Решение № 5773 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2026 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – София подадена чрез юрк. Георгиева срещу решение № 40772/05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2109/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която осъжда Областна дирекция на МВР – София да заплати на Н. И. К. сумата от 2 000 (две хиляди) лева за обезщетение за причинени неимуществени вреди. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Н. И. К., чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при разглеждане на исковата претенция. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно частичната основателност на иска. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди. Действително в конкретния случай, е налице издадена заповед за принудителна административна мярка, която е незаконосъобразна. Това е така, тъй като предвид отрицателен резултат за употреба на наркотични вещества на изследване кръвна проба на Н. К., то тя е приложена спрямо лице, което не е нарушило разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП. От показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетел лица И. и Я. се установява изпитвани затруднения от К. в работата му да извършва куриерски услуги, като подизпълнител на Еконт, тъй като поради отнемане на СУМПС вместо автомобил се налагало да ползва обществен транспорт и такси; невъзможност да задоволява лични нужди от транспорт; затворил се в себе си; изпитвал притеснение и страх от отнемане на бизнес- района, в който извършвал доставки. Споделя се становището на съда, че показанията на тези свидетели са правдиви и житейски логични, поради което съдът правилно е основал правните си изводи въз основа на тях. Не на последно място се отчита и факта на образувано срещу К. досъдебно производство. Поради това са доказани оплакванията за причинени неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между тях и издадената незаконосъобразна ЗПАМ. Съдът е определил размера на обезщетението съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и константната съдебна практика, според която „справедливостта“ не е абстрактно понятие и се извежда въз основа на конкретно установени обективни факти като вид, характер, степен на увреждане, продължителност на негативните изживявания и на обстоятелствата, при които са настъпили вредите. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника, на основание чл.10, ал. 4 от ЗОДОВ, следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение, което се констатира в размер на 300 евро. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,