Решение № 7422 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9732/2017 г.

Решение № 7422 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9732/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от У. М. Ж., от Ливан, против решение № 3591/29.05.2017 г. по адм. дело № 3366/2017 г. на Административен съд-С. град, П. отделение, 44-ти състав, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата му, против решение № 5608/13.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са възражения за постановяване на решението при допуснати процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с процесуалния представител адвокат Желев, като поддържа подадената касационна жалба. Ответната страна - председателя на Държавната агенция за бежанците, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага мотиви, че атакуваният административен акт е съответствал на изискванията на АПК за форма и съдържание и специфичните правила по ЗУБ, при което правилно от съда е прието, че не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от този закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 ЗУБ, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на У. М. Ж., роден в Ливан, против решение № 5608/13.03.2017 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, във връзка с молба, последваща по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗУБ, която обаче не съдържа нови факти относно бежанската история на чужденеца, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са доводи за проявен формален подход при оценката на бежанската история, а оттам и за наличието на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Твърди се наличието на материалноправните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не са отчетени актуалните данни относно обществено-политическата обстановка в Ливан. Административният съд е събрал административната преписка, при което приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Въз основа данните по преписката е направил правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история, при което приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а оттам и че по отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е приел, че не са налице основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съобразил е актуалната обществено-политическа обстановка в Ливан, при което обосновано приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. Така, при липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът приел подадената жалба за неоснователна и я отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Напълно обосновано, в съответствие с данните по делото, в това число разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, поради което не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Административният орган и съда са отчели, че видно от разказа му и регистрационния лист жалбоподателят е палестинец без гражданство, роден на **** г. в гр. Б., Ливан, мюсюлманин - сунит, неженен. Твърди, както и по предходно подадената от него молба, че е напуснал Ливан поради заплахи от групировката "Народен фронт - Главно командване", която искала да го привлече. Преценката на бежанската му история, свързана с отговорите на въпросите при проведеното интервю, прави напълно обоснован извода на административния орган, изцяло възприет и от административния съд, че в случая не е налице причина, довела до напускане на страната по произход, която да се вмества в някоя от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, при което законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба се акцентира върху наличието на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут, които настоящият състав също намира за неоснователни. В рамките на административното и съдебното производство са представена две справки за обществено-политическата обстановка в Ливан, като страна по произход. Противно на релевираните от касатора оплаквания, двете справки са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 15.01.2016 г. и е за обществено-политическата обстановка в Ливан. Тя е обсъдена в решението на административния орган, при което е обоснован извод за липсата на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Интервюто е проведено на 28.07.2016 г., а решението на председателя на ДАБ - взето на 13.03.2017 г., като съдът приема за неоснователни възраженията, че при това не са отчетени актуалните данни за обществено-политическия живот в Ливан. В хода на съдебното производство пред АССГ е представена и справка от 28.04.2017 г. за актуалното положение в страната. В нея най-общо е констатирано, че гражданските власти запазват контрола над въоръжените сили и други сили за сигурност, а оттам и че отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, въвеждащо обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което и по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение