Решение № 1446 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4863/2009 г.

Решение № 1446 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4863/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от кмета на община Долна баня против Решение № 17/22.01.2009 г., постановено по адм. дело № 936/2008 г. по описа на Административен съд - София-област. С така подадената касационна жалба на първо място се поддържа, че решението е недопустимо като постановено в нарушение на правилата на родовата подсъдност, установени в чл. 12, ал. 6 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) а също така и поради липса на правен интерес спрямо третите лица, конституирани от съда като заинтересовани страни. На второ място е посочено, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост на правните изводи и нарушение на материалния закон - чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗСММ. Въз основа на тези твърдения се иска обезсилване на обжалваното решение, алтернативно неговата отмяна като неправилно и произнасяна е по същество от настоящата инстанция. Ответната страна - областният управител на София-област не взема отношение по касационната жалба. Заинтересованите страни - Димитър Иванов, Михаил Цонев, Илина Цветкова и Николай Угринов, представлявани от адв. Стаменова, изразяват становище относно липсата на правен интерес от страна на кмета на общината да оспорва Заповед № ОА-217/13.06.2008 г. на Областния управител, тъй като същата вече е изпълнена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира оставяне в сила на оспорваното съдебно решение. Върховният административният съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от участвала по делото страна, в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Съдебното производство е образувано по жалба на кмета на община Долна баня срещу Заповед № ОА-217/13.06.2008 г., издадена от областния управител на София-област, с която на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) се отменя заповед № РД-15-165/13.06.2008 г., издадено от жалбоподателя. Съдът е приел, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест относно благоприятните за него и положителни по своето естество факти, които са пряко свързани с твърденията на областния управител, посочени като мотив за издаването на обжалваната заповед. В тази връзка съдът е посочил, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. Решението е недопустимо. В Законът за събранията, митингите и манифестациите обнародван в ДВ, бр. 10 от 02.02.1990 г., изм., бр. 11 от 29.01.1998 г. в чл. 12, ал. 4 е предвидено, че наложената забрана какъвто е конкретния случай може да се обжалва пред ИК на ОбНС. Конституцията от 1991 г. премахва ИК на ОНС/ГНС и създава длъжността на кмета на общината/кметството, която е изборна длъжност от проведени общи местни избори и също е орган на изпълнителната власт. Статутът на местните органи на изпълнителната власт е уреден в Закона за администрацията (ЗАдм.), който урежда правомощията на тези органи, структурата и органите на дейността на тяхната администрация. Съгласно този закон контрол за законосъобразност на актовете постановени от кметовете на общини осъществява съответния областен управител. Започналото административно производство може да премине и двете фази на обжалване (административна и съдебна) независимо как то е започнало (с издаване на акт или с отказ да се издаде такъв). Обжалването по административен ред е една възможност, която жалбоподателят може и да не ползва. Когато е избрана административната фаза на оспорване какъвто е конкретния случай съгласно ал. 6 от закона съдебен контрол е предвиден само когато жалбата се остави без уважение. В настоящия случай административния орган е уважил жалбата и се поставя въпроса може ли и какъв е правния интерес на административния орган да оспорва акта на по-горестоящия такъв. Съгласно чл. 126 от АПК съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи. Право да оспорва индивидуален административен орган имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушение или застрашени от него или за които той поражда задължения - чл. 147 от АПК. Законът дава легална дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на АПК на понятието "организация" като юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. Следователно административните органи (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК), какъвто е кметът на дадена община, нямат право да започват в това си качество съдебни производства по оспорване на административни актове, издадени от областния управител, освен ако друго е установено в специална норма. Съдебните производства по АПК са предназначени да решават спорове между частноправни субекти и администрацията, а не между органи на изпълнителната власт, намиращи се в случая в условия на субординация. Заповедта на областния управител, издадена на основание чл. 32, ал. 2 от ЗА, е постановено преди всичко в условията на производство по глава VI от АПК, в което и по силата на чл. 93, ал. 4 от АПК, управителят се явява по-горестоящият административен орган спрямо кмета на общината и в тази си позиция е компетентен да осъществи административен контрол за законосъобразност на издадените от него актове. Затова и въпреки правната норма на чл. 32, ал. 3 от ЗА, която урежда принципно обжалваемостта на заповедите на областния управител, относно правото на оспорване следва да се прилагат общите правила на АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд - III отделение,