Решение № 4771 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15706/2009 г.

Решение № 4771 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15706/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Димитров Томанов от гр. Пловдив срещу решение № 1385 от 29.10.2009 г., постановено по адм. дело № 912 по описа за 2009 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 1600801313 от 23.2.2009 г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 290 от 7.5.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП за определен допълнително ДДС и лихви за периода от 1.12.2002 г. до 20.7.2004 г. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Развива подробни доводи в касационната жалба и представени по делото писмени бележки. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП я оспорва в представено по делото възражение от 1.12.2009 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна поради допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде съобразено следното: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 1600801313 от 23.2.2009 г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 290 от 7.5.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП за определен допълнително ДДС и лихви за периода от 1.12.2002 г. до 20.7.2004 г. За да отхвърли жалбата съда е приел, че са процесния период на м. 5.2004 г. се прилагат разпоредбите на ЗДДС, действащ до 31.12.2006 г., не цитирания от касатора ЗДДС, в сила от 1.1.2007 г. Приложима била нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС и след като касатора бил продал имот и издал две фактури с ДДС, но върху цена, много по-ниска от данъчната оценка, то определената допълнително данъчна основа и съответно цена на продажба налагат и определяне на допълнителен ДДС. Което правилно било направено от органите по приходите. В решението правилно е определен приложимият закон и са направени законосъобразни изводи относно приложимата разпоредба на ЗДДС (отм.), но съдът е пропуснал да разреши и другият поставен от жалбоподателя въпрос - този за размера на дължимия данък. Съдът и органите по приходите са приели и съответно определили данъчна основа и съответно данък като са посочили, че размера е бил определен на 208550 лв. Няма данни по делото, още повече, че настоящата ревизия е повторна, как е била определена посочената сума от органите по приходите. Нито в ревизионния акт, нито в решението на директора няма данни как е определена сумата. От друга страна се спори върху размер на продажна цена и данъчна основа на имот, визиран в нотариален акт № 168 от 13.5.2004 г. Ведно от заключителната част на акта - приложени документи в т. 5 е посочено, че е представено удостоверение за данъчни оценки. Същото не фигурира по делото, поради което не може да се направи и извод какъв е бил размерът на данъчната оценка по удостоверение, приложено в нотариалното дело. Следва да се отбележи, че ако се прилага разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС, редакцията до 31.12.2006 г. в нея е посочено, че при прехвърляне на собственост върху сграда или част от нея данъчната основа е по-висока между две - тази определена по реда на чл. 29 от ЗДДС и тази определена по реда на чл. 46 от ЗМДТ. В нито един акт не е посочено как е определена тази основа - сумата от 208550 лв. При спор и за размера на дължимия данък следва да се изискат описаните по-горе доказателства и се изяснят въпросите като се вземе предвид и съответния период на данъчното събитие м. 5.2004 г.. Решението следва да се отмени и да се върне делото за ново разглеждане на друг състав. Разноските следва да бъдат преценявани при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение