Решение № 15903 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2018 г.

Решение № 15903 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Петров срещу решение № 588 от 1.02.2018 г. по административно дело № 13193/2017 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 328600-66118/10.11.2017 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" към Министерство на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 8121 з-748/2014 г. е специална и приложението й обуславя допуснато нарушение по ЕКЗПГ. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Главна дирекция "Национална полиция" към Министерство на вътрешните работи (ГДНП-МВР) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира заплащане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. След извършената пълна проверка за законосъобразност на оспорения пред него акт първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Спорът пред настоящата инстанция е относно правилността на изводите в обжалваното решение относно правилното приложение на закона. При правилно установени факти, по които страните не спорят обоснован и съответен на закона е изводът, че с оспореното пред него решение № 328600-66118/10.11.2017 г. Директорат на ГДНП-МВР правилно отказва заличаване на полицейската регистрация на жалбодателя, предвид осъждането му с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер. В разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР, изчерпателно са изброени случаите, в които полицейската регистрация на лицата може да бъде снета, като хипотезата, относима по отношение на Петров не е измежду тях. В разпоредбите на чл. 18-19 – Раздел VІ – Информационна дейност на Глава втора - Дейности на МВР е дадена уредбата на тази дейност, включително за целта на използването им, която съгласно чл. 27 ЗМВР е строго ограничена - само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В Инструкция № 8121 з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена на основание са уредени сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер също е налице нормативна уредба на заличаването на личните данни дадена конкретна уредба на заличаване на личните данни, обработвани от МВР като администратор на лични данни. В чл. 3 от същата изчерпателно и в съответствие с целта на използването на тези данни, определена по закона са дадени случаите, в които тези данни се заличават, като осъждането с влязла в сила присъда, на каквото е приравнено одобрено от съда на основание чл. 414з, ал. 3 НПК споразумение, макар и при настъпила реабилитация не попадат в посочената хипотеза. При това цитираната разпоредба предвид целите, за които се обработват тези данни не противоречи и на норми на правото на ЕС. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение