Решение № 8582 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2010 г.

Решение № 8582 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от "Дито - Димов и сие" СД, гр. Ветово и директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу Решение № 2036/30.11.2009 г. по адм. дело № 209/2009 г. на Административен съд - Варна. Касаторът - "Дито - Димов и сие" СД, гр. Ветово, обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата му в останалата и част срещу ревизионен акт /РА/ № 180800356/24.10.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 695-А/22.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваната от него част от решението е неправилна поради нарушение на материалния закон, иска отмяната и. Дружеството не взима становище по касационната жалба на другата страна. Касаторът - директор на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта му, с която е отменена частта от РА, отнасяща се до непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 814, 42 лв. по фактури, издадени от "Политрейд 1" ЕООД и в размер на 1165,20 лв. по фактури на "Дан-тон 68" ЕООД за данъчни периоди м. 04 - 06, м. 08 - 12.2005 г. и м. 02 - 07.2006 г., както и относно корпоративен данък за 2006 г. в размер на 440,22 лв. и лихви върху тях. Касаторът поддържа в касационната жалба, че тази част от решението е неправилна - необоснована, материалноправно незаконосъобразна и постановена при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната и постановяване на друго решение по същество на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на дружеството и основателност на другата касационна жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на "Дито - Димов и сие" СД, гр. Ветово, е неоснователна. За да постанови обжалваната от този касатор, част от решението, АС е приел, че с РА законосъобразно са извършени корекции в размера на начисления ДДС от жалбоподателя за данъчни периоди м. 03.2005 г. - м. 12.2005 г., м. 01.2006 г. - м. 06.2006 г. и м. 09.2006 г. - м. 12.2006 г. Органите по приходите в съответствие с доказателствата по данъчната преписка са констатирали, че по част от издадените през определен данъчен период фактури, данъкът е начислен в следващия данъчен период чрез отразяване като задължение в счетоводство и в справките -декларации и в съответствие с чл. 55, ал. 1 ЗДДС (отм.) са намалили начисления данък за следващия данъчен период и са увеличили размера на начисления данък през периода на издаване на фактурата, когато данъчно задълженото лице е било длъжно да начисли данъка. С тези си действия те са коригирали неспазване на изискванията за срока на начисляване на данъка от ревизирания субект, без да увеличават общия размер начислен данък. Решението е материалноправно законосъобразно в тази си част. При неспазване от данъчно задълженото лице на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗДДС (отм.) за срока, в който е длъжен да начисли данък като доставчик, ревизиращите органи разполагат с правомощия да коригират резултатите му за данъчните периоди, като доначислят данък за периода, в който данъкът е следвало да бъде начислен и да намалят начисления данък в периода, в който данъчнозадълженото лице го е начислило със закъснение. Неоснователно е позоваването на съдебната практика, свързана с правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.), тъй като последиците от закъснялото начисляване за неправомерно действалия доставчик и добросъвестния получател са различни, още повече, че в случая няма двойно начисляване, а само коригиране на датата на изискуемост на данъка. Касаторът си противоречи сам в касационната жалба, твърдейки, че от него могат да се претендират единствено лихви за забава за късното начисляване, но не и да му се извършат описаните корекции. Без промяна на датата на изискуемост на главницата ДДС закъснелият с начисляването доставчик не може да бъде задължен да заплати лихви за забава. Обжалваната част от решението като правилна следва да бъде оставена в сила. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, е частично основателна. За да постанови обжалваната от този касатор част от решението, АС е приел, че с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Дито - Димов и сие" СД в размер на 814,42 лв. по фактури за доставка на гориво, издадени от "Политрейд 1" ЕООД и в размер на 1165,20 лв. по фактури за доставка на гориво, издадени от "Дан-тон 68" ЕООД за данъчни периоди м. 04 - 06, м. 08 - 12.2005 г. и м. 02 - 07.2006 г. Не са налице основанията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит, посочени от органите по приходите, по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и чл. 64 ЗДДС (отм.) и чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като в представените и приети по делото РА, издадени на преките доставчици за процесните данъчни периоди по ЗДДС (отм.) липсват корекции на начисления от тях ДДС по доставките им като изпълнители. От това следва, че са налице двете спорни предпоставки за възникване право на приспадане на данъчен кредит, за които доставчиците не са представили доказателства по време на насрещните проверки - а именно отразяване на данъка като задължение в счетоводство като елемент от сложния фактически състав на начисляването на данъка и реалност на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) Незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на ревизираното лице за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) с разходите по фактурите за продажба на гориво, издадени от "Дан-тон 68" ЕООД, тъй като не е налице посоченото от органите по приходите основание - липса на документална обоснованост на разходите, следваща от липсата на реална престация на гориво. Предвид изложеното за облагането по ЗДДС (отм.) по същите доставки, те са реални. Жалбата е неоснователна в частта относно правото на приспадане на данъчен кредит по доставките на "Дан-тон 68" ЕООД и съответно увеличението на финансовия резултат с разходите по неговите фактури от 2006 г. Правилна е преценката на съда, че с представянето на издадените на този доставчик ревизионни актове и останалата му счетоводна документация по време на съдебното производство на основание чл. 65, ал. 7 ЗДДС (отм.) е отпаднало основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Това е така, защото съдържанието на РА доказва всички факти, за които по време на насрещната проверка не са представени поисканите от доставчика доказателства - за отразяване на данъка като задължение в счетоводство и реалност на доставките предвид липсата на констатации за неотразяване на данъка по сметка 453/2 или липса на доставка и корекции по тези доставки . Ревизията на доставчика е с обсъждане на счетоводството му, което е третирано като редовно водено. Доставките са известни на ревизиращите органи, тъй като са описани в дневниците за продажби, а ДДС по тях е включен в съответните СД. Тези РА и РД към тях съдържат данни и за предходните доставки, за които също не са били представени доказателства по време на насрещната проверка на "Дан-тон 68" ЕООД . При липса на основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) правилно са изследвани предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.) и е прието, че са налице и двете предпоставки - отразяване на данъка като задължение в счетоводство като елемент от сложния фактически състав на начисляването на данъка и реалност на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) . Установеното прехвърляне на правото на собственост върху фактурираното от "Дан-тон 68" ЕООД гориво на ревизираното лице води до логичния извод и за незаконосъобразно увеличение на финансовия резултат с разходите по същите фактури от 2006 г. поради документална необоснованост, изразяваща се в невярно отразяване на факта на продажбата на гориво във фактурите. Решението като правилно и в тази му част, следва да бъде оставено в сила и в нея. Жалбата е основателна относно спорното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 814,42 лв. по фактури за доставка на гориво, издадени от "Политрейд 1" ЕООД за данъчни периоди м. 04 - м. 06.2005 г. Представеният и описан в мотивите на съда РА, издаден на този доставчик за същите данъчни периоди по ЗДДС (отм.), е по реда на чл. 122 ДОПК без проверка на счетоводството му поради непредоставянето му на ревизиращия орган. Предвид изложеното от съдържанието на този РА не могат да се направят никакви изводи за отразяване на данъка в счетоводството на доставчика, нито за наличие на реалност на доставката или предходни доставки. Доказателства за тези факти не са били представени, както при насрещната проверка, така и по време на съдебното производство - вещото лице - икономист е изготвило експертното си заключение без проверка счетоводството на този доставчик. Предвид изложеното са били налице цитираните от органите по приходите основания на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), чл. 64 ЗДДС (отм.) и чл. 6 ЗДДС (отм.) за отказ на право на приспадане на данъчен кредит в спорния размер и като е приел обратното, АС е постановил необосновано и незаконосъобразно решение в тази си част. Решението като неправилно в тази му част следва да бъде отменено и вместо него да се отхвърли жалбата срещу спорната част от РА. Предвид промяната на съотношението уважена - отхвърлена част от жалбата срещу РА, първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, присъдени разноски по компенсация на дружеството в размер над 130 /сто и тридесет/ лева до присъдения размер от 194, 22 лв. Искането на директора на дирекция "ОУИ" за присъждане на разноски за касационното производство не може да бъде уважено, тъй като в него не е бил представляван от юрисконсулт. Предвид изложеното и на основание чл. 221 - 222 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение