Решение № 972 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7352/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Индекс ООД чрез адвокат Стойков против решение 3342 от 27.04.2024 г., постановено по адм. дело 2065/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Бургас не взема становище по касационната жалба. Ответниците Хелиос Бийч Апартмънтс Поморие ЕООД, В. И. О., К. В. Ж. и Брезник четири сезона ЕООД, чрез адв. П. Шивачева, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.Претендират разноски. Адвокат П. Велков, особен представител, изразява становище за основателност на касационната жалба.Претендира разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото е повторно пред настоящата инстанция, тъй като с Решение 240/07.03.2023 г., постановено по адм.дело 75/2021г. по описа на Административен съд Бургас, първоначално определения съдия-докладчик е отменил оспорената заповед и е присъдил в полза на дружеството жалбоподател сторените по делото разноски. С Решение 10762/07.11.2023 г., постановено адм.дело 6258/2023г., ВАС е обезсилил Решение 240/07.03.2023г., постановено по адм.дело 75/2021г. по описа на Адм.съд Бургас и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд Бургас, с мотиви, че съдебното производство пред първата инстанция е проведено без участието на надлежна страна М. П. Н., която не е била конституирана и призована като заинтересована страна по делото. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Индекс ООД, чрез пълномощника адв. Д. Стойков, против Заповед 18-3272-30.03.2020 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Бургас. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че от данните по делото, в това число и приетите и неоспорени от страните експертизи, се установява, че обектът, предмет на оспорената заповед за изменение покрит паркинг (гараж) има характеристиките на самостоятелен обект на собственост, който съгласно дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР представлява обособена част от сградата, може да се използва самостоятелно и е обект на собственост, поради което не представлява обща част. Анализът на доказателствата сочи, че предвиденото по инвестиционен проект застрояване за паркинг, вече е нанесено в кадастралната карта като сграда с кадастрален идентификатор 57491.509.36.13, с предназначение гараж и площ от 3865 кв.м. Така нанесена тази сграда огражда съществуващ басейн със зоната за отдих, като съоръжението басейн обаче няма пряка връзка с гаража и според инвестиционния проект е изграден на естествения терен (т.е не се допират). Установява се, че границите на сграда с идентификатор 57491.509.36.13 съвпадат с границите на останалите сгради над терена и затварят пространството на вътрешния двор. Според заключението на комплексната съдебни-техническа експертиза, нанесена по този начин, сградата не отчита наличие на паркоместа под жилищните секции, а доколкото е невъзможно в кадастъра една сграда да се припокрива с друга такава, то се нанася самостоятелен обект в сградата, чиито очертания на границите вече може да се застъпят с другите сгради. Съдът е счел, че като търсен резултат искането на заявителя е насочено към нанасянето на самостоятелен обект в сграда, съществуващ преди одобряване на КККР, доколкото очертанията на нанесената сграда не съвпада с действителните граници на паркинга. Според съда, в случая категорично се установява несъответствие в границите на подземния паркинг, спрямо нанесените в КККР на гр.Поморие сграда. Горното налага извод за наличие на допусната грешка в смисъла, вложен в това понятие от законодателя в КККР на гр. Поморие. Първоинстанционният съд е посочил, че приложимия в конкретния случай ред за изменение на кадастралната карта е именно този, приложен от административния орган по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, тъй като се иска нанасяне на нов обект в кадастралната карта с идентификатор 57491.509.36.13.1 в рамките на съществуващ обект на кадастралната карта с идентификатор 57491.509.36.13 и вписване в кадастралния регистър на собствениците на този обект. Заключенията на вещите лица са в подкрепа на изложените от административния орган мотиви, че графичното изображение на сградата с идентификатор 57491.50936.13 не е идентично с действителните граници на покрития паркинг, поради което площта на сградата не съответства на действителната площ. Доколкото това несъответствие е възможно да бъде преодоляно чрез нанасяне на самостоятелен обект в сградата, правилно административният орган е изяснил тези несъответствия в хода на процедура по чл. 54, ал.1 от ЗКИР, поради което при издаване на оспорената заповед органът не е допуснал нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, както и заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са изведени правилни и обосновани правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора, че е налице спор за материално право. Следва да се посочи, че в настоящия случай не се променят границите на съществуващия паркинг, напротив те ще са такива, каквито са в действителност, съобразно инвестиционният проект, а площта е записана в съответствие с таблицата за площообразуване на обекта и документите за собственост. Установената разлика в площта между основната сграда с идентификатор 57491.509.36.13 и процесния самостоятелен обект в нея с идентификатор 57491.509.36.13.1 от 9 кв.м представлява изключването на площта на басейна и обслужващата към него площ, която остава отразена по отношение на сграда с идентификатор 57491.509.36.13 . Съоръжението басейн не е изградено и не засяга конструкцията на подземния паркинг, обстоятелство, което се потвърждава и от приетите по делото експертизи. Така нанесен процесният самостоятелен обект в сграда не се застъпва с границите на другите самостоятелни обекти в целия поземлен имот с идентификатор 57491.509.36. Освен това, при нанасянето му в кадастралния регистър не се заличава ничия собственост, като според оспорената заповед, в кадастралния регистър за процесния самостоятелен обект ще бъдат вписани всички собственици от сграда с идентификатор 57491.509.36.13. Обосновано е прието от съда, че от данните по делото, в това число и приетите и неоспорените от страните експертизи, се установява, че обектът, предмет на оспорената заповед за изменение покрит паркинг (гараж) има характеристиките на самостоятелен обект на собственост, който съгласно дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР представлява обособена част от сградата, може да се използва самостоятелно и е обект на собственост, поради което не представлява обща част. Анализът на доказателствата сочи, че предвиденото по инвестиционен проект застрояване за паркинг, вече е нанесено в кадастралната карта като сграда с кадастрален идентификатор 57491.509.36.13, с предназначение гараж и площ от 3865 кв.м. Така нанесена тази сграда огражда съществуващ басейн със зоната за отдих, като съоръжението басейн обаче няма пряка връзка с гаража и според инвестиционния проект е изграден на естествения терен (т.е не се допират). Установява се, че границите на сграда с идентификатор 57491.509.36.13 съвпадат с границите на останалите сгради над терена и затварят пространството на вътрешния двор. Според заключението на комплексната съдебни-техническа експертиза, нанесена по този начин, сградата не отчита наличие на паркоместа под жилищните секции, а доколкото е невъзможно в кадастъра една сграда да се припокрива с друга такава, то се нанася самостоятелен обект в сградата, чиито очертания на границите вече може да се застъпят с другите сгради. Като търсен резултат искането на заявителя е насочено към нанасянето на самостоятелен обект в сграда, съществуващ преди одобряване на КККР, доколкото очертанията на нанесената сграда не съвпада с действителните граници на паркинга. В случая категорично се установява несъответствие в границите на подземния паркинг, спрямо нанесените в КККР на гр.Поморие сграда. Горното налага извод за наличие на допусната грешка в смисъла, вложен в това понятие от законодателя в КККР на гр. Поморие. Ето защо, правилно е прието, че приложимия в конкретния случай ред за изменение на кадастралната карта е именно този, приложен от административния орган по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, тъй като се иска нанасяне на нов обект в кадастралната карта с идентификатор 57491.509.36.13.1 в рамките на съществуващ обект на кадастралната карта с идентификатор 57491.509.36.13 и вписване в кадастралния регистър на собствениците на този обект. Заключенията на вещите лица са в подкрепа на изложените от административния орган мотиви, че графичното изображение на сградата с идентификатор 57491.509.36.13 не е идентично с действителните граници на покрития паркинг, поради което площта на сградата не съответства на действителната площ. Доколкото това несъответствие е възможно да бъде преодоляно чрез нанасяне на самостоятелен обект в сградата, правилно административният орган е изяснил тези несъответствия в хода на процедура по чл. 54, ал.1 от ЗКИР, поради което при издаване на оспорената заповед органът не е допуснал нарушение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника Хелиос Бийч Апартмънтс Поморие ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 14 ноември 2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,