Решение № 15627 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2011 г.

Решение № 15627 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Красимир Николаев Милушев от гр. Добрич против решение № 73 от 21.06.2011 г., постановено по адм. дело № 260 от 2011 г. на Административния съд - Добрич. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Добрич, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на касатора, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - Добрич, е отхвърлил искането на Красимир Милушев за обявяване нищожността на заповед № 1413 от 13.11.2009 г. на кмета на община Добрич, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е било наредено изземване на недвижим имот частна общинска собственост, намиращ се в гр. Добрич, УПИ I, кв. 703 по плана на жк. "Добротица", ул. "Батовска". Съображенията за това са били, че между страните липсва наемен договор, имащ за предмет въпросния недвижим имот. Направен е извод, че при тази фактическа обстановка жалбоподателят държал същия без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента. По същество в касационната жалба са преповторени оплакванията, развити и пред Административния съд - Добрич, по които последният се е произнесъл в решението си. По делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд, както се посочи по-горе се възприема изцяло от настоящия състав. Предвид подробно изложените от решаващия съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция. Предмет на касационното оспорване са само правните изводи на съда за законосъобразност на административния акт в обжалваната му част. По силата на чл. 65, ал. 1 ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните няма сключен наемен договор за този общински имот, а от данните по делото е било установено, че искането на Красимир Милушев за узаконяване на временната постройка върху имота, изградена при условията на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) не е било уважено. Като се изхожда и от неоспореното обстоятелство, че имотът е действително общинска собственост, то изводът в решението на първоинстанционния съд, че издадената заповед не е нищожна е напълно обоснован. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,