Решение № 83 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Г., чрез адв. Ц. Стоев, против Решение 1309/15.08.2025 г. по адм. дело 217/2025 г. на Административен съд Враца /АС Враца/, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 3286з - 1582/16.04.2025 г., издадена от Директора на Главна дирекция "Национална полиция" /ГД НП/ за отказ за снемане на полицейска регистрация 40220/12.01.2010 г. по описа на Районно управление/РУ/ - Враца към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД на МВР Враца/. Г. по подробно изложени в касационната жалба и в писмена защита доводи оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява лично,представлява се от процесуалния представител адв. Стоев, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, представя списък на разноските и доказателства за направени такива-договор и банково извлечение. От ответника по касационната жалба ВПД директор ГД "Национална полиция" при МВР не е постъпил писмен отговор по касационната жалба. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че административното производство е образувано въз основа на подадено от Д. Г. писмено искане с рег. 369005-4/10.01.2025 г до Главна дирекция "Национална полиция" за снемане на полицейска регистрация. Със Заповед 3286з - 1582/16.04.2025 г., издадена от Директора на ГД "Национална полиция" е отказано снемането на полицейска регистрация поради липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/. В хода на административното производство е била извършена проверка посредством предвидените в чл. 19, ал. 6 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия. Административният орган е извършил преценка на относимите обстоятелства и е преценил личността на Д. Г. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазване на обществения ред. В подкрепа на това са приобщените в хода на проверката електронни справки за съдимост рег. 250106142011000003494 от 06.07.2025 г. и рег. 250129005000046006 от 29.07.2025 г., от които се установява, че Д. Г. е многократно осъждан, както следва: по НОХД 899/2009 г. по описа на Районен съд Враца за престъпление по чл. 212б, ал.1, т.1 и чл.212, ал.2, вр. с ал.1 от Наказателния кодекс/НК/, по което дело с Определение 163/24.07.2009 г. е одобрено споразумение на основание чл.382, ал.7 от Наказателно- процесуалния кодекс/НПК/; по НОХД 306/2010 г. по описа на Районен съд - Враца за престъпление по чл.212б от НК; по НОХД 1178/2010 г., по описа на Районен съд Враца за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК. Административният съд е посочил, че в процесната заповед въз основа на изготвената справка е прието, че Д. Г. има профил на извършител на престъпления от общ характер измама, вещно укривателство, съставяне на документи с невярно съдържание, използване на неистински документи, квалифицирано престъпление против собствеността, за които престъпления срещу него са образувани и водени досъдебни производства. Три от тези досъдебни производства са приключени и на съдебна фаза. В заповедта са обсъдени и издадените на Г. 5 броя актове за установяване на административни нарушения/АУАН/ и 5 броя наказателни постановления/НП/, във връзка с извършени нарушения по Закона за движение по пътищата. Първоинстанционният съд правилно е намерил, че същите са неотносими към преценката на основанията за снемане на полицейска регистрация, доколкото са административни нарушения, а не престъпения по смисъла на НК, респ. не могат да бъдат формално основание за постановяване на отказ за снемане на полицейска регистрация. Според административния съд осъждането с влезли в сила присъди е достатъчно основание да се приеме, че целите на обработване на личните данни по процесната полицейска регистрация, свързани с предотвратяване на престъпления, не са отпаднали. При така установената фактическа обстановка АС - Враца е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. След извършен анализ на събраните по делото доказателства и предпоставките по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, съдът е направил обоснован правен извод, че не е налице нито едно от цитираните в текста законови основания по отношение на жалбоподателя за снемане на полицейската регистрация. Решението е правилно. По делото са установени релевантните факти, събрани са относимите доказателства, обосноваващи законосъобразния извод на административния орган и на съда, че в процесния случай не са налице изискуемите от чл. 68, ал. 6 от ЗМВР предпоставки за удовлетворяване на искането за снемане на полицейската регистрация на Г.. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на коректния им анализ правилно е приложил материалния закон. Безспорно е, че нито едно от посочените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, влючително когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности /СЕС/ е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус. Налага се изводът, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В настоящия случай съдът правилно е приел, че в оспорения административен акт е извършен анализ по отношение личността на жалбоподателя, като са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Изложени са мотиви, основани на представените по преписката справки. Извършена е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в настоящия случай и спрямо конкретното лице /субект на данни/ и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация /вж. т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС/, в контекст на баланса между обществения интерес и това право, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето Д. Г. събрани чрез способа на полицейската регистрация. Видно от данните в справката личността на Г. е определена като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. С оглед изложеното и при установения превес на обществения интерес към момента на извършената проверка над правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, се налага заключение за законосъобразност на постановения отказ за снемане на полицейска регистрация, при спазване принципа на пропорционалност. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение