Решение № 7930 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12368/2019 г.

Решение № 7930 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12368/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на регионален инспектор в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" /ГД "ИОКН"/ на Министерство на културата Г. Шейлева чрез процесуалния й представител юрисконсулт Страхилова против решение № 333 от 19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 288/2018 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е обявена за нищожна ПАМ, наложена с разпореждане № 45-00-92 от 17.04.2019 г. по отношение "Стрела – 92"ООД със седалище гр. В. Търново, ЕИК ********* във връзка с изпълнение на негови задължения по Договор за концесия за находище "Самоводене", участък "Запад" в землището на с. Самоводене, област В. Търново. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против наложената принудителна административна мярка. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и чрез юриск. Страхилова, поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата – съответно- неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът, "Стрела-92" ООД- гр. В. Търново, не изпраща представител. От същия чрез адв. К. Дурчева по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд - Велико Търново е образувано по жалбата на "Стрела -92"ООД- гр. Велико Търново против разпореждане изх. № 45-00-92 от 17.04.2019 г. на регионален инспектор в ГД "ИОКН" за налагане по отношение на жалбоподателя на принудителна административна мярка на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство (ЗКН), с която дружеството – жалбоподател е задължено: 1. Да уведомява своевременно компетентните държавни органи за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за задължени територии, както и при опасност от разрушаване и увреждане на културни ценности; 2. При откриване на минерални, исторически или археологически находки, които имат признаци на културни ценности, да спре временно работа и да уведоми незабавно, но не по-късно от 7-дневен срок, министъра на културата; 3. Да спазва изискванията на ЗКН и да сключи договор за периодичен мониторинг на територията на добивните работи от археолог от регионалния исторически музей- гр. В. Търново – предписанията и по трите точки – относно обект "Антична каменна кариера" – недвижима културна ценност /НКЦ/ в землището на с. Самоводене, община В. Търново. От фактическа страна наложената мярка се основава на извършена проверка на място на цитираната по-горе НКЦ, установяванията от която са отразени в Констативен протокол от 02-03.04.2019 г. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно разпореждането за налагане на принудителна административна мярка като постановено от некомпетентен орган и извън предоставената му с разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗКН материална компетентност. За да стигне до този правен резултат и позовавайки се на правното основание за издаване на ПАМ- чл. 192, ал. 1, т. 2 б. "а" от ЗКН, както и на фактическите констатации в КП от 02-03.04.2019 г., АС-Велико Търново е заключил, че инспекторът в ГД"Инспекторат за опазване на културното наследство" към МК не е компетентен да издаде процесната ПАМ, тъй като чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН препраща към изчерпателно изброените в чл. 15, ал. 2 от същия закон материални правомощия на Инспектората, сред които предметът на постановената ПАМ не е. Съдът е развил подробни съображения защо приема, че при налагането й административният орган не е действал в хипотезата на чл. 15, ал. 2, т. 5 от ЗКН- по осъществяване на контрол за спазване изискванията на ЗКН и издадените във вр. с него административни актове, свързани с изпълнение на сключените концесионни договори- тъй като в концесионната площ по Договора за концесия, сключен между МС и "Стрела -92"ООД – гр. Велико Търново, не попада площта на обект " Антична каменна кариера", недвижима културна ценност /НКЦ/ в землището на с. Самоводене, участък "Запад". Съдебното решение, макар валидно и допустимо, е неправилно по следните съображения. Неправилен е решаващият извод на административния съд за нищожност на наложената ПАМ поради липса на материална компетентност на издалия я административен орган. Дали обектът –НКЦ попада в концесионната територия по договора за концесия или изрично е изключен от нея в случая е ирелевантно, доколкото, видно от схема на концесионната площ и запасите в находище "Самоводене", участък "Запад" /л. 126 по делото, / обект ""Антична каменна кариера", м. "Курниците" с площ от 2, 6 дка е изцяло ограден и граничи от всякъде от предоставената на "Стрела -92"-гр. В. Търново концесионна площ, поради което достъпът до него, без преминаване през стопанисваната от ответника по касация територяя е практически невъзможен- от една страна, а от друга - видно от установеното в констативния протокол, самият управител на концесионера признава, че е прокарал през територията на НКЦ землен път през 2018 г. Дори да се приеме, че издадените предписания попадат извън обхвата на контрола, упражняван по чл. 15, ал. 2, т. 5 от ЗКН / каквото не е становището на настоящия съдебен състав, предвид разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 9 и 16 от Договора за концесия/, то и в този случай регионалният инспектор на ГД"ИОКН" при МК е компетентен да наложи процесната ПАМ, доколкото същият, извън изброените в чл. 15, ал. 2 материални правомощия, е компетентен да налага ПАМ и при упражняването на контрол по изпълнение изискванията на този закон от физически и юридически лица при условията и по реда на действащото законодателство /чл. 15, ал. 3 от ЗКН/. По изложените съображения решението на Административен съд -Велико Търново като неправилно следва да бъде отменено, а делото –върнато на друг състав на административния съд за произнасяне по всички, развити в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,