Решение № 2193 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14370/2009 г.
ВАСVI отделение18.02.2010 г.докладчик Милка Панчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 224 от 30.09.2009 г., постановено по адм. д. № 266/2009 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2193 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14370/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 224 от 30.09.2009 г., постановено по адм. д. № 266/2009 г. Административен съд гр. Перник е отменил заповед № Ц-4840/20.11.2008 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Перник, потвърдена с решение № РД 01-259 от 15.12.2008 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Перник. Върнал е делото като преписка на директора на дирекция "СП" гр. Перник за ново произнасяне по молба-декларация вх. № Ц-4840/31.10.2008 г. на Ирена Василева Крумова, при спазване указанията на съда. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "СП" гр. Перник с молба да бъде отменено. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Административен съд гр. Перник е изпълнил дадените му указания от тричленен състав на ВАС по адм. д. № 2370/09 г. и изяснил фактическата обстановка по спора във връзка със заповед № Ц-4840/20.11.2008 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Перник с отказ да бъде отпусната на Ирена Василева Крумова от гр. Перник целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Мотивите на административния орган са обосновани с наличие хипотезата на чл. 11, т. 7 от ППЗСП - пътуване зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, с изключение на случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на член на семейството. За да отмени индивидуалните административни актове, първоинстанционният съд е приел, че са постановени при допуснати съществени нарушения на законоустановени правила и норми. Обжалваното съдебно решение е правилно. Материалноправните предпоставки за възникване и получаване на право на месечна целева помощ за отопление се съдържат в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление. Предвидените условия изискват лицата и семействата да имат доход, който е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление, и освен това да отговарят на всички кумулативно предвидени условия от чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. С разпоредбата на чл. 11, т. 7 от ППЗСП е въведена забрана за отпускане на месечни социални помощи за лица пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, като е въведено изключение за случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на член на семейството. Наличните по делото писмени доказателства не установяват съществуването на факти за визираните в цитираната норма условия за отказ от отпускане на целева помощ за отопление. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че са опровергани изводите на административния орган относно пътуване на собствени разноски зад граница, тъй като мотивите за отказ се базират единствено на констатирано влизане на 22.04.2008 г. в пределите на страната. Законосъобразно с обжалваното решение е постановена отмяна на оспорените индивидуални административни актове като несъответни на целта на закона. Изпълнението на тази цел при постановяването на актовете по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,