Решение № 1600 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10163/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. К. Кочев е подал касационна жалба срещу Решение 119/19.07.2023 г., постановено по адм. д. 125/2023 г. по описа на Административен съд Видин, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Решение 1040-05-8/26.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане РВ-3-05-01322652/15.03.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин. С оспорваното и потвърдено с обжалваното решение на директор на ТП на НОИ Видин разпореждане е разпоредено по отношение на касационен жалбоподател да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член на семейството и карантина, парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. в размер на 3358, 21 лв., от които 2663, 53 лв. главница и 694, 68 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В касационната жалба са развити оплаквания, за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, както и това на директор на ТП на НОИ Видин. Касационен жалбоподател твърди, че във връзка с изплащане на обезщетения за временна нетрудоспособност, представяните от него в ТП на НОИ болнични листове са били обжалвани, не е получавал обезщетение, както и ако е имало изплащане на суми, било е без лихва за закъснение. На следващо място твърди, че осигурителните му права не могат да бъдат нарушавани, полагал е труд по сключения трудов договор, ако е имало нарушения от страна на работодателя/осигурител не следва да отговаря за това. Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Видин, чрез процесуален представител в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Видин е било Решение 1040-05-8/26.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена жалбата на К. Кочев и потвърдено Разпореждане РВ-3-05-01322652/15.03.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин. От фактическа страна е установено, че касационен жалбоподател е бил в трудово правоотношение с търговско дружество Констанс травел ЕООД. Работил е като технически организатор. При проверка на дружеството, проведена от ТД на НАП Велико Търново са установени публични задължения на дружеството, както и такива към ДОО. По отношение развиваната транспортна дейност, за която бил нает касационен жалбоподател е установено, че такава не е извършвана. Декларираните МПС за извършване на дейността са с изтекли лицензи за извършване на превоз на пътници и товари; МПС не са преминавали ГТП, от което е направен извод, че дейност с тях не може да се осъществява; не е установено търговското дружество да е сключвало застрахователни договори по осъществяване на дейността, нито да е закупувало транспортни превозни документи за отчитане на дейността си. Във връзка с установени от приходната администрация задължения е образувано изпълнително дело за принудително събиране на задълженията, като в хода на това производство е установено, че длъжникът няма никакви активи, включително и МПС, за извършване на транспортната дейност. Тези обстоятелства не се спорят, а като следствие от това е образувана проверка от ТП на НОИ. В резултат на проверка е установено, че дружеството не извършва реално дейност и спрямо същото са издадени Задължителни предписания ЗД-1-05-01124647/04.05.2022 г. за заличаване на подадени данни за осигуряване за посочените в предписанието лица, които са влезли в сила. Предвид констатациите от извършената проверка на осигурителя за липса на доказателства за извършвана от дружеството за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. вкл. стопанска дейност, респ. липса на трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, контролните органи при ТП на НОИ-Видин са отрекли на жалбоподателя качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са издадени Задължителни предписания 3Д-1-05-01124647/04.05.2022 г. на контролните органи на ТП на НОИ Видин, като след изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила задължителни предписания е предприето служебно заличаване на подадените по реда на чл. 5, ал. 4, ал. 1 КСО данни за 10 лица, между които и касационен жалбоподател за посочения период. Във връзка с тези обстоятелства е издадено Разпореждане РВ-3-05-01322652/15.03.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин. Повод за това са получени обезщетения за временна нетрудоспособност по представени 14 броя болнични листове на касационен жалбоподател. Не се спори по отношение на размера на недължимо платено обезщетение, а последното е прието като такова предвид заличените осигурителни данни на жалбоподателя и невъзможността да се установи за този период да е извършвал реална трудова дейност при осигурителя. След анализ на приетите доказателства, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е съобразено с материалния закон. Според съда, събраните в административното и съдебното производство доказателства опровергават твърдението на Кочев, че през периода 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. е осъществявал трудова дейност в Констанс травел ЕООД, като жалбоподателят не е успяла да установи в условията на главно и пълно доказване полагането на труд при този осигурител, с което да обори изводите на административния орган. В обжалваното решение на първоинстанционния административен съд е направен анализ на достоверността и относимостта на поискани и приложени писмени доказателства, които не са кредитирани, като променящи фактическите обстоятелства, установени в административното производство, при липса на съществени реквизити за действителността им; свидетелски показания на съпругата на жалбоподателя, които правилно не са кредитирани, тъй като не кореспондират и не опровергават резултатите от проверките извършени преди и по време на административното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Съдът е изпълнил процесуалното задължение за обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като във връзка със свидетелските показания, които не са възприети от него, са изложени подробни мотиви. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО създава право на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство вместо възнаграждение в полза на осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. За осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО се счита физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно, за да бъде един работник/служител осигурен в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, елемент от фактическия състав е да осъществява реално трудова функция (за която са внесени или дължими осигурителни вноски) въз основа на сключено и непрекратено трудово правоотношение. 3ащитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. В конкретния случай от данните по делото е видно, че при извършена проверка органът е установил липса на извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени данни от осигурителя по чл. 5, ал. 4 КСО, вкл. и от касационен жалбоподател. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства, относно липсата на упражнявана от жалбоподател трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. От страна на касационен жалбоподател не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период К. Кочев не е полагала труд в Констанс травел ЕООД, което изключва качеството му на осигурено лице. След изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност са установени нови данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО - правно основание на процесното разпореждане е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Законосъобразно административният съд и органите на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на фактическия състав на хипотезата на нормата на чл. 40, ал. 1 КСО. Предвид изложените съображения правилно съдът е приел, че оспореното пред първата инстанция решение и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд Видин е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, тричленен състав на Върховният административен съд, шесто отделение,