Решение № 16808 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8140/2019 г.

Решение № 16808 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8140/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Северна морска", чрез ст. юрк. А. Шулева като процесуален представител, против решение № 1119 от 7.06.2019 г., постановено по адм. дело № 892/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено решение рег. № 32-84808/22.03.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0001372/26.01.2018 г. на началника на Митница Варна. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неоснователно съдът е приел наличието на формално изследвано търговско равнище на продажбата на стоките и отчитането на средностатистическата стойност. Неправилен е изводът на решаващият състав, че не е извършен анализ и съответно не е обоснована посочената от органа митническа стойност. Излага възражения, че износните митнически декларации безспорно потвърждават съмненията на митническите органи за занижена митническа стойност на процесната стока на декларатора. Намира за неоснователни и изводите на съда, че представените допълнително доказателства от ОЛАФ не касаят приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС. Прави се искане за отмяна на решението. В представени по делото писмени бележки претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – "Милки Груп Био" ЕАД, чрез адв. Желязкова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна, поради следното: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 4509 от 27.03.2019 г. постановено по адм. дело № 14149/2018 г. на ВАС, първо отделение, е отменено решение № 1863 от 9.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1076/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, образувано по жалба на "Милки Груп Био" ЕАД, с което е отменено решение на началника на Митница Варна с рег. № 32-84808 от 22.03.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0001372/26.01.2018 г. В хода на производството пред ВАС – с писмени бележки от 19.02.2019 г. процесуалният представител на началника на Митница Варна е представил писмо на ОЛАФ № 0 СМ /2018/18661 от 03.09.2018 г., както и износна митническа декларация за износ на палмово масло № В18212015963/18.12.2017 г., в която посочената стойност превишава с около 30 % стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация. Прието е, че така представените доказателства са нови, от значение са за решаване на делото и касаят установяването на действителната митническа стойност на внесената стока. При решаването на делото тези доказателства не са били известни на страната, респективно същите не са могли да бъдат представени и обсъдени от първоинстанционния съд. При липсата на каквито и да е негови фактически констатации в тази връзка и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, ВАС е приел, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на обжалваното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото от административния съд е установено, че на 26.01.2018 г. в митнически пункт "Пристанище Варна" е подадена митническа декларация MRN 18 BG002005 Н0001372/26.01.2018 г. за поставяне под режим "допускане за свободно обращение" на стоки – палмов олеин - 2240 туби х 20 кг. нето тегло, 44800 кг. нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900, получател – "Милки Груп Био" ЕАД, с посочена в кл. 22 от митническата декларация обща фактурна стойност 25715. 20 USD, при валутен курс - 1, 65119 лв. за 1 $, като към декларацията са приложени придружаващите стоката документи. В обжалваното пред първоинстанционния съд решение с рег. № 32-84808/22.03.2018 г. митническият орган е приел, че митническата стойност на стоката по подадената MRN следва да бъде определена на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ вр. чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 952/2013 вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 въз основа на митническата стойност на сходна стока - по MRN 18 BG002002 H0010930/19.01.2018 г. Със същия акт е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация; определена е митническа стойност на внасяната от дружеството стока по тази декларация; разпоредено е да се коригира митническата декларация, да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания, като резултат на извършената корекция и е определено за доплащане мито /А00/- 1825, 68 лв. и ДДС /В00/ - 4422, 20 лв., ведно с лихва за забава. В хода на съдебното оспорване е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, неоспорено от страните, въз основа на което е установено, че платената цена за процесната стока "палмов олеин" - 112, 000 МТ по фактура № 37637671/20.12.2017 г., предмет на митническа декларация № 18 BG002005 Н0001372/26.01.2018 г. е в размер на 64 288 щ. д.; плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод в размер на 139949, 74 щ. д. на 29.03.18 г., заедно със задължението по фактура № 37637609/15.12.17 г.; плащането от 64 288 щ. д. е отразено по дебита на см. 401/2 "Доставчици във валута" и по кредита на см. 504/3 "Разплащателна сметка във валута". Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесното решение на началника на Митница Варна, тълкувал е правната уредба на ЕС относно митническото остойностяване и е анализирал относимите норми на националното право. Приел е, че дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с производителя, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка, за извършени транспортни разходи, като е дало и обяснения относно обстоятелствата, с които митническият орган е обосновал издаването на решението. В тази връзка е обосновал извод, че митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 29.01.2018 г. /включваща застраховка и транспортни разходи/ и FOB /Франко борд/ и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно различния производител на стоките по двата вноса, което обстоятелство е релевантно по арг. от чл. 141, § 5 от Регламента за изпълнение. При липсата на анализ за изпълнението на условията по чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане е следвало митническата стойност да се определи по правилата на § 2, като се извършат корекции, за да се вземат предвид разликите дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Предвид изложеното, решаващият състав намира, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от дружеството договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. "б" във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС. Относно представените митническа декларация за стоки за износ от 18.12.2017 г., писмо на директор на отдел в ОЛАФ № 0 СМ /2018/18661 от 3.09.2018 г. съдът счита, че същите не променят посочените изводи. Не са налице доказателства, че проверката, извършвана от ОЛАФ е приключила с окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Счита, че тези доказателства не са относими към основанията за приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС. Съдът е обосновал краен извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова по декларация на трето лице, без да обоснове това, съобразно изискванията на МК и Регламента за прилагане, началникът на Митница Варна е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Правилно съдът е определил основния спорен въпрос между страните по делото, а именно дали митническият орган е обосновал наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазил ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент при определянето на митническата стойност на основание чл. 74, § 2, б. "б" от МКС съобразно договорната стойност на сходни стоки. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); , и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, "сходни стоки" означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В хода на административното производство във връзка с представена митническа декларация MRN 18 BG002005 H0001372/26.01.2018 г. от дружеството са изискани документи, сведения и писмена декларация относно определени факти и обстоятелства. От "Милки Груп Био" ЕАД са представени - договор за продажба, проформа фактура, търговските документи по сделката, документи, приложени към митническата декларация, справка от "Групама застраховане" ЕАД, като са дадени и обяснения, че дружеството не може да представи банков суифт, тъй като стоката не е платена - съгласно договора и договорената кредитна линия стоката подлежи на отложено плащане 60 дни от датата на коносамента; няма приходи от продажба с отстъпено право или право на разпореждане от купувача, които да се връщат пряко или косвено на продавача или друго лице; външнотърговски договори не могат да бъдат представени, тъй като стоката не продадена, поради това, че не е освободена от митническите органи; относно търговското досие по сделката - "Милки Груп Био" ЕАД и "Ифко Фелда" са дългогодишни стратегически партньори, с установени солидни търговски отношения през последните 15 г., не са свързани лица, като търговската кореспонденция е ежедневна, включваща процедури на обмен на информация на всички интегрирани отдели и предаването на кореспонденцията в цялост, би било изключително обемисто и разнопосочно; заявката за доставка на остойностяваните стоки е направена по телефона, което е обичайна практика в търговските им отношения и след постигане на съгласие за цената на заявеното количество се изготвя договор за покупка. Въпреки представените документи и обяснения, митническите органи са приели, че не са отпаднали съмненията относно митническата стойност на стоката със съобщение Рег. № 32-37402/06.02.18 г. по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 началникът на митницата е уведомил дружеството за мотивите, на които ще се основава решението по процесната митническа декларация. Според мотивите на оспореното пред АС – Варна решение, основателното съмнение е обосновано с това, че липсва информация за сроковете за заплащане на стоката, на цялата или част от цената на стоката преди или при натоварване на стоките в отправното пристанище. Липсва договор за покупка на стоката. Към митническата декларация е приложена информация, че стоката по коносамент MSCUPV002857 e застрахована и застрахователната премия е 127, 38 лв. Застрахователната полица не е приложена. След справка в "Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИСЗА" е установено, че декларираната митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета митническа стойност на сходни стоки, с произход Малайзия, внасяни в същия период от други дружества. След допълнителен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г. е установено, че митническата стойност на процесните стоки е значително по-ниска от тази на сходни стоки в останалите държави членки. Извършен е детайлен анализ на митническата стойност на внесен в ЕС палмов олеин с произход Малайзия по месеци за периода 1.01.2017 г. – 30.10.2017 г. в отделните държави членки, при който е установено, че с изключение на м. 02 и м. 08, митническата стойност на внасяната стока в България е най-ниска. След справка в сайта PALM OIL ANALYTICS – независим интернет издател на новини, свързани с пазара на палмови мазнини, цени данни и анализ, е установено, че за периода м. 01-11. 2017 г. средно месечната цена на палмов олеин RBD при условие на доставката FOB Малайзия е в диапазона 757 до 616, 50 щ. д. за 1 тон. От представените документи е установено, че с договор BUL/SV/171120/256/01/20.11.2017 г. е договорена доставка на 448 тона /плюс минус 2%/, като количеството е окончателно, при договорена цена от 574 USD на тон, период на договора: м. 12.2017 г. - м. 01.18 г. Всички поръчки по споразумението са в рамките на кредитен лимит, даден на клиента в размер на 1 700 000 щатски долара и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента. Посоченото общо количество по договора, отнесено към договорения размер на кредитния лимит не потвърждава цената от 574 долара на тон. Липсват уведомления от изпращача и позоваване на номер на договора в коносамента съгласно т. 5 от договора. Относно потвърждение за извършено на 16.01.18 г. плащане на апликация 1206 от м. 12 от "Групама Застраховане и животозастраховане" ЕАД липсва информация за какво се отнася посоченото плащане, какъв вид застраховка е сключена; следва да бъде представена застрахователна полица. Прието е, че не е представено цялото досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция, справка за проведените телефонни разговори; не е посочено как е формирана продажната цена на вътрешния пазар. Според митническите органи за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки. Установена е декларирана и приета митническа стойност на сходна стока, с произход Малайзия, внасяна в същия период от друго дружество - по MRN 18 BG002002 Н0010930 от 19.01.18 г., съгласно разпоредбите на чл. 74, § 2, б. "б" от МК. Сходството е мотивирано със сходните характеристики на стоката според данните в анализните сертификати, при които са използвани идентични методи на изпитване и приблизително същото време на осъществяването на вноса. Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд правилно е приел, че съмненията, свързани с конкретната доставка, не са обосновани от страна на митническия орган. Дружеството е представило всички документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с производителя, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка "Товари по време на превоз", за извършени транспортни разходи. Относно договорения в полза на клиента кредитен лимит е обоснован верен извод, че той и срокът на отложено плащане не влияят на цената, която е договорена и показва размера на задължението за срока на отложеното плащане; че относно застраховката на стоката от представената справка от застрахователя е установено, че стоката за "Милки Груп Био" ЕАД е застрахована и застраховката е платена. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че митническият орган не е извършил изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ при определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" МКС. Според чл. 141, пар. 1 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, б. (б) от Кодекса се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, т. е. тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение. Сходството на стоката по МRN 18 BG002002 Н002002 H0010930/19.01.2018 г. с вносител "Глобъл Линкс" ЕООД - палмов олеин; RBD – РАФИНИРАН ИЗБЕЛЕН ДЕЗОДОРИРАН и тази по процесната декларация – палмов олеин IFFCO TRISTAR не е доказана от страна на митническия орган, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Не е направен анализ на данните от анализните сертификати, вкл. чрез назначаването на експертиза, която да обясни по какъв начин разликите в показателите влияят на качеството на двата продукта. Относно представените митническа декларация за износ от 18.12.2017 г. и писмо от ОЛАФ, правилно сочи в решението си съдът, че липсват доказателства проверката на службата да е приключила с окончателен доклад, който е официален документ, и който като такъв би бил, както и износната митническа декларация, относим към въпроса за обосноваването на съмнението на митническия орган, че декларираната митническа стойност е необичайно ниска. Износната митническата декларация обаче е неотносима към определянето на конкретния размер на митническата стойност по реда на член 74, § 2, б. "б" от Кодекса. Установените по делото факти и обстоятелства налагат извода, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Милки Груп Био" ЕАД договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б", във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Митническия кодекс. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД направените по делото разноски в размер на 768 лв. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.06.2019 г. и фактура № 0000000578/20.06.2019 г., договореното между "Милки Груп Био" ЕАД и адвокат Желязкова заплатено по банков път адвокатско възнаграждение е в размер на 640 лв., върху който е начислен ДДС в размер на 128 лв. на основание § 2а от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът е направил възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Съдът счита, че адвокатското възнаграждение е определено близо до минимума възлизащ на 642, 40 лв., изчислен съобразно в чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес по делото в размер на 6 247, 88 лв. При преценката за фактическата и правна сложност на делото следва да се отчетат продължителността на съдебното производство, процесуалната активност на пълномощника на ответника по касация и обемът на доказателствата. В случая присъдения размер на разноски за адвокатското възнаграждение не е прекомерен, а справедлив и обоснован, поради което възражението на касатора е неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,