Решение № 3328 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 581/2017 г.

Решение № 3328 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 581/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 383 от 03.11.2016 г., постановено по адм. д. № 432 по описа за 2016 г. на Административен съд - В. (АС- В.), в частта, с която ГД"ИН" е осъдена да заплати на И. Д. М. сума в размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от лошите битови и хигиенни условия в ЗООТ "Керамична фабрика" към З. В. за периода от 08.01.2015 г. до 18.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на М. сума в размер на 121,00 лв. за сторените разноски, съобразно уважената част от иска. В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, в обжалваната част е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснато нарушение на материалния закон и неговата необоснованост. Според касационния жалбоподател М. не установил при условията на пълно и главно доказване какви са причинените му неудобства, надхвърлящи обичайните, свързани с изпълнение на наложеното му наказание, които са довели до неимущественото му увреждане, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на задържането. Не било установено наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му. Не била установена както вредата за М., така и причинната връзка между незаконосъобразните бездействия и увреждането. Неправилно били кредитирани дадените от свидетелите показания, тъй като те били "призовани от ищеца" и в този смисъл били заинтересовани от изхода на делото. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението в осъдителната ГД "ИН" част. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище с характер на писмени бележки. С него се поддържа касационната жалба, а по същество се иска отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявената от М. искова претенция. О. И. Д. М. не представя писмен отговор на жалбата, не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и релевираните касационни оплаквания, и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението в обжалваната част, съставът на АС - В. е осъдил ГД "ИН" да заплати на М. сума в размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от лошите битови и хигиенни условия в ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора - В. за периода от 08.01.2015 г. до 18.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 121,00 лв. за сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска. От фактическа страна съдът приел за установено, че в исковия период М. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗООТ "Керамична фабрика" при Затвора - В.. Въз основа на дадените от свидетелите И. и М. показания съдът приел за установено, че килиите са с размери около 5,00 м. на 3,00 м., като в определени периоди там са били настанени по пет, шест и седем човека. В сградата не бил правен ремонт повече от 20 години. Килиите били мрачни, без санитарен възел и течаща вода. Нямало комин, вместо което една дупка на стената и от там излизал дима, като при най-малкия вятър или течение, той се връщал. След 21,00 ч. до 6,00 ч., както и след закуска до 9,00 ч. килиите били заключени и нямало достъп до тоалетна и течаща вода, а в тези часове при необходимост обитателите ползвали кофа в спалните помещения. Тоалетната била обща с 6 клекала, без преградни стени между тях. Един път в седмицата се ползвала банята, по график, но само три от душовете работели. Не се осигурявала медицинска помощ, нямало лекар и зъболекар, като при необходимост се правело посещение в Затвора - В.. М. страдал от епилепсия и няколко пъти припадал. В един от случаите бил закаран на лекар едва на другия ден. В карето за разходки на открито имало шахти на канализацията, от които излизала неприятна миризма. Съдът изрично посочил, че показанията на разпитаните свидетели, въз основа на които приел гореизложеното, съвпадали частично и с посоченото в приложената по делото справка, поради което ги кредитирал. От правна страна съставът на АС - В. приел иска за допустим, а по същество за частично основателен. С решението в обжалваната му част първоинстанционният съд направил извод, че предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) са установени и доказани във връзка с твърденията на М., че условията при които изтърпява наказанието лишаване от свобода, както в килията, така и в санитарните помещения - тоалетни, баня и умивалня са нехигиенични и мизерни. Мотивирал се, че ползването на санитарна кофа в спалните помещения в присъствието на останалите обитатели на килията, както и обща тоалетна с шест броя клекала, без преградни стени между тях е свързано с чувство на унижение и дискомфорт от страна на лишените от свобода. Съобразил, че М. имал нужда от медицинска помощ, но такава не му е оказана своевременно, а със значително закъснение. Приел, че през исковия период той е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода при лоши хигиенно- битови условия, които са му причинили душевни страдания и унижение на човешкото достойнство, от което е претърпял неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните негативни преживявания, съпроводени с изтърпяването на наказанието, за което е осъден с влязла в сила присъда. Направил извод, че изпълнението на наказанието при тези условия е в нарушение на чл. 2, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е налице нарушение на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС. Позовал се е и на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та). Приел, че в случая санитарно-битовите условия, при които М. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода са довели до унижаващо отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС и чл. 3 КЗПЧОС. С оглед извършване на преценка досежно размера на обезщетението съдът съобразил Доклада на Омбудсмана на Р. Б. за дейността му като национален превантивен механизъм от 2014 г., извършен на база проверка в ЗООТ "Керамична фабрика" през периода 09.07.2012 г. - 13.07.2012 г., в който е дадена препоръка за закриване на ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора - В. поради лошите хигиенно- битови условия и предвид гласните доказателства приел, че не е налице подобряване на битовите условия, при които лишените от свобода изтърпяват наказанието в ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора - В.. Като изходил от общоприетите критерии за справедливост и при съобразяване на исковия период, през който е търпяно увреждането, съдът направил извод, че е справедливо М. да бъде възмезден с присъждане на сумата от 1000,00 лв., като в останалата част до 10000,00 лв. отхвърлил иска като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съставът на АС - В. е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, респективно за частична основателност на предявената от М. искова претенция във връзка с установеното незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника. Твърдените и приети за установени вреди, претърпени от М., са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Не се споделят от настоящия състав оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди (причинено страдание, трудности, унижение, срам, неудобство), като резултат от неосигурените му нормални условия за живот, както и причинната връзка между бездействията и увреждането на М.. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания по безспорен начин е установено наличието на лоши санитарно - битови условия, липса на течаща вода и постоянен достъп до санитарен възел (в този смисъл е и представената по първоинстанционното дело справка). Това от своя страна води до извод за наличие на бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения и условията в ЗООТ "Керамична фабрика" при Затвора - В. съобразно стандартите на вътрешното право и Конвенцията. Неоснователни са оплакванията, че съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. За да кредитира казаното от тях, съдът го е обсъдил ведно с останалите приети по делото доказателства като в този смисъл изрично се е мотивирал. Обстоятелството, че свидетелите са посочени от М. не води непременно на извод за тяхната заинтересованост от изхода на делото, както се сочи в касационната жалба. С оглед приетото и установено по делото, следва да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи М. във връзка с условията в ЗООТ "Керамична фабрика" при Затвора - В. надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди, описани в исковата молба, следва да бъдат репарирани, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на санитарен възел и течаща вода в помещенията, както и установените по делото условия, при които е пребивавал М. са му причинили дискомфорт и неудобства, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството му. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. М. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АС - В. като унижаващи по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди правилно е приета за доказана по основание. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, съдът се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху М., който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти. Така определено, то е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Затова, решението в обжалваната част се преценява от настоящия състав като правилно и по отношение на размера на присъденото обезщетение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение