Решение № 14032 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6793/2020 г.

Решение № 14032 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6793/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Вилимира М" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Иванов срещу Решение № 186 от 20.01.2020 г., постановено по адм. дело № 212/2019 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418006395-091-001/12.04.2019 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 85/05.07.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на "Вилимира М" ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 9 536, 82 лв. и лихва в размер на 3 922, 88 лв., както и са установени допълнителни задължения по ЗКПО за 2012 г. за лихви в размер на 8, 78 лв. за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък. В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания РА. Претендира присъждането на разноски за съгласно представен списък. В проведено съдебно заседание прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново в писмено становище оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Габрово е отхвърлил жалбата на "Вилимира М" ЕООД срещу РА № Р-04000418006395-091-001/12.04.2019 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 85/05.07.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на "Вилимира М" ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 9 536, 82 лв. и лихва в размер на 3 922, 88 лв., както и са установени допълнителни задължения по ЗКПО за 2012 г. за лихви в размер на 8, 78 лв. за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък. За да постанови това решение, съдът е приел, че за периода м. 01 – м. 04.2015 г. с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по 7 бр. фактури издадени от "Сердика България 2014" ЕООД за продажбата на кашкавал и краве сирене в общ размер на 6 881, 83 лв., в резултат на което за тези данъчни периоди след приспадане на внесени от страна на дружеството суми е определен ДДС за внасяне в размер на 6 656, 58 лв. и лихви в размер на 2 739, 36 лв.; за данъчни периоди м. 04 и м. 05.2014 г. са начислени лихви в размер на 0, 36 лв. във връзка със закъсняло внасяне на ДДС по СД; за данъчни периоди от м. 07 до м. 11.2014 г. и от м. 02 до м. 08.2015 г. е определен за внасяне декларирания от дружеството по СД ДДС в размер на 2 880, 24 лв. и лихви - 1 183, 16 лв., а по ЗКПО за 2012 г. са начислени лихви за забава в размер на 8. 78 лв. за невнесен в срок авансов корпоративен данък. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките. В хода на съдебното производство е приета съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/ и са разпитани свидетелите Н. Николов и М. Христов. С оглед представените и приети по делото доказателства, съдът обосновава извод, че не се установява наличието на всички необходими предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки, като органът по приходите е събрал доказателства в хода на ревизионното производство, от които безспорно се установява, че документираните в счетоводството на търговеца сделки не са реални. Фактурите са издадени с цел отклоняване от данъчно облагане, тъй като в хода на ревизията не е установено доставчикът да е разполагал с процесната стока, както и с необходимите ресурси за извършване на доставките. От доставчика не е потвърдено и издаването на процесните фактури, както и съставянето на други документи - такива за произход и складови разписки, нито специфични документи за извършване на търговия с животински продукти, съставени съгласно ЗВМД, ЗХ и подзаконовите НА по изпълнението им. Съдът счита, че не са представени годни доказателства, които обичайно съпътстват доставките на стоки - стокови разписки, тъй като в случая същите не притежават всички реквизити /подписи и имена на приел и предал/, както и двустранно подписани документи, които да удостоверяват приемането и предаването на стоките. С оглед заключението на вещото лице по назначената и неоспорена от страните ССчЕ, съгласно което в счетоводството на дружеството-жалбоподател платежни документи за извършени плащания по ДДС за 2014 г. и 2015 г. не са налични и не са извършвани плащания за ДДС за внасяне в бюджета, съдът достига до извода, че счетоводството не е водено редовно съгласно изискванията на закона за счетоводството, поради което липсва документална обоснованост на фактурираните доставки. По отношение реалността на процесните доставки експертът сочи, че ревизираното дружество не води аналитична отчетност, която позволява да се проследи постъпването и движението на материалните запаси, каквито са получените стоки - движението им по артикули и количества за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2015 г. Не са правени инвентаризации, поради което не може да се установи какви са наличностите - както общо, така и по отделни