Решение № 8776 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2018 г.

Решение № 8776 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Й. и Е. П. Й., гр. С., чрез проц. си представител адв. Р. К., против решение № 7887/19.12.2017 г., постановено по адм. д. № 4105/2017 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Б. Й. и Е. П. Й. против решение № 555/28.07.2016 г. на Столичен общински съвет (СОС) в частта му за ПРЗ на ЖК "Д. .....", I и II част и по конкретно за УПИ I "за озеленяване" с режим Тго, УПИ VI "за озеленяване" с режим на Тго и УПИ II -1229, 1882 "за жилищно строителство" от кв. 19. Съдът е отхвърлил жалбата, намирайки я за неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Основателни са възраженията на касационните жалбоподатели. Видно от събраните в хода на съдебното дирене доказателства е, че административният орган не е обсъдил направено възражение. Внесеното мотивирано предложение на заседание в ОЕСУТ е било уважено, но не е било съобразено от административния орган, който не е изложил мотиви в оспорения акт в тази връзка. Това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Установено е също, че мотивираното предложение, отговаря на устройствените параметри и норми за урегулиране и застрояване съгласно ЗУТ. Възложено е на проектантите да корегират проекта с новото мотивирано предложение. Това решение на ОЕСУТ не е спазено спрямо окончателно одобрения проект. Липсата на мотиви защо административният орган при наличието на повече от една възможности, е избрал определено регулационно и застроително разрешение прегражда възможността за правилна преценка на законосъобразността на акта и спазване на принципа на съразмерност (чл. 6 от АПК). АС също не е обосновал своя акт по така направеното възражение. Не са изложени мотиви, защо административният орган не е възприел решението на собствения си помощен орган - ОЕСУТ, който е уважил направено мотивирано предложение и това представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение на СОС като незаконосъобразно. Установено е, че предвижданията на одобрения с обжалваното решение план по отношение на процесния ПИ с идентификатор 68134.1500.1229 на жалбоподателя не са съобразени изцяло с ОУП - югоизточната част на имота, предвидена в ОУП е зона Жк, а по обжалвания план - за озеленяване, с режим на Тго. По конкретно - от страна на административния орган не е отчетено обстоятелството, че са налице изискуемите материалноправни предпоставки, позволяващи отреждането на част от имота в самостоятелен УПИ, както и че без съгласието на жалбоподателите и в противоречие с чл. 15, ал. 3 и чл. 17 ЗУТ е предвидил включването на част от имота в границите на УПИ I "за озеленяване", друга част в УПИ II-1229,1882 "за жилищно строителство" и трета в УПИ VI "за озеленяване режим на ТГО, в което не е съобразено предвиждането на ОУП за имота. Съобразно заключението на СТЕ - налице е несъответствие между текстова и графична част на акта, която съдът не е изследвал и не е установил. Воден от гореизложеното този съд намира, че постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесното решение (в обжалваната му част) - отменено и делото - върнато на административния орган като преписка за произнасяне при съобразяване с приложимите законови норми и съобразно мотивите от настоящия съдебен акт. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено изцяло, вкл. в часта му на определение, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и съобразно своевременно направеното искане в тази връзка - на жалбоподателите следва да се присъдят сторените в съдебното производство разноски, доказани по своя размер и по представения списък в размер на 2350 лв. Съдът намира, че направеното възражение, за прекомерност, от страна на ответника, не следва да бъде уважено, с оглед правната и фактическа сложност на делото и положените професионални усилия на адвоката в тази връзка. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав