Решение № 4951 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1298/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община против решение 7406/29.11.2023г. постановено по адм. д. 6532/2023 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменена Заповед СОА23-РД15-1434/12.6.23г. кмета на Столична община, с която на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл във връзка с чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Д. Тодорова. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата, че е налице първоначално назначаване на лицето като държавен служител и кметът на общината законосъобразно е прекратил служебното правоотношение в срока за изпитване. Позовава се на съдебна практика. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът Д. Тодорова оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Твърди неотносимост към настоящия случай на сочената от касатора практика. Претендира оставяне на оспореното решение в сила и присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. При установена в пълнота фактическа обстановка, АССГ е достигнал до законосъобразни изводи, довели до отмяната на обжалваната пред него заповед. По делото няма спор по фактите. Установено е, че Тодорова е била назначена с трудов договор от 29.5.2000г. на длъжността главен специалист, в отдел Архитектурно наследство и градски дизайн, управление Архитектура и градоустройство. Считано от 1.3.2012г. /с допълнително споразумение от 4.4.2012г./ е преназначена на длъжност Старши експерт в отдел Контрол в инвестиционното строителство, координация и строителство, към Дирекция Общински строителен контрол, направление Архитектура и благоустройство при Столична община. Това е последната длъжност, която е заемала по трудово правоотношение, видно от последното по време допълнително споразумение това от 12.8.2022г. След спечелен от Тодорова конкурс, на основание чл. 9, вр. с чл.10 и 12 от ЗДСл, е назначена със заповед от 8.3.2023г. на длъжност Главен експерт в отдел Контрол в инвестиционното строителство, координация и строителство, към Дирекция Общински строителен контрол, направление Архитектура и благоустройство при Столична община, като на същата дата е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 327, ал.1 т. 9 от КТ поради постъпването й на държавна служба. Прави впечатление, че и двете длъжности тази по трудово правоотношение /старши експерт/ и тази по служебно правоотношение /главен експерт/ са в един и същи отдел, в една и съща дирекция и в едно и също направление на администрацията на Столична община. Нещо повече при сравняване на длъжностните характеристики на двете длъжности не се откриват никакви разлики. Длъжностните характеристики имат стопроцентова идентичност, ако не се брои изискването за професионален опит, като за старши експерт се изисква една година стаж, а за главен експерт две години. И двете длъжности са експертни по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. В случая формално са изпълнени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. В действителност обаче длъжността, от която Тодорова е била освободена на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл с процесната заповед, не би могла да се приеме че е нова за нея. При установената и посочена по-горе идентичност в правата, задълженията и функциите по длъжностни характеристики, следва да се приеме, че повече от десет години, предхождащи назначаването й на държавна служба тя е изпълнявала същите функции и задължения. В този немалък период от време, органът по назначението е имал възможност да се убеди в способността или неспособността на Тодорова да изпълнява точно тези функции. В случая прилагането на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл не покрива вложения от законодателя замисъл, да даде на органа по назначаване възможност за преценка относно наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя и освобождаване на последния при тяхната липса. Прекратявайки служебното правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, със служител, който е изпълнявал идентични функции повече от десет години, административният орган е шиканирал с предоставената от закона му възможност и не се е съобразил с действителната цел на цитираната разпоредба. Като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция в техния претендиран и доказан размер 500,- лева, който не се явява прекомерен, тъй като е по-нисък от минималния такъв, определен с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,