Решение № 2715 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6230/2018 г.

Решение № 2715 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6230/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 165 от 14.03.2018 г. по адм. дело № 232/2017 г. на Административен съд - П. С него е обявена нищожността на уведомително писмо за одобрение № 1052/322 с изх. № 01-2600/700 от 20.01.2016 г. и преписката е върната на изпълнителния директор на фонда за ново произнасяне. Прави възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Представя писмени доказателства за установяване компетентността на издателя на уведомителното писмо. Ответната страна по касационната жалба - "Народно читалище П. - 1914" чрез процесуалния си представител - адвокат Л. Кръстев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че административният акт е издаден от заместник-изпълнителния директор по делегация, която е законово допустима съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от читалището против уведомително писмо, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него е наложена редукция в размер на 39265.46 лева на направените разходи при изпълнение на договор от 10.12.2013 г. в размер на 39265.46 лева. Съдът е изискал от административния орган цялата преписка в това число и мотивирано решение за извършена финансова корекция, съгласно изискванията на ЗУСЕСИФ. С писмо от 7.06.2017 г. администрацията на ДФЗ е отговорила, че решение за налагане на финансова корекция не е издавано, а е издадено от заместник-изпълнителния директор на фонда само уведомително писмо за одобрение от 2017 г. Съдът е изследвал с помощта на експертизи и свидетелски показания наличието/липсата на твърденията на административния орган за констатирано несъответствие между заявените и реално извършени разходи. При разглеждане законосъобразността на акта, въпреки ясното съдържание и волеизявление в уведомителното писмо, съпроводено с писмените пояснения на ДФЗ, че не е издавано решение за налагане на финансова корекция, съдът необяснимо защо е приел, че се касае за производство по ЗУСЕСИФ. На плоскостта на неговите разпоредби, е преценявал компетентността на издателя на акта. В тази връзка е приел, че не са представени доказателства за надлежното оправомощаване на заместник-изпълнителния директор да издава актове по приложението на ЗУСЕСИФ. Направил е правен извод за липса на компетентност на издателя му и е обявил уведомителното писмо за нищожно, като е върнал преписката на компетентния административен орган - изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Така постановеното решение е неправилно. Приетият предмет на оспорване от съда е уведомително писмо за наложена редукция по изпълнение на договор от 2013 г. Неправилно е то да се разглежда, като решение за налагане на финансова корекция, издадено при условията и по реда на ЗУСЕСИФ. Видно от данните по делото, читалището е сключило договор на 10.12.2013 г. на основание чл. 30, ал. 2 и 3 от Наредба № 24/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от ПРСР. Съгласно т. 4. 4 от договора, фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ в изрично посочените случаи. Това е направено с уведомителното писмо за одобрение от 20.01.2017 г. В писмото са отразени четири съществени обстоятелства: първото е общо заявената стойност на всички извършени разходи - 855107.47 лева. Второто е общо приетите за допустими разходи по заявката за плащане - 815842. 01. лева, които са вече изплатени на 16.12.2015 г. Третото е наложена редукция върху субсидията в размер на 39265.45 лв. Четвъртото е причината за редукцията - установено несъответствие между заявените и реално извършени разходи при извършена проверка на място, отразени по конкретизираните позиции. Вярно е че в административния акт не е конкретизирана правната норма, въз основа на която се налага редукцията. Тя обаче се извежда от съдържанието на подзаконовия нормативен акт, на базата на който е сключен договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - Наредба № 24/2008 г. и определените в него права и задължения на контрагентите. Разпоредбите на чл. 36, ал. 1, т. 1 и т. 2 от наредбата уреждат от една страна правото на ДФЗ да извършва административни проверки на заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявка за плащане. От друга страна е предвидена възможност на фонда да извърши проверка на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи. В случаите, когато при тези проверки се установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на фактите по реда на чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2, респективно несъответствие с целите, дейностите и изискванията по наредбата, РА може да използва правомощието си по чл. 38, ал. 1, като откаже изплащане на част или цялата помощ. Именно това е направено в оспореното уведомително писмо. Следователно характерът, съдържанието и изложените фактически обстоятелства в него ясно показват, че е издаден административен акт, съдържащ отказ да се изплати част от 39265. 56 лева от цялата сума в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от наредбата. Няма никакви доказателства или твърдения по преписката за наложена финансова корекция, определена по ПМС № 134/2010 г. - което е самостоятелно уредена хипотеза за пълен или частичен отказ от плащане в чл. 38, ал. 1, т. 6 от наредбата. Всичко изложено до тук показва, че предмет на оспорване е административен акт, издаден по реда на Наредба № 24/2008 г. Това изисква при проверката на законосъобразността му, да се провери наличието на изискванията - процедурни и материално-правни, предвидени в подзаконовия нормативен акт. Не са касае за акт, издаден по реда на ЗУСЕСИФ. Като го е разгледал, с оглед предпоставките в този закон, съдът е постановил неправилно решение, поради неправилно тълкуване и прилагане на закона. На следващо място решението е неправилно и относно извода на съда за липса на материална компетентност на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ да издава такива административни актове. В тази връзка в касационното производство е представена заповед № № 03-РД/4507 от 13.08.2015 г., на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея на основание чл. 20 а, ал. 1 и ал. 4 ЗПЗП, той делегира на заместник-изпълнителния директор правомощие да взема решения и да подписва посочените общи и специфични документи по всички мерки по ПРСР. Между тях попада и това по т. 1. 6 - да подписва уведомителни писма до ползвателите на финансова помощ за одобрение/отказ, в това число и частично одобрение/отказ за изплащане на финансова помощ по подадени заявки за авансово, междинно и/или окончателно плащане по сключени договори за предоставяне на финансова помощ по всички мерки от програмата. Уведомителното писмо за редукция, съдържа частичен отказ за изплащане по подадане заявка за окончателно плащане по сключен договор за предоставяне на финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от ПРСР. Правомощието за издаването му от заместник-изпълнителния директор на фонда, изцяло попада в обхвата на делегираните права по т. 1. 6 от заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ. Така представените писмени доказателства изцяло опровергават извода на съда за липса на компетентност за издаване на писмото, като отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. Решението му е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане за проверка на законосъобразността на оспорения административен акт с оглед останалите предпоставки по чл. 146 от разпоредбата. При новото разглеждане следва да се вземат предвид и дадените от касационната инстанция указания за приложимото материално право. Искането на процесуалния представител на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, подлежи на разглеждане едва при окончателното решаване на спора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение