Решение № 2588 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13761/2015 г.

Решение № 2588 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13761/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Б. Д. "Дунавския район" (с предходно наименование Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център П. (БУДВР-П.), срещу решение № 447/21.10.2015 г., постановено по адм. д. 260/2015 г. по описа на Административен съд-П.. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, а при условията на евентуалност и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена жалбата против оспорената заповед, а при условията на евентуалност да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмена молба. Не претендира заплащане на разноски, но прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна.. Ответната страна О. Я. Х. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, писмена защита и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 447/21.10.2015 г., постановено по адм. д. 260/2015 г. по описа на Административен съд-П. е отменена Заповед № 22/11.03.2015 г. на и. д. директор на БУДВР-П., с която на О. Я. Х. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение като държавен служител на длъжност - директор на дирекция "административни, финансови и правни дейности" За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискването за форма, не е мотивирана и в е в противоречие с предвидената в Закона за държавния служител (ЗДСл) процедура и материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Решението на Административен съд - П. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че при издаване на административния акт, с който на О. Х. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и служебното й правоотношение е прекратено, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, според която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната й. В случая е установено, че служителката не е била на работното си място поради разрешен отпуск по болест, а обстоятелството, че болничните листове саоспорени не променя този факт. В този смисъл са неотносими към спора представените пред настоящата инстанция доказателства, от които се установява, че НЕЛК е отменила решението на ЛКК за отмяна на болничните листове и ги е потвърдила по същество, но с установени процесуални нарушения, както и че решението на НЕЛК е обжалвано от касатора в настоящото производство. Дисциплинарнонаказващият орган е следвало да се съобрази издадените болнични листове, установяващи наличие на обективно препятствие за явяване на работа на служителя, и да му определи подходящ срок и начин, за да осигури правото на защита в дисциплинарното производство. Независимо от разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл административният съд е разгледал спора като е извършил проверка относно наличието на всички основания по чл. 146 от АПК, което не може да бъде възприето като нарушение на закона, а пълно и всестранно мотивиране на правните изводи. Законосъобразно АС-П. е приел, че начина на формулиране на дисциплинарното нарушение не дава възможност да бъде индивидуализирано извършеното деяние по място и време, което е пречка и относно проверката за спазване на сроковете, в които е допустимо да бъде реализиран адисциплинарната отговорност на държавния служител. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че дисциплинарната санкция е наложена за действия/бездействия в период от 07.01.2013 г. до 31.12.2014 г. и не е възможно да се обоснове спазването на описаните срокове за всички действия/бездействия, които поради това, че не са описани точно и индивидуално допълнително ограничават разграничението им във времето. Допуснатото при издаване на заповедта нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е достатъчно основание за отмяна на заповедта, без да се обсъждат останалите доводи по същество относно незаконосъобразността на административния акт. Поради това като достига до заключение за наличие на основание за отмяна на административния акт, Административен съд - П. постановява решение в съответствие със закона, а доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Изводите на съдебния състав са направени след анализ на всички представени пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства. Тежестта на доказване е разпределена съобразно правилото на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства съобразно направените доводи. Решението е постановено след обсъждане на възраженията и становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните доказателства, а изводите на съдебния състав за допуснато съществени нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за отмяна на решението, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция О. Х. е направила разноски в размер на 600 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да бъдат в тежест на бюджета на касационния жалбоподател. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед характера на спора и неговата тежест не са налице основания за намаляване на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, а възражението за неговата прекомерност се явява неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,