артикули. Освен това съпътстващи доставките и заскладяването на стоките документи, като пътни листове, товарителници, стокови разписки, не са представени в оригинал. В проведено по делото открито съдебно заседание вещото лице изрично заявява, че не е възможно въз основа на водената аналитична счетоводна отчетност от ревизираното лице да се направи заключение, дали закупена с определени документи стока е реализирана, кога и с какви документи. Няма предоставени данни и относно аналитичното отчитане на продадените стоки. Относно подадените СД за процесните период за 2014 г. и 2015 г. вещото лице потвърждава, че са заявени суми от ДДС за внасяне, отразени по периоди в РА, но същите не са внесени изцяло, като помесечните задължения за всеки от процесните периоди, според експертизата, съвпада с отразеното в РД, съответно и с възприетото като дължими суми от ревизиращите органи. Безспорно според решаващия състав се установява и обстоятелството, че през 2012 г. ревизираното дружество не е правило авансови вноски на основание чл. 83, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която нормативна разпоредба данъчно задължените лица правят авансови вноски за корпоративния данък на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година, поради което същите са останали дължими и се дължи и лихва за забава. С оглед гореизложеното, съдът обосновава извод, че законосъобразно и обосновано с РА са установени задължение по ЗДДС и ЗКПО. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата във връзка с процесните доставки и е направил обосновани фактически изводи за недоказано реално осъществяване на същите. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо, че за него е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право. От представените доказателства по делото не се установява, че стоките са реално доставени. Въз основа на вярно установените факти правилно е приложен материалният закон. Липсата на доказателства досежно реалността на извършените доставки на стоки, е дало основание на ревизиращия орган и съда да приемат, че не е налице хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за наличие на право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Важна предпоставка за наличието на данъчно събитие е прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС. В случая се касае за облагаеми доставки на родово определени стоки, /различни видове млечни продукти – кашкавал и сирене/, при които собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени (чл. 24 от ЗЗД). В случая, не е установено наличието на документи, удостоверяващи приемането, съответно предаването на документираните от доставчика на спорните количества млечни продукти, нито че доставчика е разполагал с въпросните видове и количества стоки, поради липса на необходимите счетоводни документи за това. Видно от заключението на ССчЕ счетоводството на ревизираното дружество е водено редовно, но при отчитането на стоково – материалните запаси, стоките не се водят количествено, а само стойностно, като по този начин не се осигурява надеждна информация относно синхронизирано аналитично и синтетично счетоводно отразяване в частта при изписване на материалните запаси при тяхното потребление. Не се предоставят данни и относно воденето на счетоводството на "Сердика България 2014" ЕООД. Обратно на приетото от съда, видно от приобщените в хода на ревизията материали, отнасящи се до проведена и завършила с РА ревизия на доставчика, процесните фактури, с изключение на фактура № 82/28.02.2015 г., са отразени в дневника за продажби на дружеството – доставчик /стр. 253 и стр. 254 – гръб от том I/. Независимо от това обстоятелство, законосъобразни са изводите на съда, че не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, респ. установено плащане на стойността й, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя. Представените стокови разписки са в нечетлив вид и макар и свидетелите да заявяват в проведено открито съдебно заседания, че на част от тях са положени техните подписи, от същите не може да се установи, че са съставени с оглед удостоверяване на извършено предаване от "Сердика България 2014" ЕООД на "Вилимира М" ЕООД на стоки от същия вид и количество, съответстващи на фактурираните стоки. На следващо място, след проведения от съда разпит на свидетел се установява, че приложените по делото пътни листа са съставените и попълнени от служителя на ревизираното дружество - М. Христов. В същите липсва и дата, което от своя страна е пречка да се обвържат с превоза на процесните стоки. Поставеният печат в графа "Заверка" от "Сердика България 2014" ЕООД не доказва също, че стоки в описания по фактурите вид и количество са предадени на "Вилимира М" ЕООД. Свидетелят Н. Николов, управител на "Сердика България 2014" ЕООД през ревизирания период, в съдебно заседания заявява, че по процесните доставки няма ангажимент към транспорта и неговото дружество не е издавало пътни листа. Същият не потвърждава и полагането на печат от дружеството, което представлява. Обосновани са изводите на съда досежно липсата на безспорни доказателства, че процесните стоки са превозени със сочения от ревизираното дружество транспорт. Видно от приложеното удостоверение за регистрация на транспортно средство № 408/27.03.2013 г., издадено от Министерство на земеделието и храните /л. 200 от делото/, товарен автомобил "Мерцедес 310 Д Спринтер" с ДК [рег. номер на МПС], противно на приетото от съда, може да превозва мляко и млечни продукти, но посочените храни, изискващи хладилен режим на съхранение, могат да се транспортират само на територията на община Габрово. В тази връзка изводите на съда, че процесните стоки – кашкавал и краве сирене, не са превозени от гр. Русе до гр. Габрово с посоченото по – горе транспортно средство, се явяват правилни. Транспортът на стоките не се потвърждава и от собственика на автомобила. Даденото в хода на ревизията обяснение, че процесното МПС е предоставяно за нуждите на "Вилимира М" ЕООД не потвърждава тезата на касатора, че процесните доставки са осъществени именно с него. Въпреки, че транспортирането на стоката не е елемент на фактическия състав на чл. 68 от ЗДДС, същото е от значение за установяване реалността на доставката. Наличието на фактури, не води до извод за наличие на реалност на доставката. За целите на данъчното облагане по ЗДДС следва да са налице конкретни доказателства, че процесната доставка на стоки е реално извършена. В случая от значение е да бъде установено, дали конкретната стока, действително е доставено до клиента. Именно с транспорта е свързано прехвърлянето на собствеността върху стоките, с което ЗДДС свързва момента на възникване на данъчното събитие. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение относно доказването на процесните доставки посредством дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания. Дадените свидетелски показания не внасят яснота относно спорния момент на доставките. От събраните по делото доказателства не се налага изводът, че е налице реалност на извършените доставки между "Сердика България 2014" ЕООД в качеството му на доставчик и "Вилимира М" ЕООД като получател. Осъществяването на сделките е обективирано чрез съставяне на процесните фактури, без придружаващи документи, които по безспорен начин да доказват реалност на доставките, като счетоводното им отразяване не доказва наличието на предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди. Доказателства, които да обосноват категоричен извод за реалност на процесните доставки не бяха представени и в настоящото съдебно производство. При установената правна и фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице обстоятелства сочещи липсата на реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е потвърдил заключението на ревизиращият орган, че не са налице законовите предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Относно установените от органите по приходите задължения по заявените със справки - декларации по ЗДДС суми за процесните 2014 г. и 2015 г. в касационната жалба не се поддържат конкретни възражения. Обосновано и въз основа на събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства са изводите на съда за законосъобразност на РА в тази част. Декларирането на данъка и обстоятелството, че сумите за начисления ДДС не са внесени се потвърждава и от ССчЕ. Решението е правилно и в частта по ЗКПО. Както основателно сочи и първоинстанционният съд ревизираното дружество не е установило по безспорен начин плащането на дължимите авансови вноски, поради което е налице задължение и за лихва за забава. Съгласно чл. 84 от ЗКПО (в сила до 1.01.2013 г.) месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, формирали данъчна печалба за предходната година. При декларирана от страна на "Вилимира М" ЕООД през 2011 г. данъчна печалба основателно е и извършеното начисляване на лихви върху месечни авансови вноски по чл. 83 от ЗКПО за 2012 г. в размер на 8, 78 лв. Правилен е изводът на съда, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства е установено по несъмнен начин, че дружеството дължи лихва за невнесените в срок авансови вноски, поради което и РА в тази част е законосъобразен. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото разноски в полза на касатора не се дължат. Размерът на претендираните разноски от процесуалния представител на органите по приходите не е прекомерен, а справедлив и обоснован, съобразен с разписаните правила в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на касатора е неоснователно. На ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 934, 05 лв. на основание материалния интерес и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение,