Решение № 539 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6289/2016 г.

Решение № 539 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6289/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. М. против решение № 1597 от 8.03.2016 г. по адм. дело № 4812/2015 г. на Административен съд - С.-град. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - директорът на СДВР, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че същата е неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на Т. И. М. против заповед № 513з-2570/22.04.2015 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи.

За да постанови този резултат съдът е изяснил фактическите обстоятелства и въз основа на подробен и точен анализ на доказателствения материал е достигнал до обосновани правни изводи.

По делото е установено следното от фактическа страна:

Дисциплинарното наказание е наложено на жалбоподателя за това, че за времето от 19.00 ч. на 10.11.2014 г. до 07.00 ч. на 11.11.2014 г. като част от състава на ППГ-900 (патрулно постова група), около 21.30 часа на 10.11.2014 г. в гр. С., ж. к. Л., е предприел извършването на проверка на лек автомобил, индивидуализиран в акта, с водач П. П. и пътник Н. С., при която в качеството му на полицейски служител в патрулно-постова група е следвало, но не е докладвал в Оперативна дежурна част на 09 Районно управление "Полиция" при СДВР за извършената проверка и наложена мярка "задържане под стража за срок от 24 часа" на Н. С., с което не е изпълнил служебните си задължения по чл. 60, ал. 1, 2 и 3 от Инструкция № Iз-633/25.03.2013 г. за патрулно-постова дейност (отм.).

Н. С. е подала жалба до Софийска градска прокуратура, която съдържа оплаквания за неправомерни действия на полицейските органи при задържане на лицето, употребена сила извън позволеното, допуснати нарушения при издаване на заповедта за задържане, поставянето й в унизително положение по време на задържането. Жалбата е изпратена от прокуратурата до главния секретар на МВР за проверка на изложените в нея данни.

По заповед на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР е извършена проверка във връзка с действията на служителите при и по повод упражняване на служебните им функции при задържането на Симеонова.

Проверката е приключила със справка рег. № 11937-3206 от 17.02.2015 г.

В справката подробно са описани фактическите обстоятелства, свързани с извършената проверка на 10.11.2014 г. от служителите на МВР на автомобила и лицата, посочени в обжалваната заповед, задържането на лицето Н. С. и изпълнението на мярката в 09 РУП, действията и бездействията на служителите на МВР и задържаното лице до освобождаването й на 11.11.2014 г. Въз основа на събраните данни в хода на проверката е установено, че служителят Михайлов не е докладвал в оперативната дежурна част на 09 РУП за извършената проверка и предприетите действия по задържането на Симеонова.

Справката е адресирана до директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР с предложение да се изпрати на дирекция "Инспекторат" при МВР, за да осъществи контрол по проверката.

За резултатите от този контрол е изготвена справка с рег. № 8121р-10787/4.03.2015 г. по описа на дирекция "Инспекторат". По отношение на частта, касаеща спазването на Инструкцията за патрулно-постовата дейност, изнесените факти в първата справка са потвърдени. За установяване на дисциплинарното нарушение и при двете проверки са изслушани аудио-записи от телефонните разговори и радио-ефира в ОДЧ при 09 РПУ-СДВР за периода от 21,00 ч. до 23,00 ч., събрани са данни от служителите и гражданите - близки на задържаното лице, във връзка със случая.

Справка с рег. № 8121р-10787/4.03.2015 г. е връчена на жалбоподателя на 14.04.2015 г. и е поканен да даде обяснения. На 15.04.2015 г. служителя е запознат и със справка рег. № 11937-3206 от 17.02.2015 г.

Жалбоподателят е дал обяснения на 17.04.2015 г., които са били приети от дисциплинарно наказващия орган.

С оспорената заповед, за установеното неизпълнение на служебните задължения - да докладва в оперативната дежурна част за извършената проверка по време на изпълнение на служебните му задължения като част от състав на патрулно-постова група на 10-11.11.2014 г., предвидени в чл. 60, ал. 1 - 3 от Инструкция № Iз-633/25.03.2013 г. за патрулно-постова дейност (отм.), на основание чл. 204, т. 3 и чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание".

Съдът подробно и точно е описал установената фактическа обстановка във връзка с извършената проверка от жалбоподателя и останалите двама служители, обсъдил е събраните писмени и гласни доказателства по делото, като касационната инстанция възприема изцяло направения анализ на съда, поради което не следва да преповтаря същия.

Съдът правилно е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съответен на доказателствения материал по делото е изводът на съда за спазване на законовите срокове при издаване на обжалваната заповед.

Както се посочи по-горе, справка рег. № 11937 от 17.02.2015 г. не е представена на директора на СДВР, като разпореждането за процедура по налагане на дисциплинарно наказание е дадено с резолюция от 17.03.2015 г. при запознаване с резултатите от справка рег. № 8121р-10787/4.03.2015 г.

Жалбоподателят е запознат и с двете справки и е представил писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган.

Оспорената заповед е издадена в рамките на двумесечния срок - на 22.04.2015 г., съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР.

Релевантните за дисциплинарната процедура факти правилно са възприети от съда, който въз основа на тях е извел верен извод за липса на нарушения на административно производствените правила при издаване на обжалваната заповед.

Следва да се сподели изводът за съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от Инструкция № Iз-633/25.03.2013 г. за патрулно-постова дейност (отм.), нарядите своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ за:

1. всяко изменение в оперативната обстановка, извършено правонарушение и прилагано полицейско правомощие;

1. констатирани причини и условия, обуславящи рискове за живота и здравето на гражданите, като по възможност на място предприемат мерки за отстраняването им.

При необходимост и по преценка на нарядите същите извършват справки чрез ОДЦ/ОДЧ за лица и превозни средства - ал. 2 на чл. 60 с. з.

Нарядите своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ и за взетото отношение в случаите по ал. 1 - ал. 3 на чл. 60 с. з.

Съдът е анализирал доказателствения материал във връзка с поведението на служителя по време на проверката на автомобила и пътниците и обосновано е приел, че жалбоподателят не е докладвал конкретни данни на оперативния дежурен полицай - ОДЧ при 09 РУП - СДВР. Това поведение отнесено към фактическите състави на чл. 60, ал. 1 и 3 от Инструкция № Iз-633/25.03.2013 г., които описват какви действия е длъжен да предприеме служителят и за кои обстоятелства е длъжен да докладва по време на наряд, правилно е възприето от съда като неизпълнение на служебните задължения, предвидени в посочените текстове.

Неоснователни са доводите на касатора, че изводите на съда са вътрешно противоречиви относно релевантното за спора обстоятелство изпълнил ли е задължението си да докладва за случая в ОДЧ при 09 РПУ-СДВР.

При точно установяване на фактическите обстоятелства, съдът правилно е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя защо не е съобщил за проверката на водача на лекия автомобил и спътничката му и предприетите действия в тази връзка. Служителят обяснява случилото се единствено с арогантното отношение на задържаното лице. Съдът, с оглед данните за поведението на проверяваните лица, обосновано е счел, че поведението им обективно не е било пречка служителят да изпълни нормативно предписаните задължения по време на наряд.

Подробното изложение на фактическите обстоятелства в касационната жалба представя възприятието на касатора за случилото се, но не опровергават фактическите установявания на съда във връзка с дисциплинарното нарушение. Останалите събития, свързани със задържането на лицето Н. С., интерпретацията на поведението й и действията и бездействията на полицейските служители по този повод, описани в касационната жалба, не са предмет на дисциплинарната заповед. Решаващият съд ги е обсъдил в контекста на анализ на релевантните факти към дисциплинарното нарушение, въз основа на който обосновано е приел за доказано допуснатото нарушение на служебните задължения при изпълнение на патрулно-постовата дейност от служителя.

Формираният краен извод на съда, че жалбоподателят е бил длъжен, но не е докладвал конкретни данни на оперативния дежурен полицай за конкретния случай, което съставлява нарушение на чл. 60, ал. 1 и 3 Инструкция № Iз-633/25.03.2013 г. (отм.) е фактически и правно обоснован.

Съдът е обсъдил приложението на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при оценка тежестта на дисциплинарното нарушение на служителя и обосновано е приел, че дисциплинарното наказание е съответно на тежестта на нарушението и е наложено при спазване на критериите, посочени в разпоредбата.

Неотносими към спора са релевираните доводи от процесуалния представител на касатора относно отмяната на дисциплинарните наказания на останалите двама служители, участвали в извършването на проверката при наряда на 10/11.11.2014 г.

Дисциплинарната отговорност е лична и във всеки отделен случай съдът проверява налице ли са фактически и правни основания за ангажирането й и налагане на дисциплинарно наказание на дисциплинарно привлеченото лице. Ето защо, преценката за законосъобразност на обжалваната заповед не е обвързана с резултатите от съдебния контрол за законосъобразност на заповедите за дисциплинарно наказание на другите служители, участвали в процесната проверка.

Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, не са налице касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на Столична дирекция на вътрешните работи разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение