Решение № 13584 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13450/2019 г.

Решение № 13584 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13450/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор "Контрол паркиране" в сектор "Контрол паркиране" в "Център за градска мобилност" ЕАД - гр. София, срещу Решение № 5982 от 15.10.2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело № 6243/2019 г. С обжалваното решение съдът е отменил принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач", приложена на 29.05.2019 г. по отношение на лек автомобил марка "Фиат", модел "Фримонт", с регистрационен [рег. номер на МПС]. Касационният жалбоподател инспектор "Контрол паркиране" в сектор "Контрол паркиране" в "Център за градска мобилност" ЕАД - гр. София, счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е направил недопустим инцидентен съдебен контрол на влязлата в сила принудителна административна мярка (ПАМ) поставяне на техническо средство – скоба, за да мотивира изводите си относно процесната ПАМ. Твърди неправилност на извода на съда за наличието на съществено процесуално нарушение, изразяващо се във факта, че в констативния протокол, изготвен от ответника, не е вписано правното основание за прилагане на ПАМ. Сочи, че мярката е приложена устно, а съставеният констативен протокол не е форма за нейната действителност. По делото счита за събрани достатъчно доказателства установяващи нарушение на чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП. Моли съда да отмени решението. Претендира направените за двете съдебни инстанции разноски. Касаторът се представлява от адв. М. Григорова, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – А. Христова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че приложената мярка е незаконосъобразна като сочи допълнителен довод нейната несъразмерност спрямо санкцията и иска нейната отмяна на основание чл. 6 АПК. Моли съда да остави в сила решението. Претендира разноски по делото като прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Ответникът се представлява от адв. Д. Балкански, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: А. Христова е собственик на лек автомобил, марка "Фиат", модел "Фримонт" с регистрационен [рег. номер на МПС]. На 29.05.2019 г. лек автомобил, марка "Фиат", модел "Фримонт" с регистрационен номер [рег. номер на МПС], е бил паркиран в гр. София, ул. "Мърфи" – зона за платено паркиране. На 29.05.2019 г., в 19, 00 часа, контрольор в "Център за градска мобилност" ЕАД, установява, че за паркираното пътно превозно средство – марка "Фиат", модел "Фримонт" с регистрационен [рег. номер на МПС], не е заплатена цената на платеното паркиране, в т. ч. и чрез изпращане на SMS, поради което прилага на автомобила принудителна административна мярка "принудително задържане на пътно превозно средство с техническо средство". На пътното превозно средство е поставено съобщение № 1451187, сочещо прилагането на мярката, причината за прилагането й и начина на освобождаване на превозното средство. На 29.05.2019 г. около 19, 35 часа, инспектор "Контрол паркиране" в сектор "Контрол паркиране" в "Център за градска мобилност" ЕАД, установява, че лек автомобил, марка "Фиат", модел "Фримонт" с регистрационен [рег. номер на МПС], е паркиран в зона за платено паркиране, след принудителното му задържане чрез използване на техническо средство (скоба), при изтичане на работното време на зоната за почасово платено паркиране за деня, на ул. "Мърфи" в гр. София, поради което прилага по отношение на автомобила принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач". За приложената мярка е съставен констативен протокол от същата дата и снимков материал. В хода на съдебното производство органът представя: 1.) Заповед №СОА-РД95-484 от 14.08.2018 г. на кмета на Столична община за одобряване на ред и условия за принудително преместване на неправилно паркирани ППС, с която в т. 1 оперативната дейност по принудително преместване на неправилно паркирани ППС на територията на Столична община се възлага на "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез Дирекция "Паркиране и мобилност", определена за служба за контрол по чл. 167, ал. 2 ЗДвП. 2.) Заповед №РД-09-486 от 26.11.2018 г. на изпълнителния директор на "ЦГМ" ЕАД за определяне на длъжностни лица от "ЦГМ" ЕАД, Дирекция "Паркиране и мобилност", отдел "Принудително преместване и специализирани паркинги", сектор "Контрол паркиране", които да прилагат принудителна административна мярка "принудително преместване", като под № 2 е служителят, издал принудителната мярка по отношение на лек автомобил, марка "Фиат", с регистрационен [рег. номер на МПС] 3.) трудов договор на инспектора, приложил ПАМ и длъжностна характеристика на длъжността "инспектор, контрол паркиране"; 4.) копие от констативен протокол от 29.05.2019 г.; 5.) снимков материал; 6.) схема на работен участък на екипа "скоби"и схема на знаковото стопанство на участъка – "Режим на почасово платено паркиране "Зелена зона"; 6.) Заповед №СОА-РД95-555 от 29.09.2017 г. на кмета на Столична община за въвеждане на територията на Столична община режим на почасово платено паркиране "Синя зона" и "Зелена зона"; Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че са допуснати съществени процесуални нарушения свързани с точното местонахождение на лекия автомобил на оспорващата, наличието на съответните упътващи знаци за "Зелена зона" и принудително преместване на ППС и липсата на данни за правната квалификация, поради която е приложена мярката в съставения констативен протокол. Излага, че липсата на дата и час в две от приложените по делото снимки, изобразяващи табела за "Зелена зона" и пътни знаци Д13, Д4, ограничава възможността на съда да направи обоснован извод, че същите са направени на 29.05.2019 г., както и че към тази дата описаната по – горе вертикална пътна маркировка е била налична. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач". Изводът на съда е неправилен. За процесната принудителна мярка, по силата на изрична законова разпоредба – по аргумент на противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е валидно общото изискване за писмена форма. Мярката е валидна и при устното й постановяване. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти с оглед на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради това съставеният от органа към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за прилагането й факти, както и съставеният снимков материал по принцип могат да бъдат доказателства за фактическите основания на органа. Процесният констативен протокол, който прилагащият мярката орган е съставил, не е нормативно установен акт. Той не е предвиден като задължителен нито в Закона за движението по пътищата, нито в правилника за неговото прилагане, нито в НОДСО. С оглед на това протоколът е акт, който органът създава с цел отчитане и документиране на дейността за целите на общинското предприятие. Поради това констативният протокол не обективира, както приема първоинстанционният съд, принудителната мярка. Принудителната мярка се обективира в незабавното й извършване чрез действията по чл. 172, ал. 2, т. 5 ЗДвП. Дали органът ще състави или не процесния констативен протокол е ирелевантно за законосъобразността на приложената мярка. Безспорно, тъй като принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП (каквато е процесната) е в устна форма, то съставен от органа документ, в който е отразено становището му за мярката има определено значение за законосъобразността й, но само като източник на отразени в него факти, а не и като релевантно правно основание. Следователно, приетото от първоинстанционния съд, че в акта не е конкретизирано правното основание е ирелевантно за законосъобразността на мярката. Що се отнася до доказаността на материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка изводът на първоинстанционния съд също е неправилен. По делото не е бил спорен фактът, че автомобилът е паркиран на място, което попада в обхвата на зона за почасово платено паркиране "Зелена зона". Самата жалбоподателка не оспорва този факт, а единствено счита, че тъй като е оставало само половин час до края на работното време на зоната, счела, че SMS-сът и нямало да бъде приет. Не е ясно защо съдът е обсъждал въпроса с местонахождението на автомобила при положение, че този въпрос е бил безспорен, а и самият той е приел, че като неоспорена ПАМ "принудително задържане с техническо средство" е влязла в сила. Но изводът му за незаконосъобразност на процесната ПАМ, тъй като няма датиране на снимките, изобразяващи пътните знаци в зоната на паркиране е необоснован. Освен, че не е оспорено местонахождението на процесното ППС, доказателствата по делото безспорно сочат, че същият е бил паркиран в "Зелена зона". Този извод следва освен от становищата на страните и от приложените по делото схема на работен участък на екипа "скоби", включващ процесното място в "Зелена зона" и схема на знаковото стопанство на участъка – "Режим на почасово платено паркиране "Зелена зона". Липсата на дата и час на снимките, изобразяващи пътните знаци в процесния участък не представлява нарушение, тъй като пътните знаци не се поставят временно (за да е от значение датата и часът), а и ведно с останалите доказателства по делото водят до безспорния извод за местонахождението на автомобила в "Зелена зона". Материалноправните предпоставки за прилагането на мярката са определени в нормата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се извършва когато превозното средство е паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак. В конкретния случай са налице и двете хипотези, тъй като очевидно автомобилът е бил паркиран в нарушение на съответните правила. В тази връзка, неоснователни са релевираните пред настоящата инстанция доводи на ответника за нарушение на чл. 6 АПК, тъй като се претендира неприлагане на една ПАМ заради приложена друга, като всяка от мерките е приложима при определен фактически състав. В контекста на изложеното първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови акт по същество, като се отхвърли подадената жалба. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди ответника да заплати на "Център за градска мобилност" ЕАД – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 930 лева, от които 360 лв. платено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство (съгласно договор за правна защита и съдействие № 786 от 20.06.2019 г. и извлечение от банкова сметка от 1.07.2019 г.), 70, 00 лв. държавна такса за касационното производство и 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касация до приключване на устните състезания е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съгласно Договор за правна защита и съдействие № 834 от 28.10.2019 г. и извлечение от банковата сметка. В съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Съдът като съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до 500 (петстотин) лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение