Решение № 5416 от 2.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12035/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Топлофикация ЕАД, гр. София против Решение 5550 от 11.09.2023г., постановено по адм. дело 6134/2020г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение по оценка на въздействието върху околната среда СО-03-03/2015г. от 28.08.2015г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите София, с което се одобрява осъществяването на инвестиционно предложение за Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF / Refuse Derived Fuel/ отпадък на площадка ТЕЦ София в поземлен имот с идентификатор 68134,511.4, район Сердика", Столична община, с възложител Топлофикация София ЕАД.

С касационната жалба се претендира неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводсвените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Изложени са аргументи за неправилност на формираните от първоинстанционния съд изводи за извършване на анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в ДОВОС, без да са взети необходимите компоненти и фактори на околната среда, съгласно нормата на чл.96, ал.1, т.4 от ЗООС. В тази връзка се сочи липсата на законодателна регламентация относно реда, по който следва да бъдат моделирани максималните възможни концентрации, формирани в инсталацията като източник на атмосферно замърсяване, предвид което се претендира да е спазено изискването на чл. 96, ал.1, т. 4 от ЗООС.

Претендира се в Докладът по ОВОС на инвестиционното предложение Инсталация за комбинирано производство на енергия София с оползотворяване на RDF отпадък да се съдържат всички изброени елементи, необходими за изготвяне на оценката по въздействие на околната среда, посочени в ЗООС и в Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието на околната среда. Сочи се, че възможните от реализацията на инвестиционното предложение, рискове за населението и околната среда са надлежно обсъдени, анализирани и оценени.

Касаторът твърди, че съдът с направения анализ на липсващите компоненти в ДОВОС, извън законовите си правомощия, е извършил по същество нова преценка за качеството на доклада, а не контрол за спазване на административнопроизводствените и материалноправните разпоредби по издаване на ДОВОС.

На следващо място се претендира наличието на допуснато от съда съществено процесуално нарушение, с уважаване на доказателствено искане за установяване на неотносими към предмета на делото факти и обстоятелства. Като такива се сочат показателите за качеството на RDF горивото произвеждано в Завод за механично и биологично третиране на отпадъци, чието оползотворяване се предвижда с ИП, предвид което неправилно първоинстанционния съд е възприел липсата на данни за това в ДОВОС за обстоятелство, водещо до необоснованост на изводът относно очакваните въздействия от реализацията му.

Като неправилен се приема изводът на съда, че в ДОВОС липсва задължителният минимум информация относно третирането на генерираните опасни отпадъци от експлоатацията на инсталацията. В тази връзка се отбелязва, че такова третиране няма да бъде осъществявано на територията на инсталацията, а отпадъците ще бъдат транспортирани до друго място за третиране, която дейност подлежи на регистрационен режим по реда на чл. 78, вр. чл. 35, ал.3 и ал. 5 от ЗУО, но не и на оценка за въздействие върху околната среда.

Претендира се спазване на процедурата по провеждане на обществени обсъждания в сградите на Район Сердика, Район Искър и в сградата на Столична община. С качената на страницата на Столична община обява за среща за обществено обсъждане на ДОВОС се претендира да е била предоставена възможност на всички граждани на град София да се запознаят с документите и да вземат участие в обсъждането.

По изложените съображения се иска отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на сторените в производството разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Директорът на РИОСВ София, като ответник в касационното производство, предвид липсата на предприето самостоятелно оспорване на първоинстанционното решение, чрез процесуален представител, изразява становище за основателност на депозираната от Топлофикация ЕАД, гр. София, касацонна жалба. Претендира засегнатата от процесното инвестиционно предложение общественост да се свежда до лицата в Столична община, район Сердика и алтернативно район Нови Искър, предвид което се твърди, че единствено със същите е следвало да се проведат съответните обществени обсъждания.

Ответниците по касация - Екологично сдружение За земята, Национално сдружение за защита на собствениците на имоти, Столична община, вземат становище за неоснователност на касационното оспорване.

Ответниците по касация В. Кирев, Сдружение Независим обществен контрол, Сдружение Коалиция за устойчиво развитие не изразяват становище по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват и не се представляват в касационното производство.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, от участвалата в първоинстанционното производство заинтересована страна, за която решението е неблагоприятно, предвид което същата разполага с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е Решение по оценка на въздействието върху околната среда СО-03-03/2015г. от 28.08.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите София, с което се одобрява осъществяването на инвестиционно предложение за Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF / Refuse Derived Fuel/ отпадък на площадка ТЕЦ София в поземлен имот с идентификатор 68134,511.4, район Сердика, Столична община, с възложител Топлофикация София ЕАД.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло, след като с Решение 7560/16.06.2020г. по адм.д.12754/2019г. на ВАС-Шесто отделение е отменено решение 1631/12.03.2019г., постановено по адм.д. 9070/2015г. по описа на Административен съд София-град и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при условията на чл.222, ал.2 т.2 от АПК.

В изпълнение на дадените с цитирано решение 7560/16.06.2020г. по адм.д.12754/2019г. на ВАС-Шесто отделение, задължителни указания, да бъдат събрани допълнителни доказателства, от които да се установят всички факти, релевантни към законосъобразното определяне на кръга на засегнатата общественост и провеждането на обществени обсъждания по правилата на ЗООС и Наредбата за ОВОС, да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, съдържанието, нивата и териториалния обхват на разпространение на вредните за човешкото здраве емисии от изпускащото устройство, като се отчетат и данните за разстоянията до жилищните сгради и обектите, подлежащи на здравна защита, както и да се установи спазени ли са изискванията за достатъчна информация относно предвижданията за третирането на опасните и неопасните отпадъци, оценка на въздействието и информиране на засегнатата общественост, съдът е допуснал изготвянето на СТЕ от ВЛ Р. Костов /л.160- 161, т. 1 от АД 6134/20г. на АССГ/, СТЕ от ВЛ Братоева /л.451-452 и 489-494, т.2 от АД 6134/20г. на АССГ и комплексна СТЕ, от ВЛ К. Богданов /л.535-587, т. 3 от АД 6134/20г. на АССГ/ и инж. Н. Иванов /л.588-633 от АД 6134/20г. на АССГ/, заключенията по които е приел към доказателствата по делото.

С оглед приобщените към делото писмени доказателства и заключенията по изготвените СТЕ и комплексна СТЕ, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал в пълнота необходимите, за изясняването на спора от фактическа и правна страна, доказателства и е постановил правилно съдебно решение, след обстоен и задълбочен анализ на относимите към правния спор факти и обстоятелства. Обсъдил е всички правнозначими доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, по заложените в чл. 146 от АПК критерии, като е извел обоснован краен извод.

Проверяваният съдебен акт е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Въз основа на установеното съдът е аргументирал надлежно извода, че оспореното пред него решение по оценка на въздействието на околната среда на директора на РИОСВ София, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF / Refuse Derived Fuel/ отпадък на площадка ТЕЦ София в поземлен имот с идентификатор 68134,511.4, район Сердика", Столична община, с възложител Топлофикация София ЕАД, е незаконосъобразно и е отменил същото. Изложените от съда аргументи обосновават издаването на оспорения пред него административен акт при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при несъответствие с материалния закон, които доводи изяло се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК

При постановяване на оспореното решение, ревизираната съдебна инстанция е обследвала относимите факти и обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗООС, в редакцията му към издаване на оспорения административен акт, относима относно минимално необходимото съдържание на докладът за ОВОС.

Посочил е, че изготвения ДОВОС съдържа данни за компоненти и фактори на околната среда, в която се предвижда да се реализира ИП - включително налични данни за замърсяването на атмосферния въздух в района на обекта и измерените концентрации - средноденонощни и средночасови. Посочени са данни и за релефа на местността и темпратурните инверсии на въздуха в тази връзка, в съотвествие с изискването на чл.96, ал.1, т.3 от ЗООС.

Съдът е посочил, че ДОВОС съдържа описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда, съобразно чл.96, ал.1, т.4 от ЗООС, но с оглед приетото по делото заключение на ВЛ Братоева е приел непълноти в същия по отношение кумулатиения ефект на замърсяването на въздуха не само от самата инсталация, но и от всички съществуващи източници на замърсяване на атмосферата на територията на община София, като точкови, линейни /пътнотранспортната мрежа/ и площни /битово отопление на кварталите, открити земни площи , насипища и др./. В тази връзка е просочено, че използваният програмен продукт PLUME /стр.205 от ДОВОС/, при моделирането на дисперсията на емисии на вредни вещества, изследва единствено ефекта на замърсяване на въздуха, причинен от самата инсталация, като не отчита и релефа на местността. Предвид последното е прието, че посочените в ДОВОС данни относими към изискванията на чл. 96, ал. 1, т. 4 от ЗООС държат сметка само и единствено за замърсяването, което ще причини инсталацията сама по себе си, без да са вложени данни за съществуващото замърсяване на въздуха на тероторията на София с финни прахови частици / ФПЧ/ и серен диоксид от източници, различни от инсталациите на Топлофикация София ЕАД.

Съдът е взел предвид данните в таблици 5.1-7 и 5.1-14 от ДОВОС /стр. 451 от АД 6134/20г. на АССГ/ относно годишните и максималните еднократни концентрации след реализация на промените в ТЕЦ София, очакваните концентрации от замърсяване въздуха от реализацията на ИП и е посочил, че същите са сравнени с нормите на качеството на атмосферния въздух, без да е отчетено фоновото /съществуващото/ замърсяване, формирано от всички точкови, линейни и площни източници на територията на града.

С оглед заключението на вещо лице Братоева /стр.492 от АД 6134/20г. на АССГ/ първоинстанционният съд е приел, че за моделиране на максималните възможни концентрации, формирани от инсталацията като източник на атмосферно замърсяване, при възможни неблагоприятни условия и посока на вятъра към чувствителни зони, като жилищни зони, в ДОВОС авторите са избрали горещ летен ден с температура 30 градуса и характерната за този тип време неустойчива атмосферна стратификация, като това е направено с презумпцията, че при такива метеорологични условия ефективната височина на комина е най-малка. В тази връзка е посочено, че в ДОВОС не е разгледан случай с формиране на температурна инверсия.

Предвид изложеното, ревизираната съдебна инстанция е обосновала извод, че при анализа и оценката на предполагаемите значителни въздействия от реализацията на ИП не са взети предвид компоненти и фактори на околната среда и в частност съществуващото замърсяване на атмосферния въздух и неговите характеристики, предвид че същото е най-високо през зимния период, когато са и най- честите инверсионни процеси в атмосферата, а за моделиране на възможни неблагоприятни условия в ДОВОС е избран горещ летен ден с характерната за този тип време неустойчива атмосферна стратификация. Взето е предвид обстоятелството, че ДОВОС не съдържа фигура, показваща приземното поле на максимално еднократно замърсяване на атмосферния въздух с азотен диоксид от дейностите на ТЕЦ София, както и не е посочено разстоянието от източника, на което се формира максимална еднократна концентрация на съответния замърсител. При така установените обстоятелства, съдът е приел за компрометирано качеството на ДОВОС, въз основа на което е стигнал до извода за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на РИОСВ.

Този извод на първоинстанционния съд изцяло се споделя от настоящата касационна инстанция. ДОВОС не съдържа всеобхватен анализ на предполагаемото замърсяване от всички възможни източници, през всички сезони, а е изготвен при изходни данни, които дават стеснителна и нереална представа за възможното значително въздействие на процесната инсталация върху населението и околната среда.

С оглед приетите по делото заключения на вещите лица, експерти в съответната област, касационната инстанция намира за правилен и законосъобразен изводът на Административен съд София град, че при преценка замърсяването до което ще доведе процесното ИП, следва да бъде извършен анализ и на качеството на РДФ горивата, който ще се изгарят в процесната инсталация, съобразно разпоредбите на Наредба 4/05.04.2013г. за условията и изискванията за изграждането и екплоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци /Наредбата/.

В чл. 9, ал.1 от Наредбата се предвижда преди да приемат доставените отпадъци, операторите на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне да съберат следната информация:

1. данни за лицето, при чиято дейност се образуват отпадъците, техния произход и технологичните процеси, от които се образуват;

1. данни за физическите характеристики и химичния състав на отпадъците, както и друга информация, позволяваща да се прецени пригодността им за предвидения процес на изгаряне;

1. веществата, с които не се допуска да бъдат смесвани отпадъците, и предпазните мерки, които трябва да се вземат при третирането им.

Съгласно ал.2 В случаите на приемане на опасни отпадъци операторите на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне са длъжни освен информацията по ал. 1 да осигурят и информация за свойствата по приложение 3 от ЗУО, които определят отпадъците като опасни

В ДОВОС е предвидено инсталацията да работи с модифицирани твърди горива /РДФ/, получени от преработка на битови отпадъци, при номинална калоричност 13GJ/t /отклонение между 12GJ/t и 14GJ/t, чието изгаряне генерира технологични отпадъци под формата на дънна пепел, котелна пепел и летяща пепел. Инсталацията може да третира и нисък клас РДФ, утайка и нисък клас биомаса. Съгласно заключението на вещото лице инж.Н.Иванов съдържанието на дънната пепел е в зависимост и от качеството на РДФ, като при некачествени горивен процес и РДФ може да се стигне до съдържание на опасни отпадъци -тежки метали в дънната пепел, която в ДОВОС е предвидено да с третира като неопасен отпадък.

Ето защо ДОВОС следва да държи сметка за качеството на РДФ горивото, което се предвижда да бъде използвано, както и данни за механизъм за контрол на същото, съобразно чл. 9, ал.3 от Наредбата. В процесния ДОВОС липсват данни за тези обстоятелства, който пропуск настоящият касационен състав намира за съществен и рефлектиращ върху законосъобразността на оспореният пред първоинстанционния съд административен акт. Изисканите в хода на първоинстанционното производство доказателства в тази насока, не могат да домотивират постановения акт. Последния неминуемо следва да бъде издаден при съобразяване на посочените обстоятелства, което не е сторено. Касационната инстанция намира, че с оглед липсата на посочените обстоятелства в ДОВОС, изводите на административния орган относно очакваните въздействия от реализацията на ИП са направени в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, при непълно изяснена фактическа обстановки и при липса на данни за относимите факти и обстоятелства, до какъвто извод правилно и в съответствие с материалния закон е достигнал и ревизирания съд.

Не се споделят доводите на касационния жалбоподател за липсата на необходимост ДОВОС да съдржа данни относно въздействието на отпадния продукт, който ще се генерира от експлоатацията на процесната инсталация.

Макар и в ИП да липсва заложена дейност по третиране на генерирания от инсталацията отпадък, последният ще бъде събиран и съхраняван, до експедицията му към съответното съоръжение за третиране, на процесната площадка. Дейността по събиране и съхранение на отпадъци по смисъла на § 41 и §42 от ДР на ЗОУ е регламентирана в ЗУО. Задълженията на производителя на отпадъци са посочвни в чл. 8 от ЗУО, а ал.2, т.4 от същата разпоредба държи сметка за безопасното съхранение на отпадъка до момента на неговия транспорт. Съгласно ДОВОС, изгарянето на RDF в инсталации със скара генерира технологични отпадъци (остатъци от дейността на инсталацията) под формата на дънна пепел, котелна (котлена) пепел и летяща пепел. Очакваното общото количество на технологичните отпадъци при скарно изгаряне на модифицирани твърди горива, получени от отпадъци RDF, е посочено в рамките на около 25%, в т.ч. опасни отпадъци от 4 % до максимум 6% Котлена пепел (Котелна) и Увлечена/ Летяща пепел. Така определената фракцията се класифицира като опасен отпадък - Група с код 19 01 Отпадъци от изгаряне или пиролиза на отпадъци, които опасни отпадъци трябва да бъдат третирани в специално съоръжение. В ДОВОС /л.205/ е предвидено те да бъдат събирани насипно в големи силози с капацитет за съхранение - минимум за 8 дни. Доколкото процеса на експлоатация на съоръжението е непрекъснат, следва да се има предвид, че на процесната площадка ще бъде извършвано съхранение на генерирания отпадък във всеки един момент от работата на инсталацията. В тази връзка следва доклада по ОВОС да съдържа данни за технически характеристики и капацитет на силозите за опасните отпадъчни продукти, съотнесено към количеството генериран отпадъчен продукт и заложените срокове за неговата експедиция, съобразно които данни да се извърши оценка за възможностите за съхранение на отпадния продукт и вероятното му въздействие върху околната среда и населението до момента на неговото транспортиране.

Първоинстанционният съд е обърнал внимание в своите мотиви, че през 2013г., когато е било изготвено заданието за обхват и съдържание на Доклада за ОВОС, разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 6 от Наредбата за ОВОС (редакция, ДВ - бр. 94 от 2012 г.) е задължавала възложителя Топлофикация София ЕАД в най- ранния етап за своето инвестиционно предложение да представи информация с особеностите на инвестиционното предложение, която съдържа и описание на отпадъците, които се очаква да се генерират, и предвиждания за тяхното третиране.

Предвид липсата на данни за посочените обстоятеслства в Доклада за ОВОС правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за липса в ДОВОС на задължителният минимум информация относно дейностите по транспортиране и предварително съхранение до обезвреждане и оползотворяване на генерираните опасни отпадъци от експлоатацията на инсталацията. В ДОВОС не се държи сметка за възможното въздействие на тези отпадъци, с оглед тяхното съхранение на процесната площадка и последващо транспортиране, съобразно изискванията на чл. 33 от Наредбата, което прави необоснована преценката по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за ОВОС на административния орган относно качеството на доклада.

Настоящият касационен състав споделя доводите на Административен съд София град за издаване на оспореният пред него административен акт при неизяснена фактическа обстановка, относно рисковете от реализацията на ИП върху здравето на населението.

Съдът е взел предвид, че ДОВОС като потенциално засегнато население в района, в който се предлага да бъде реализирано инвестиционното предложение, са отделени следните 3 групи: строителните работници, работещите на територията на площадката - 626 служители и работещите на територията на инвестиционното предложение - по проект около 35-37 души. Живеещите в кварталите на район Сердика не са разгледани като потенциално засегнато население по съображение, че след въвеждане на инсталацията в експлоатация при спазване на технологичния режим на пречиствателните съоръжения не се очаква влошаване на показателите и нормите за качеството на атмосферния въздух.

С оглед заключението на вещото лице д-р Д. Томов - експерт по здравен риск от което се установява, че в близост до инсталацията се намират обекти, подлежащи на здравна защита по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за ОВОС (Националната многопрофилна транспортна болница на 925 м. от изпускателното устройство, Седма поликлиника - на около 1000 м и др.), съдът е приел, че възложителят е бил длъжен да информира писмено компетентните органи в най-ранния етап за своето инвестиционно предложение. Въпросите за здравно-демографския статус конкретно на най-близко разположените райони и населени места, които са от значение за качеството на ОВОС и на проведените обществени обсъждания, не са били изследвани. Анализ на горните обстоятелства в ДОВОС липсват, както е отбелязал и първоинстанционния съд. В ДОВОС /л.281-284/ липсва анализ за количествата отделяни диоксини и фурани, тяхното натрупване и рисковете от това за здравето на хората, предвид което правилен е изводът на издаване на оспореното пред него решение в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд и по отношение спазването на разпоредбите на Наредбата за ОВОС за организиране и провеждане на обществени обсъждания на доклада за ОВОС със засегнатата общественост по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС, като същите не следва да се преповтарят.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС - редакция, ДВ, бр. 94 от 2012 г.) компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице следва да определи засегнатите общини, райони и/или кметства, с които възложителят да организира обществено обсъждане на доклада за ОВОС (ДОВОС) и приложенията към него. Така разписано, задължението изрично предвижда идентифициране на засегнатата общественост не само по общини, но и по съставни административно- териториални единици - в случая райони и кметства. В хода на първоинстанционното производство са събрани доказателства относно районите попадащи под възможното въздействие на процесната инсталация, както и такива за районите с населението на които е извършено дължимото от възложителя обществено обсъждане. Като правилен се прима изводът на първоинстанционния съд, че възможност за такова обществено обсъждане не е предоставена на всички лица попадащи в кръга на засегнатата общественост, сред която освен жителите на район Сердика, попадат и жителите на част от район Надежда.

При наличието на така установените непълноти в ДОВОС, ревизираният съд правилно и в съответствие с материалния закон е приел за компроментирана преценката на административния орган съобразно критериите на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за ОВОС, и за необоснованост на извода му за качеството на ДОВОС. Правилно оспореното Решение на директора на РИОСВ-София, с което се одобрява осъществяването, на инвестиционно предложение за Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF / Refuse Derived Fuel/ отпадъкina площадка ТЕЦ София е отменено като незаконосъобразно.

Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от такива пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Решението на Административен съд София град е правилно. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени.

Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата преценка на събраните доказателства и компетентно изготвените експертни заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесното решение по ОВОС, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата законосъобразност.

Провеждането на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда е регламентирано в ЗООС и Наредбата за ОВОС в приложимата редакция, като съдът подробно е описал в съдебния акт, кои от тях не са били спазени.

Въз основа на компетентно изготвените заключения на назначените по делото СТЕ и комплексна СТЕ съдът е направил обоснован извод, че процесното инвестиционно предложение не е аргументирано в доклада за ОВОС и РИОСВ София е взел решение за одобряване на доклада без наличието на достатъчно доказателства. Напълно формално административния орган е съгласувал доклада за ОВОС при наличните непълноти и неизяснени обстоятелства относно очакваното влияние от дейността на инвестиционното предложение върху човешкото здраве и въздействието на същата върху околната среда.

Съгласно подробно изложените от съда мотиви и предвид заключенията на приетите по делото съдебни експертизи, правилен и обоснован е изводът на съда за неспазване в пълнота на изискванията на чл. 96, ал.1, т. 4 от ЗООС в относимата й редакция.

Предвид изложеното като валидно, допустимо и правилно, оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение,