Решение № 132 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4648/2017 г.

Решение № 132 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4648/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба В. А. А., подадена чрез пълномощника й адв. Д. Д., срещу решение № 196 от 14 февруари 2017 г., постановено по адм. дело № 2275/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № А-1385/16 август 2016 г. на зам. -кмета на община Асеновград. С обжалваното решение В. А. А. е осъдена и да заплати на община Асеновград сума в размер на 600.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба не са изложени конкретни пороци на съдебното решение, но може да се направи извод, че се твърди неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени административният акт. В касационната жалба е инкорпорирано и искане за отмяна на решението на Административен съд П. и в частта му относно присъдените на ответната страна разноски по делото. Това искане по своята същност представлява искане за изменение на решение № 196 от 14 февруари 2017 г., постановено по адм. дело № 2275/2016 г. по описа на Административен съд П., в частта му на разноските. От ответника - кметът на община Асеновград, чрез процесуалния му представител юрк. М. М., е постъпил писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави се искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба, в частта й, с която се оспорва съдебното решение по отношение на присъдените разноски е недопустима. В текста на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предвиден специален ред за корекция на съдебното решение в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая, отзивният ред не е осъществен, поради което подадената жалба, в тази й част, ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Доколкото по съществото си касационната жалба в посочената част представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото ще следва да бъде изпратено по подсъдност на административния съд за произнасяне по така направеното искане. Касационната жалба, в останалата й част, с която се оспорва решението на Административен съд П. в частта му, с която е отхвърлена жалбата на В. А. А. срещу заповед А-1385/16 август 2016 г. на зам.-кмета на община Асеновград, е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което в тази й част касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, в допустимата й част, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на В. А. А. срещу заповед А-1385/16 август 2016 г. на зам. -кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Конюшня", находящ се в поземлен имот с идентификатор 16955.44.121, в землището на с. Г., община Асеновград. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебният акт. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че в имот с идентификатор 16955.44.121 в землището на с. Г., собственост на жалбоподателката върху стоманобетонна плоча е изградена дървена конструкция със скатен покрив, покрит с вълнообразни плоскости тип "ондулин" с приблизителни размери 10.00х18.00м. и височина 5.00м. За посочения поземлен имот не са одобрявани кадастрални, регулационни и застроителни планове, като територията е със статут на земеделска земя. Установено е също така безспорно, че за строителството на дървената постройка не са издавани никакви строителни книжа и разрешение за строеж, както и това, че процесната сграда не е била допустима нито по правилата и нормативите, действали по време на извършване на строителството, нито по правилата и нормативите съгласно Закона за устройство на територията. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината, както е в случая. Правилно е прието от съда, че предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа са неприложими. Обосновано и изчерпателно е обсъдено от съда, че макар и при липсата на точни данни за периода на извършване на строителството, строежът не може да се определи като търпим, тъй като не е бил допустим нито по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, нито по сега действащия закон. В този смисъл е и основното оплакване в касационната жалба, на което първоинстанционният съд е отговорил изчерпателно и мотивирано, а изводите му се споделят от настоящия касационен състав. По делото е установено, че строежът е изграден е върху земеделска земя, без да е одобрен подробен устройствен план, предвиждащ извършването на такова строителство. Поради това законосъобразен е изводът на административния съд, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Една от предпоставките за това е строежът да е допустим по действащия подробен градоустройствен план към момента на извършването му или по този закон. Такъв план не е одобряван нито към момента на извършването на строежа, нито сега. Статутът на земята, върху който е извършен строежа, продължава да бъде "земеделска земя". Разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ също е неприложима като строежът не може да бъде търпим и по силата на тази норма ако е изграден в територия, за която няма одобрен подробен устройствен план. Само този акт регламентира вида на строителството, което може да се извършва и само въз основа на него може да се приеме, че строежът е търпим или не по разпоредбите, действали при извършването на строежа и по този закон. Липсата на устройствен план по отношение на имота, в който е извършено незаконното строителство, е пречка да се прецени допустимостта на последното, респ. - да се признае даден строеж за търпим. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, кой е той и къде се намира, поради което наведените в обратен в смисъл в касационната жалба твърдения се явяват неоснователни. Неотносими към спора са и представените разрешения за поставяне на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ, тъй като те касаят поставянето на преместваем метален фургон, а в случая, както се посочи и по-горе изграденото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който като извършен в земеделска земя и без разрешение за строеж е незаконен. Останалите възражения в касационната жалба касаят законосъобразността на оспорената пред административния съд заповед и са подробно обсъдени в оспореното решение. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на В. А. А. против заповед № А-1385/16 август 2016 г. на зам. -кмета на община Асеновград е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение