Решение № 15804 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2011 г.

Решение № 15804 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията за приватизация - София, срещу решение № 27 от 13.06.2011 г. по адм. дело № 156/2011 г. на Административния съд - гр. Русе. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като на основание чл. 221, ал. 3 АПК се иска обезсилване поради изтекла давност за предявяване на иска. Поддържат се доводи също за необоснованост на решението и допуснати нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците не се представляват и не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 203, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, образувано по искова молба на Иван Кангалов и Данка Кангалова от гр. Русе, с която са предявили иск за 500 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган - Агенция за приватизация - София, при изпълнение на служебната им дейност, е уважил предявения иск като основателен и доказан. Приел, за установено, че вредите произтичат от фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност - прехвърляне на инвестиционните бонове, регистрирани на тяхно име, на друго лице като получател, действал с пълномощно, което не е било подписано от тях. Като последица от прехвърлянето на тези бонове, боновия баланс по сметката след 29.09.2003 г. е станал нула (0,00) инвестиционни бона. Съдът приел също, че служители на АП (като администрация към МС, която организира и осъществява процеса на приватизация) при извършване на правно регламентирана административна дейност са нарушили реда за прехвърляне на инвестиционни бонове, уреден в наредбата и в инструкция на АП за прилагането й, като не са извършили проверка дали са изпълнени изискванията на Наредбата за представяне на документите и правилното оформяне на формулярите при прехвърлянето на инвестиционните бонове и титуляра на боновата сметка на лицето, представило се като пълномощник. В резултат на това, ищците са претърпели реална имуществена вреда, която е настъпила в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лица като служители на ответника, които действия представляват административна дейност, установена е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия (бездействия) и настъпилата вреда, т. е ищците са доказали отговорността на ответника по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение е неправилно. Обосновано съдът е приел, че прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на АП, която е административен орган и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на наредбата, е административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Изложените съображения за допуснатите нарушения на наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, като са причинени имуществени вреди на ищците, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове, на друго лице. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ на държавата, за конкретния случай на АП, е невиновна, обективна отговорност за вредите, причинени от чужди незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност, и когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тази вреда. Основателно обаче е възражението за изтекла погасителна давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. В тази връзка, съгласно чл. 110 ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Досежно началния момент на забавата при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е моментът на преустановяването им съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС и от този момент тече погасителната давност, която в конкретния случай е 29.09.2003 г. - датата на извършване на трансфера на боновете. Искът е предявен на 16.03.2011 г., а давностният срок е изтекъл на 29.09.2008 г. Като е приел, че давността не е изтекла към датата на предявяването на исковата молба, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение в разрез с материалния закон, което следва да бъде отменено и се постанови ново, с което предявения иск да се отхвърли. По изложените съображения касационната жалба е основателна и следва да се уважи. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,