Решение № 6286 от 13.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" (ОД) - Варна, в Главна дирекция "Фискален контрол" (ГД ФК) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Николова против решение 1134 от 31.08.2022 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. 386/2022 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 14-ФК/31.01.2022 г. на началник отдел ОД Варна в ГД ФК на ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, б. а от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на стопанисвания от АСПАСИЯ ГАРДЪН 1 ЕООД павилион за цветя на бул. Чаталджа, пазар Цветята, павилион 1 и 1А и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не е мотивирана и поддържа становище, че запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е достатъчно обосновано. Излага съображения за неправилна преценка за неспазване целите по чл. 22 от ЗАНН. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - АСПАСИЯ ГАРДЪН 1 ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била ЗНПАМ 14-ФК/31.01.2022 г. на началник отдел ОД Варна в ГД ФК на ЦУ на НАП, с която на осн.чл.186, ал.1, б. а от ЗДДС е приложена ПАМ запечатване на стопанисвания от АСПАСИЯ ГАРДЪН 1 ЕООД павилион за цветя на бул. Чаталджа, пазар Цветята, павилион 1 и 1А и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни за нарушение - неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба на саксийно цвете на стойност 15.00 лева и е забранен достъпа до обекта. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че ЗНПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Подробно е мотивирал извода си за доказаност на фактическите основания, посочени в нея, съответно за наличието на правното основание на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) от ЗДДС за налагане на ПАМ - запечатване на обект. Аргументите на съда за отмяната на акта са свързани с липсата на конкретни мотиви в него относно срока на ПАМ и нарушение на принципа на пропорционалност, въпреки декларативно заявеното от административния орган съобразяване с него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, в приложимата по време редакция от ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорно, че АСПАСИЯ ГАРДЪН 1 ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По делото е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на саксийно цвете на стойност 15.00 лева, осъществена на 29.01.2022 г. Поради това правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Спорът в настоящото касационно производство е относно определената от органа по приходите продължителност на мярката. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Продължителността на мярката в рамките на установения от закона максимален срок до 30 дни, следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства относно тежестта на нарушението и с оглед целите по чл. 22 от ЗАНН. Правилно съдът е посочил, че в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, да се предотврати противоправното поведение на задълженото лице. В оспорената заповед са посочени изцяло бланкетни съображения във връзка с продължителността на мярка, които съдът е обсъдил и законосъобразно е приел, че определеният 14-дневен срок не е мотивиран. Липсват каквито и да било конкретни данни за търговската дейност в обекта. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 от АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 от ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Решението на административния съд е правилно и съответно на приложимия материален закон. Същото е обстойно мотивирано и с него е даден отговор на всички, относими към спора въпроси. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК съдържанието на мотивната част на първоинстанционното решение не следва да бъде преповтаряно. Изводите на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност изцяло съответстват на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 47, т. 51 и т. 56). Обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като няма направено искане за това. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,