Решение № 465 от 13.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 2291/2011 г.

Решение № 465 от 13.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 2291/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият В. Д. чрез свой защитник и по реда на глава тридесет и трета от НПК е поискал от ВКС да възобнови делото срещу него в Гоцеделчевския районен съд-като първа инстанция, и в Благоевградския окръжен съд-като втора инстанция. ГдРС с присъда № 1160 от 9.IV.2010 г. по нохд № 392/2006 г. е наказал Д. на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода за участието му на 14.I.2006 г. като съизвършител на грабежа на лични вещи и пари общо за 588 лева от Й. А. и Д. М. - престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Същото наказание е определено и като общо за съвкупността от престъпления по това и по предишно дело, по което Д. е получил пробация. съучастниците в грабежа - Ф. В. и Ст. Н., са наказани съответно 3 години и 2 месеца, и 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, но последния - условно с 3-годишен изпитателен срок. БлОС с решение № 200 от 5.VII.2011 г. по внохд № 88/2011 г. е потвърдил присъдата, която са оспорили както прокурорът, така и подсъдимите. Като неподлежащо на проверка по касационен ред, това решение не е проверявано и по реда за възобновяване на наказателните дела. В отправеното до ВКС искане за възобновяване се съдържа позоваване и на трите основания за това във връзка с чл. 348 НПК, което и доводите в негова подкрепа позволяват според подателя му оправдаване на осъдения още в тази съдебна инстанция или ново разглеждане в предходна такава. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а участващият прокурор е за неговото отхвърляне като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Липсват основанията за възобновяване на делото. Ако отричането на грабежа се свързва с неизследваната негова субективна страна, претендираното нарушение е по-скоро на процесуалния, отколкото на материалния закон, но липсват и двете основания за възобновяване във вр. с т. 1 и 2 на чл. 348 НПК. Претенцията не отчита всъщност общите усилия за изясняване на делото в двете предходни инстанции, това, че за правилността на осъждането трябва да се имат предвид и двата съдебни акта, доколкото мотивите към решението са стъпили върху мотивите към присъдата вместо да ги повтарят. От тази гледна точка не представлява никаква трудност в последните да бъдат открити пространните и убедителни съображения на районния съд, отразяващи разбирането, че установеното за грабежа от обективната му страна, не оставя никакво съмнение за субективната. Липсата на съществени нарушения на процесуалните правила беше констатирана от ВКС и по-нататък - относно доводите на искателя в специално посветения на това раздел II. На една част от тях - във връзка с изискванията към оформянето на обвинителния акт и на мотивите към присъдата - въззивният съд е дал изричен отговор и той е правилен. Що се отнася до претенцията за нарушение на чл. 291, ал. 2 НПК, на която е отговорено общо в контекста на чл. 55 НПК, ВКС би могъл да го допълни в смисъл, че правото на лично участие в съдебните прения няма характера на самостоятелно процесуално право от категорията на предвидените в чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Претенцията пък, накрая, за несъобразяване на защитата с противоречивите интереси на подсъдимите (вероятно-за нарушаване на чл. 91, ал. 3, т. 1 и 2 НПК), на тази претенция липсва каквато и да е конкретизация. По делото няма място и за намаляване на наложеното наказание поради неговата явна несправедливост. Последната очевидно се свързва повече с отказа за условно осъждане, отколкото с размера на лишаването от свобода (само с 6 м. над минималния размер), но според ВКС тук е уместно да бъде припомнено привежданото и друг път негово съображение, че прилагането на условното осъждане спрямо извършителите на най-тежките престъпления, каквото е грабежът, е поначало трудно съвместимо с идеята, вложена в института (р. 277/02-I, Бюл. 10/02); и защото при него законът отдава само преимуществено значение на личната превенция, тя не бива да бъде схващана като единствената цел на наказанието, а институтът да се прилага с пренебрегване на възпитателното и предупредително въздействие върху другите членове на обществото (вж. още р. р. 227/04-I, Бюл. 9/04, 539/02-I, Бюл. 7/02, 397/02-II, Бюл. 5/02, 423/03-II, Бюл. 8/03) - нещо, което би се получило, ако бъде преувеличено значението на сочените за Д. смекчаващи обстоятелства (извършване на престъплението преди повече от 6 години, семейно положение, трудова ангажираност, процесуално поведение). Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение