Решение № 644 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6226/2007 г.

Решение № 644 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6226/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба Г. Г. Д., И. Д. Д., Г. Д. Г., Н. Г. М., Г. Г. Г. и С. И. Н., всички от гр. К., чрез пълномощника им адв. К. П.от САК, срещу решение № 937 от 28.05.2007 г. по гр. д. № 510/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Развиват доводи в подкрепа на поддържаното в производството твърдение, че се легитимират като собственици на 3/4 ид. части от процесния имот по силата на наследствено правоприемство, а наследодателите им - по силата на представени и приети като доказателство по делото три нотариалния акт за покупко-продажба от 1952 г. Праводателите им - братята И. и Д. Д. (поч. 2002 г. и 1981 г.) не са били членове на ТКЗС и не са губили собствеността си във времето, а ответниците владеели имота въз основа на нищожен административен акт (подписан от зам.-министър), с който им е предоставено управлението върху тях. Ответниците БКС - К., Е. и "Д" АД оспорват касационната жалба и моли да се остави в сила въззивното решение. Развиват съображения в писмени бележки, депозирани от пълномощниците им адв. Е адв. Ст. Г. Претендират разноски. Ответниците СБА - София и О. п. - Пловдив не за заявили становища. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становищата на ответниците и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение № 114 от 30.11.06 г. по гр. д. № 69/05 г. на Карловския районен съд, с което е отхвърлен иск на касаторите Г. Г. Д., И. Д. Д., Г. Д. Г., Н. Г. М., Г. Г. Г. и С. И. Н., всички от гр. К., срещу "Б", Е., "Д" АД, СБА-София и О. п. - Пловдив, с правно основание чл. 108 ЗС - за установяване на собственост и предаване на владението върху част от имот пл. № 2* попадаща в УПИ-VIII, УПИ-VII и УПИ- IV в кв.15 по плана на гр. К., съставът на Пловдивския окръжен съд е приел, че ищците не се легитимират като негови собственици. Обосновал е този извод с липсата на доказателства имотът, който е бил със статут на земеделска земя към момента на кооперирането (нива), да е възстановен в полза на ищците по предвидения от закона ред. Приел е за неоснователна тезата, че праводателите им, щом не са станали член-кооператори в ТКЗС, са запазили собствеността си върху него. Те не са осъществявали непрекъснато владение, а тъкмо обратно - имотът е включен в регулационните граници на гр. К. с плана от 1966 г. и за него са отредени четири парцела и улица тупик, които са предвидени за нуждите на ответниците и в тях е осъществено законно застрояване, което е пречка за реалното възстановяване на собствеността по силата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Решението е правилно. По делото няма спор, че към момента на кооперирането през 1958 г. процесният имот е със статут на земеделска земя (нива) по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността върху такава земя задължително се осъществява чрез процедура по чл. 11 и сл. от ЗСПЗЗ. По делото е установено, че ищците са предприели действия за земеделска реституция, но тя не е осъществена. Поради това легитимиращите актове на наследодателите им към 1952 г. не са годен титул за собственост към настоящия момент. Земеделската земя, независимо от начина на отнемането й, подлежи на възстановяване в полза на правоимащите или техните наследници, респ. само влязло в сила решение за реалното й връщане може да докаже активната им материалноправна легетимация в процеса. По доводите в касационната жалба: Те се припокриват с развитите във въззивното производство и не се нуждаят от приповтаряне. В отговор на касационните оплаквания трябва да се подчертае още веднъж, че определящо за приложението на реституционната процедура по ЗСПЗЗ е не наличието на членствено правоотношение между бившите собственици и кооперативните и държавни земеделски образувания по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, а включването на земеделските земи в тези структури. Това е така, защото освен доброволното коопериране е съществувало още безвъзмездно отдаване на имущество и неправомерно отнемане на земеделски земи, при които редът за възстановяване е един и същ - чл. 10, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ. По делото е несъмнено, че наследодателите на ищците са загубили владението върху земите си по силата на регулационния план от 1966 г., а видно от данните на техническите експертизи имотът е отчужден от ТКЗС "В" гр. К., по-късно АПК К., за нуждите на ответниците и те са реализирали мероприятията, предвидени по плана. Неоснователно се поддържа, че актът, въз основа на който имотът е предоставен за управление на ответниците, е нищожен. Довод в тази насока се черпи от подписването му от зам. министър, вместо от министър. Следва да се има предвид, че този акт е без правно значение за изхода на делото при положение, че правата на ответниците са възникнали по силата на влезлия в сила регулационен план и законното реализиране на мероприятията в него преди 1.03.1991 г. Освен това трябва да се има предвид, че общите и административни съдилища отстъпиха от виждането си за нищожност на административните актове, поради липса на компетентност, ако не са подписани от носителя на правомощието (титуляра), а от негов заместник. Това е така, защото вътрешнослужебните отношения в органа - носител на административна власт, не могат да се противопоставят на третите добросъвестни лица. Административните актове се ползват със стабилитет, който не трябва да се нарушава по конюнктурни и формални съображения. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г. о.