Решение № 9768 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13490/2012 г.

Решение № 9768 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13490/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с настоящо наименование "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - гр. Бургас при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1372 от 25.07.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Бургас по адм. д. № 300 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 021100798/26.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 30/19.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на Иван Михайлов Михайлов от гр. Сливен, ул. "Донка и Константин Константинови" № 22, е начислен ДДС в размер общо на 22652,16 лв. и лихви за забава от 5235,54 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и неправилно е тълкувал понятието "независима икономическа дейност". Настоява, че в случая лицето е извършвало такава, поради което се явява задължено за целите на данъчния закон. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против ревизионния акт, както и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - Иван Михайлов Михайлов - в подадена писмена защита оспорва жалбата. В с. з. ответникът се явява лично и с адв. Зафиров, като застъпва становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд - гр. Бургас е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. Съдът е описал детайлно фактическата обстановка, като по отношение на същата страните не спорят. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от Съда и отразени в мотивите на обжалваното решение. Съдът е обосновал извода, че не са изпълнени изискванията по чл. 96, ал. 1 и чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, тъй като жалбоподателят не е задължено лице по закона. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел, че доставката на услуга по договора от 5.05.2009 г. с ДЗЗД "Буллгериън трейдинг груп 1" не следва да бъде включена в облагаемия му оборот. Приел е, че за целите на закона дейността на ревизираното лице може да бъде определена като независима икономическа само ако тя едновременно покрива критериите да е от една страна производство, търговия или предоставяне на услуги, а от друга страна - да се извършва редовно или по занятие. Съдът е отменил РА като незаконосъобразен, защото е приел, че липсва редовност или извършване по занятие на въпросната дейност. Касираното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила по съображения, различни от изложените в него. Спорът по делото е изцяло правен и се свежда до изясняване на понятието "независимо икономическа дейност". В определението по чл. 3, ал. 2 ЗДДС, в първото изречение е посочено, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги. От законовия текст следва, че дейността на лицата, които предоставят услуги, е независима икономическа дейност, като законодателят не е поставил изискване същата да се извършва редовно или по занятие. Без значение са целите и резултатът от дейността, като е достатъчно лицето да предоставя услуги, за да се приеме, че извършва независима икономическа дейност. В нормата на чл. 3, ал. 2, изречение второ ЗДДС законодателят уточнява, че независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. От граматическото и систематично тълкуване на цитирания текст следва, че освен посочената дейност в първата хипотеза, независима икономическа дейност е и всяка дейност, извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Докато в първия случай критерий за определянето на дейността като независима икономическа е качеството на лицето (производител, търговец или лице, предоставящо услуги), или видът на упражняваната дейност, във втория случай критерий е извършването на дейността редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед качеството на лицето, което я извършва и без оглед вида на дейността. Изискването за осъществяване на дейността редовно или по занятие срещу възнаграждение се отнася за случаите, които не са обхванати от първото изречение на чл. 3, ал. 2 от закона, т. е. дейността, която не се осъществява от търговци, производители и лица, предоставящи услуги. Този извод се подкрепя от редакцията на двете изречения, тъй като законодателят е използвал израза "независима икономическа дейност е и всяка дейност, която ...", тоест има предвид друга дейност освен тази, регламентирана в първото изречение. Предвид изложеното административният съд неправилно е обосновал отмяна на РА с неизпълнено изискване за кумулативност на критериите при осъществяване на дейността. Въпреки това постановеното решение следва да бъде оставено в сила. В случая не се спори, че е предоставена услуга по обучение на трейдъри за повишаване на професионалните им умения за търговия с ценни книжа на Американската стокова борса. Следва да се приеме за основателно поддържаното от ответника по касация твърдение за извършване на услуга в единствено число, вместо употребеното от законодателя понятие услуги в множествено число в нормата на чл. 3, ал. 2, изр. второ ЗДДС. Касае се до данъчна норма, което задължително изисква стриктното й тълкуване. В случай че е имал предвид и извършването на единична сделка като независима икономическа дейност, за да изрази тази определеност, законодателят би употребил понятието в единствено число. Със съществителното "услуги" в закона е поставено изискването за няколко такива (дори да не са извършвани по занятие). Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. В случая няма спор, че е извършена една услуга в рамките на 5 дни, като периодичността на плащането не променя този извод, тоест не става въпрос за предоставяне на "услуги", а еднократна услуга. Броят на обучаваните трейдъри също не води до различен извод, доколкото адресат на услугата е лицето, чиито служители са обучаваните лица - ДЗЗД "Буллгериън трейдинг груп 1". Предвид изложеното следва да се приеме, че въпросната услуга не представлява независима икономическа дейност на лицето, а ревизиращият орган незаконосъобразно я е включил в облагаемия оборот на жалбоподателя и настоящ ответник. Като е приел същото, административният съд е постановил правилен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 615 лв., заплатени изцяло в брой съгласно представения договор за правна помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,