Решение № 4718 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7314/2015 г.

Решение № 4718 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7314/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място], срещу решение № 397 от 8.05.2015 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 84/2014 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № [ЕИК] от 30.09.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 1/2.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) [населено място] относно установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06.2011 г. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит (ДК) общо в размер на 26 021.83 лв. със съответните лихви. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че не са налице реални доставки на дизелово гориво и бензин от [фирма] и [фирма], за което в хода на ревизията били събрани достатъчно убедителни доказателства, поради което съдът неправилно възприел фактическата обстановка и преценил доказателствата по делото, довели до неправилно приложение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно не е отчел неавтентичността на част от документите, доказана посредством съдебно-графическа експертиза (СГЕ) по повод открито производство по оспорване по чл. 193 ГПК, както и оспорването на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) в частта, касаеща материалната обезпеченост на [фирма]. Поддържа, че не е доказана фактическата разполагаемост на доставчика с процесните стоки с оглед възможността му да ги прехвърли на [фирма]. Счита за неправилни изводите на съда за доказаност на реални доставки на горива от [фирма] въз основа на извършено плащане и счетоводно отразяване на издадената фактура. Поддържа наличие на неизрядности и противоречия в представените документи – акцизни данъчни документи, товарителници, приемо-предавателни протоколи, поради което ревизираното дружество било получило само документи, но не и стоки по тях. Това предполага знание у получателя за извършена злоупотреба като основание да се откаже право на приспадане на ДК. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди РА, като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба [фирма] със съдебен адрес [населено място], [улица], ап. 5, чрез адв. Б. П. от САК, оспорва жалбата в писмен отговор от 21.08.2015 г. Претендира разноски въз основа на представен списък по чл. 80 ГПК. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № [ЕИК] от 30.09.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място] на [фирма] за данъчни периоди м. 03 – м. 06. 2011 г. е отказано приспадане на данъчен кредит общо в размер на 26 021. 83 лв. фактури, издадени от [фирма] и [фирма] с предмет дизелово гориво и бензин. Мотивът за отказ на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и чл. 25 ЗДДС е констатирана липса на реалност на доставките, обосновава с неустановяването на стоков поток и наличие на такива течни горива при доставчиците към момента на фактурирането, липса на доказателства за транспорт и за прехвърляне към ревизираното дружество. Приходните органи са намерили редица несъответствия и непълноти в представените от ревизираното дружество и доставчиците му документи, за да обосноват извод, че същите са съставени за целите на данъчния контрол и не могат да удостоверят реално прехвърляне на количества течни горива към получателя. За да отмени изцяло РА съдът е кредитирал приета по делото ССЕ, съгласно която спорните продажби са отразени в счетоводствата на доставчиците и ревизираното лице (РЛ), към момента на продажбите доставчиците са разполагали със съответните количества стоки, отразили са разходи за транспортирането им, а при получателя са налице данни за заприхождаване и последваща реализация, така че към 30.06.2011 г. по счетоводни данни при него не е имало налични количества горива и без фактурираните количества горива същият не би могъл да извърши последващи продажби, приходите от които не се оспорват от приходната администрация. Във връзка с извършено оспорване по реда на чл. 193 ГПК на подписите за предал и приел горивото, въз основа на две СГЕ съдът е приел, че не е потвърдена автентичността на част от доказателствата, но не е опровергана истинността на съдържанието им. Изложил е допълнителни аргументи от разпоредбата на чл. 301 ТЗ, че е ирелевантно кой точно е положил подпис под документите, както, и че тези документи съдържат кореспондиращи помежду си данни с други документи, които не са оспорени. Съдът е намерил за доказано наличието на стоките при [фирма] към момента на фактурирането, предвид притежаваната материална база и персонал, установени посредством писмени доказателства и ССЕ по делото. Приел е за доказано и фактическото предаване на стоките въз основа на приемо-предавателни протоколи, товарителници и декларации за съответствие на качеството на течните горива, включително въз основа на данните по ССЕ за извършена последваща реализация на стоките. Въз основа на писмените доказателства е приел, че доставчикът [фирма] е разполагал със съответните количества горива, придобити от [фирма], които от своя страна реално е предал на [фирма]. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на закона. Съдът не е констатирал наличието на основание за обявяване на нищожност на РА поради издаването му от некомпетентни органи по приходите. Разпоредбите относно компетентността на административния орган са императивни и за правилното им приложение съдът следи служебно съобразно чл. 218, ал. 2 АПК. Няма спор, че ревизията е повторна, след отмяна на РА № [ЕИК] от 28.12.2012. г. с решение № 144/26.03.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" [населено място]. След отмяната на РА по административен ред и връщане на преписката за извършване на нова ревизия, е издадена нова заповед за възлагане на ревизия № 1300785 от 1.04.2013 г. С отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. / предвижда, че се довършват по досегашния ред. Досегашният ред е редът в сила до 31.12.2012 г., включително издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г. /. В случая РА е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията съгласно редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК в сила от 1.01.2013 г. Доколкото е било налице образувано и висящо ревизионно производство след отмяната на РА № [ЕИК] от 28.12.2012., е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. /. Органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т. е. със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г. /. Като не е констатирал издаването на РА от некомпетентен орган, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде отменено в отменителната си част и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което ревизионен акт № [ЕИК] от 30.09.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място] бъде обявен за нищожен. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение. Изходът от спора в първоинстанционното производство е еднакво благоприятен за ревизираното лице, поради което решението на АС [населено място] в частта за разноските следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,