Решение № 10737 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2010 г.
ВАСII отделение18.07.2011 г.докладчик т Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111 от 28 май 2010 г., постановено по адм. д. № 39/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10737 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2010 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сашо Христов Камбуров от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Станислава Стоева, срещу решение № 111 от 28 май 2010 г., постановено по адм. д. № 39/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-387/05 август 2005 г. на началника на ДНСК - София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Радка Тодорова Попова и Надя Стоянова Снайдер, чрез пълномощника си адв. Десислава Крумова, намират за неоснователна касационната жалба. Същото становище застъпва и процесуалния представител на ДНСК - София юрк. Ирина Асенова. От ответницата Веселина Христова Апостолова са постъпили отговор на касационната жалба и писмена защита, в които са изложени съображенията й за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - Звезделина Кунчева Иванова-Димова, Марияна Кунчева Иванова и Пламен Стоянов Попов, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба на Сашо Христов Камбуров срещу заповед № РД-14-387/05 август 2005 г. на началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Надстройка на съществуваща едноетажна сграда", изпълнен от Сашо Камбуров в УПИ IХ-5, кв. 2 по плана на 8-ми микрорайон, гр. Варна. Първоначално съдът се е произнесъл с решение № 857 от 20 ноември 2007 г. по адм. д. № 1630/2005 г., което решение е било отменено с решение № 9936 от 02 октомври 2008 г., постановено по адм. д. № 4771/2008 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, и върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с дадени задължителни указания. При новото разглеждане на делото съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключенията на двете технически експертизи. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че през 2004 г. жалбоподателят е изпълнил надстройка върху терасата над медицинския център, изграден в УПИ IХ-5, кв. 2 по плана на 8-ми микрорайон, гр. Варна. Установено е също така, че за извършването на строителството е било издадено разрешение за строеж, което е било отменено, както и това, че изграденото не съответства на това разрешение. Съобразно действащия подробен устройствен план, за посочения урегулиран поземлен имот е предвидено надстрояване с един етаж на съществуващата триетажна жилищна сграда, запазване на съществуващата едноетажна сграда в дъното на имота - процесната, както и едноетажна пристройка към нея. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК, както е в случая, или упълномощено от него длъжностно лице. Предвид времето на извършване на строителството, законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Правилно е и приетото от първоинстанционния съд, че извършеното строителство не попада в никоя от хипотезите на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, тъй като изградената монолитна надстройка представлява строеж пета категория, за извършването на който се изисква издаването на строителни книжа. Доколкото в действащия подробния устройствен план не е предвидено надстрояване на едноетажната сграда, представляваща медицински център, то обосновано е прието наличието на несъответствието на строежа с предвижданията му. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторката пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,