Решение № 10415 от 25.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2014 г.

Решение № 10415 от 25.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Диагностично-консултативен център - II Добрич" ЕООД - гр. Добрич, представлявано от управителя д-р Валери Тодоров, чрез пълномощника адв. Даниела Денчева, против решение № 12/28.02.2014 г., постановено по адм. дело № 838/2013 г. по описа на Административен съд гр. Добрич, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против писмена покана № 2904-09-86/16.10.2013 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Добрич за възстановяване на неоснователно получени суми в частта за сумата до 8 457,40 лв., представляващи стойността на надвишените и заплатени от бюджета на НЗОК регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2012 г., както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на другата страна сумата от 785,76 лв., представляващи разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Добрич, представляван от пълномощника юрисконсулт Росица Митева, оспорва жалбата, като в писмени бележки излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като за подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административен съд гр. Добрич е отменена по жалба на "Диагностично-консултативен център (ДКЦ) - II Добрич" ЕООД, писмена покана с рег. № 2904-09-86/16.10.2013 г., издадена от директора на РЗОК гр. Добрич за възстановяване на неоснователно получени суми в частта за разликата от 8457,40 лв. до 8505,30 лв., равняваща се на 47,90 лв., представляваща стойността на надвишените и заплатени от бюджета на НЗОК регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2012 г. в частта "Медицинско направление за високоспециализирани дейности" (бл. МЗ-НЗОК № 3А). Съдът е отхвърлил жалбата на "ДКЦ - II Добрич" ЕООД срещу писмена покана с рег. № 2904-09-86/16.10.2013 г. на директора на РЗОК - гр. Добрич за възстановяване на неоснователно получени суми, в частта за сумата до 8457,40 лв., представляващи стойността на надвишените и заплатени от бюджета на НЗОК регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2012 г. в частта "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3), "Медицинско направление за високоспециализирани дейности" (бл. МЗ-НЗОК № 3А) и "Направления за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4). Присъдил е съответни разноски, като е осъдил директора на РЗОК гр. Добрич да заплати на "ДКЦ - II Добрич" ЕООД сумата 4,73 лв., а "ДКЦ - II Добрич" ЕООД да заплати на ответната страна сумата 785,76 лв. Предмет на касационното производство е решението само в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против писмената покана и е присъдил съответни разноски. В обжалваната част съдебното решение е правилно. Същото е постановено при правилно установена фактическа обстановка, въз основа на подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и на доводите на страните. Правните изводи на съда са съобразени с приложимия материален закон и се споделят от настоящия състав. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че "ДКЦ - II Добрич" ЕООД е изпълнител по договор № 084009/08.02.2012 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, сключен с НЗОК. Между страните е подписан двустранен протокол за определяне на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2012 г. с рег. № 2904-09-88/29.09.2012 г., съгласно който СМД бл. МЗ-НЗОК № 3 са 793,81 бр., ВСМД бл. МЗ-НЗОК № 3а - 350 броя, а МДД бл. МЗ-НЗОК № 4 - на стойност 20 166 лв. Въз основа на подадено заявление от управителя на "ДКЦ - II" ЕООД за определяне на допълнителни регулативни стандарти, от директора РЗОК гр. Добрич са разпределени допълнително: 1250 лв. за бл. МЗ-НЗОК № 4, 70 бр. - за бл. МЗ-НЗОК № 3 и 7 бр. - за бл. МЗ-НЗОК № 3А, за което е подписан протокол рег. № 2904-09-105/1/03.12.2012 г. В чл. 43, ал. 3 от договора е предвидена възможност за надхвърляне на РС с до 10 на сто, като надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите, а с ал. 4 на същия чл. е предвидена възможността за превишение на определените РС с допълнителни 15 % за първо, второ и трето тримесечия на годината, които изпълнителят е длъжен да компенсира през следващото тримесечие. Съгласно чл. 44 от договора, възложителят може да разпределя и преразпределя допълнителен брой на СМД и стойност на МДД на изпълнителя, при заявена необходимост с мотивирано искане преди изтичането на съответното тримесечие, като разпределението се осъществява в рамките на определените средства в бюджетните сметки на РЗОК за здравноосигурителни плащания за СМД и МДД, при спазване на ЗБНЗОК за 2012 г. Въз основа на заповед № РД-09-231/23.05.2013 г., издадена от директора на РЗОК гр. Добрич е извършена финансова проверка по документи на "ДКЦ - II Добрич" ЕООД във връзка с изпълнението на индивидуалния договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ относно броя на назначените СМД и стойностите на назначените МДД за четвъртото тримесечие на 2012 г. За резултатите от проверката е съставен протокол за неоснователно получени суми № ПНПС-246/06.06.2013 г., в който е отразено, че за четвъртото тримесечие на 2012 г. "ДКЦ - II Добрич" ЕООД е превишило РС над предвиденото превишение и задължението за компенсиране, както следва: за СМД бл. МЗ-НЗОК № 3 - с 306 бр. на обща стойност 5202,00 лв., за ВСМД бл. МЗ-НЗОК № 3А - с 20 бр. на обща стойност 357,10 лв. и за МДД бл. МЗ-НЗОК № 4 - със сумата 3 014,20 лв., като общата стойност на превишените РС е в размер на 8 573,30 лв. Въз основа на подаденото от лечебното заведение възражение срещу протокола, директорът на РЗОК гр. Добрич е коригирал сумите за възстановяване, като е констатирал допуснати технически грешки при въвеждането на бл. МЗ-НЗОК № 3 за 4 бр. медицински направления бл. МЗ-НЗОК № 3, всяко по 17 лв., а за сумата 8 505,30 лв. е приел, че съставлява превишение на определените за четвъртото тримесечие на 2012 г. брой на назначените СМД и ВСМД (бл. МЗ-НЗОК № 3 и № 3А ) и на определената за същото тримесечие стойност за МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, поради което е издал оспорената пред съда писмена покана с изх. № 2904-09-86/16.10.2013 г. за доброволно внасяне на посочената сума. Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза съдът обосновано е приел, че общият размер на изразходваните средства, които следва да бъдат възстановени от лечебното заведение, е 8457,40 лв., от които за бл. МЗ-НЗОК № 3 - 5 134 лв., за бл. МЗ-НЗОК № 3А - 309,20 лв. и за бл. МЗ-НЗОК № 4 - 3 014,20 лв., съгласно приложените към заключението таблици. По отношение на превишенията относно бл. МЗ - НЗОК № 3А и бл. МЗ-НЗОК бл. № 4 съдът е възприел заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, като е посочил, че то е съобразено с реално полагащите се РС на лечебното заведение за четвъртото тримесечие на 2012 г., както и с приетите по делото писмени доказателства. При формиране на извода си относно разрешените РС за четвъртото тримесечие съдът също се е позовал на заключението на вещото лице, според което няма определени допълнително брой/стойност на СМД и МДД на РЗОК - гр. Добрич от управителя на НЗОК след края на четвъртото тримесечие на 2012 г., които да бъдат преразпределени на изпълнителните на медицинска помощ. От правна страна, в чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В същия смисъл е клаузата по чл. 45, ал. 1 от договора, според която изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК/ заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране, както и ал. 2, според която контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. С оглед на това, обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определените за четвъртото тримесечие на 2012 г. брой СМД и стойност на МДД и отчитане на разрешеното надвишение и задължението за компенсиране, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Изложените в касационната жалба доводи, че с приемането на регулативни стандарти се ограничава достъпа на здравноосигурените лица до основния пакет медицински дейности, са неоснователни. В случая не става въпрос за отказ за оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица, а за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Доводите в касационната жалба не са по тълкуването и прилагането на закона и сключения индивидуален договор, а по своята същност са възражения срещу възприетото от законодателя разрешение по въпросите на регулативните стандарти. Въпросът относно тяхната допустимост е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12/2006 г. на Конституционния съд. Както многократно е излагано в решения на Върховния административен съд по сходни казуси, в решението на Конституционния съд е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени, както и че високоспециализираните дейности и медико-диагностичните дейности могат да бъдат изпълнявани безплатно за гражданите само до размера на утвърдените със съответния закон за бюджета на НЗОК средства и превишението на тези средства представлява неоснователно плащане и е щета за НЗОК, която следва да бъде възстановена от лицата, които са я причинили. Предвид изложеното, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят следва да възстанови на НЗОК неправомерно изплатената сума, надвишаваща определените за тримесечието регулативни стандарти. Не са налице касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Жалбата е неоснователна и в частта за присъденото в полза на РЗОК юрисконсултско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени разноски по делото, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСК на ВАК, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Предвид това, правилно първоинстанционният съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по жалбата, съобразно материалния интерес по отхвърлената част на жалбата. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. В диспозитива на цитираното тълкувателно решение не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,