Решение № 1650 от 13.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез юрисконсулт М. Механджиева, против Решение 5234/03.08.2023 г., постановено по административно дело 9692/2022 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение, по жалба на Министерство на образованието и науката е отменена Заповед РА50-712/07.10.2021 г. на Главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за изменение на план за регулация и план за застрояване на УПИ IV за спорт и рекреация за промяна в предназначението му в нов УПИ IV за обществено обслужване и административни дейности, ЖС, офиси, хотел, ТП и ПГ, кв. 70а, м. Студентски град, район Студентски, съгласно приложените проекти. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друг съдебен акт по съществото на спора, като се потвърди процесната заповед. На проведеното открито съдебно заседание по делото се явява процесуалния представител на касационния жалбоподател юрисконсулт Механджиева, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. От Министерство на образуванието и науката е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба, с молба да бъде оставена без уважение. Държавата чрез Областния управител на Област София, се представляват от юрисконсулт Л. Иванов, който счита съдебното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Ответникът Ю. Алексиев се представлява от особен представител адвокат А. Узунова, която изразява становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответни страни "Ядки Детелина" ЕООД, Мирад ООД, Столична община, чрез кмета на район "Студентски", И. Серев, Г. Йончев, Е. Спасова, М. Рангелова, А. Недокланова, А. Добренова, Р. Блажев, Р. Георгиева Блажева, С. Нейчев и Н. Нейчева, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество намира същата за неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до верния извод за незаконосъобразност на процесната заповед, мотивирало го да я отмени. Преди да разгледа жалбата по същество, съдебният състав е проверил нейната допустимост, като правилно е приел наличие на хипотезата на чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 ЗУТ, обуславяща правото на Министерство на образованието и науката, като носител на ограничени вещни права върху процесния имот да оспори заповедта, независимо, че не е вписан като такъв в кадастралния регистър. За легитимацията при оспорване на устройствени планове и техните изменения е достатъчно доказването на правото на собственост или ограничени вещни права с надлежни актове, удостоверяващи тези права, какъвто акт в случая е представения по делото Акт за държавна собственост 945/09.04.1971 г., видно от който имотът е предоставен за ползване и управление на Министерство на народната просвета /сега Министерство на образованието и науката/. Този акт е запазил правната си сила съгласно изричния текст на § 4 ПЗР ППЗДС, а съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ППЗДС, обстоятелствата, констатирани в него имат доказателствена сила до доказване на противното, каквото в случая не е установено, след като не се твърди, респективно не се доказва, имотът да е бил отписан от актовите книги на имотите държавна собственост със съответен акт на областния управител по реда на чл. 108 и следващите от ППЗДС. Следователно, актът за държавна собственост се явява първичен източник на информация за вещни права и следва да бъде зачетен като ползващ се с предимство пред вписванията в кадастралния регистър, които са с удостоверителен характер. Предвид изложеното, правилно съдът е приел наличие на конкуриращи се права върху имота, предмет на изменението, по отношение на който както Държавата, така и дружеството инициатор на административното производство Мирад ООД се легитимират като собственици. Това обстоятелство само по себе си представлява пречка за законосъобразното изменение на устройствения план на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, преди да се разреши спорът за собственост по отношение на имота. Не се установява и основанието по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, доколкото имотът е предназначен за спор е рекреация и това му предназначение е реализирано. Споделяеми са и развитите в съдебното решение доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 134, ал. 9 ЗУТ. Процесното изменение попада именно в хипотезата на тази норма, съгласно която изменение на подробните устройствени планове за промяна предназначението на урегулирани поземлени имоти собственост на държавата или общините, отредени за обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и за спортни обекти и съоръжения, може да се извърши при условията и по реда на този закон само след писмено съгласие на съответния министър. Такова писмено съгласие в случая липсва, поради което процесната заповед се явява незаконосъобразна и на това основание. Първостепенният съд е приложил правилно материалния закон, възприетите от него изводи се подкрепят от установените факти, поради което решението му не страда от сочените пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,