връзка с предаване на въпросното медицинско свидетелство на Санси ООД (което действие само по себе си също не би представлявало автоматично акт на неправомерно обработване на лични данни, предвид функциите на Санси ООД като служба по трудова медицина на дружеството работодател в процесния период), нито действия по обработване на данните, съдържащи се в медицинското свидетелство, от страна на Санси ООД. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че като е отхвърлил жалбата на Р. Димов против решение ППН-01-559/01.07.2021 г., административният съд е постановил законосъобразен правен резултат, който почива на правилна оценка на събраните по делото доказателства и е в съответствие с приложимия материален закон. При постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенциите на ответните страни за присъждане на разноски за настоящото производство са основателни. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на Поларис-8 ООД следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в минималния нормативно установен размер от 900,00 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1 от 9.07.20224 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (нова ДВ, бр. 88 от 2022 г., в сила от 4.11.2022 г.), вместо в претендирания размер от 1080,00 лева, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в полза на КЗЛД, дължими на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение