Решение № 6888 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1102/2014 г.

Решение № 6888 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1102/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ивелина Мирославова Стоянова със съгласието на законния й представител Мирослав Стоянов, подадена от процесуалния им представител адв. Нилсен, срещу решение № 7421 от 28.11.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2736/2013 г. по описа на същия съд. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Според него съдът неправилно е приел, че допуснатите нарушения на процесуалните правила, свързани с неизпълнението на задължението на административния орган по чл. 140г, ал. 1 и ал. 4 ППЗНП да уведоми родителя за извършеното от ученика нарушение и за правата на родителя в процедурата по налагане на наказание, включително и за правото му да присъства на изслушването и да изрази мнение, са несъществени. Ответникът по касационната жалба - директорът на 9-та Френска гимназия "Алфонс дьо Ламартин" - гр. София, лично и чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът счита, че касаторът има правен интерес от обжалване на съдебното решение, тъй като с него е отхвърлена жалбата й срещу оспорения административен акт, т. е. решението засяга претендираното материалноправно положение. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспорения съдебен акт АССГ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 564/18.02.2013 г. на директора на 9-та ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" гр. София, с която Ивелина Мирославова Стоянова, ученичка от 10б клас на осн. чл. 139, ал. 1, т. 1 ППЗНП е наказана със "забележка" заради допуснати шест цяло и две трети неизвинени отсъствия. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като в нея са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването й. Заповедта е постановена и в съответствие с материалния закон. АССГ е приел, че в случая не са допуснати съществени нарушения в процедурата по налагане на наказанието по чл. 139, ал. 1, т. 3 ППЗНП. Съдът е приел, че заповедта е издадена при изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за постановяването й и при наличие на материалните предпоставки за издаването й. Предвид изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 140г, ал. 1 ППЗНП класният ръководител писмено уведомява родителя за извършеното от ученика нарушение и за правата на родителя в процедурата по налагане на наказание. А по силата на ал. 2 за всяко производство за налагане на наказание по чл. 139, ал. 1 и на мярката по чл. 139, ал. 5 се определя докладчик. Докладчик е учител, който преподава на ученика. Според ал. 3 преди налагане на наказанията по чл. 139, ал. 1 и на мярката по чл. 139, ал. 5 директорът - за наказанието по чл. 139, ал. 1, т. 1, съответно педагогическият съвет - в останалите случаи, изслушва ученика и проверява фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Разпоредбата на ал. 4 регламентира правото на родителя да присъства на изслушването и да изрази мнение. От събраните по делото доказателства се установява, че заповедта е издадена на 18.02.2013 г., а докладът на класния ръководител е изготвен на 19.02.2013 г., бащата е уведомен на 19.02.2013 г. за извършеното нарушение, а ученичката е изслушана на 19.02.2013 г. /видно от представения по делото протокол/, като на изслушването бащата не е присъствал /протоколът не е подписан от бащата/. Липсват каквито и да е доказателства за писменото уведомяване на бащата за правата на родителя в процедурата по налагане на наказания. Предвид изложените по-горе факти основателно е твърдението на касатора за допуснати от страна на административния орган съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания административен акт. На първо място заповедта е издадена в нарушение на процедурата, регламентирана в чл. 140г ППЗНП. Класният ръководител е уведомил родителя за извършеното нарушение след издаването на заповедта, на следващия ден, родителят изобщо не е запознат с правата си в процедурата по налагане на наказание, включително и с правото му че може да присъства на изслушването и да изразява мнение. Обстоятелството, че родителят не е присъствал на изслушването, обосновава извод, че нарушението на чл. 140г, ал. 1 ППЗНП в случая се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е довело до нарушаване на правата на родителя и ученика и по конкретно на правото на участие на родителя и на ученика в процедурата по налагане на наказание. При цитираните по-горе обстоятелства може да се счете, че правата на участие и защита на ученика са били засегнати при издаването на заповедта. Изложените по-горе съображения водят до извод за наличие на сочените в жалбата касационни основания за отмяна на обжалваното решение - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ето защо оспореният съдебен акт следва да се отмени, като вместо него се постанови друг по съществото на спора, с който се отмени и обжалваната заповед като неправилна - постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение