Решение № 9232 от 3.10.2023 г. на ВАС, III о.

Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Г. Вълев за отмяна на влязло в сила решение 58/08.02.2023 г., постановено по адм. дело 467/2022 г. на Административен съд - Монтана. Твърди, че при постановяване на акта, съгласно § 49 от ПЗР на ЗИД ЗИНЗС (обн. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) вече е била приложима разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, относно презумпцията за имуществените вреди до доказване на противното, която според искателя, не е била известна на съда при постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Иска, да се отмени решението на АС Монтана и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител, оспорва искането. Излага подробни доводи за липса на отменително основание по чл.239,т.1 от АПК. Моли, искането да бъде отхвърлено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С решение 339/17.05.2023г. по адм. д. 294/2023г. на Административен съд - Монтана, тричленен състав, е оставено в сила решение 58/08.02.2023 г., постановено по адм. дело 467/2022 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлен искът на Г. Вълев срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията към Министерство на правосъдието, с правно основание на иска чл. 284 и сл. във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС, за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от действия на органите по изпълнение на наказанията в Затвора - [населено място], изразяващи се в блокиране на личната му партида в касата на затвора, за периода:15.07.2019г.-26.06.2020г., когато не е можел да ползва сумите за задоволяване на личните си нужди и да ползва лавката в затвора за услугите, които предлага, в размер на 50 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от увреждането до окончателно изплащане на сумата. Решението е влязло в сила. С искането за отмяна е посочено отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК. В искането за отмяна и открито съдебно заседание се излага твърдение, че при постановяване на решението АС Монтана не е приложен специален закона - чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, Искателят смята, че след като е доказано по несъмнен начин правонарушението, вредите се презумират задължително. Твърди, че в случая нарушението е доказано, въпреки това не е съобразен специалният закон, и в частност ал. 5 на чл. 284 ЗИНЗС. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая позоваването, че не е били съобразени § 49 от ПЗР на ЗИД ЗИНЗС (обн. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, а именно, че настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.239, т.1 АПК и с тях не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които да променят изводите на решаващия съд. Както и искателят е посочил, нормите от закона са били действащи към момента на постановяване на акта, чиято отменя се цели. Прилагането на закона по определен начин, неудовлетворителен за страната, не е основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК. Предвид гореизложеното в случая не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да обуславят отмяна на съдебния акт, поради което направеното искане за отмяна на решението на Административен съд Монтана се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По отношение на твърдяната нищожност на съдебния акт, настояща инстанция намира за необходимо да посочи, че в производство по реда на на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, съставът се произнася само на визираните в искането за отмяна на влязло в сила решение основания, предвидени в чл. 239 АПК. Искане за прогласяване за нищожност на съдебен акт може да бъде отправено по реда на чл. 128а АПК. При този изход на процеса се явява основателно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 249 АПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид което искателят Г. Вълев следва бъде осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сумата 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение