Решение № 665 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2008 г.

Решение № 665 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено под № 575 на 27.12.2007 г. по в. гр. дело № 655/2007 г. в уважената част на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата над 6 000 лева до 30 000 лева и в частта за разноските. Недоволен от въззивното решение е касаторът (трето лице-помагач на ответника) З. АД "В" със седалище и адрес на управление гр. С., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано понеже липсват мотиви за уважаване на иска в пълен размер. Процесуалният представител старши юрисконсулт Х. М. Х. поддържа жалбата по изложените съображения в нея. Ответниците по касация В. К. И. и Н. Д. Н., двамата от К. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: С обжалваното решение апелативният съд е отменил решение № 47/21.03.2007 г., постановено по гр. дело № 351/2006 г. по описа на Кърджалийският окръжен съд в частта, в която искът на Н. Д. Н. срещу В. К. И. е отхвърлен за сумата над 10 000 лева до 30 000 лева и вместо него в тази част е постановил друго, с което е осъдил В. К. И. да заплати на Н. Д. Н. сумата над 10 000 лева до 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от ПТП, служило се на 29.11.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2003 г. до окончателното й изплащане и е оставено в сила решението в останалата му част. За да отмени решението на първоинстанционния съд в отхвърлената част за сумата 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че с оглед причинените по непредпазливост от ответника В. К. И. на ищеца Н. Д. Н. три средни телесни повреди, изразяващи се в открито счупване на лявата тилна кост, представляващи нараняване, проникващо в черепната кухина; контузия на мозъка и аспирационна пневмония, проявила се с остра дихателна недостатъчност, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, искът е основателен и доказан в пълния предявен размер от 30 000 лева. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Решението на въззивния съд е неправилно в отменителната част за сумата 20 000 лева, представляваща присъдено обезщетение за неимуществени вреди като при постановяването му е нарушен материалния закон. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова именно следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Предвиденото в чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди възмездява главно страните или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането. В този смисъл са указанията, дадени до съдилищата с ППВС № 4/1961 г. С ППВС № 4/1968 г. бяха дадени указания какво означава понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД и кои обстоятелства следва да се преценяват и да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд не съобразил посочените указания. При посочените увреждания, обема на претърпените болки и страдания с оглед възрастта на ищеца и обществения критерий за справедливост настоящата инстанция приема, че искът е доказан до размер на 10 000 лева, поради което и на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в", изр. 1 ГПК (отм.) касационна тажалба в тази част следва да се уважи, а решението на въззивния съд отмени като искът на посоченото основание отхвърли за разликата над 10 000 лева до 30 000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение