Решение № 12746 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Варна, чрез гл.юрк. Славова, срещу решение 6310/19.06.2024 г., постановено по адм. дело 423/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът М. В. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като справедливо и правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, след извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното решение констатира, че първоинстанционното решение е недопустимо по следните съображенията: С обжалваното решение на основание чл.256, ал.3 АПК е осъденкмета на Община Варна да извърши задължението си по чл.129 ал.1 от ЗУТ като внесе доклад за одобряване на план за улична регулация по чл.16а от ЗУТ на с.о. Ален мак в частта на имот с идентификатор 10135.2515.509 в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, като се съобрази със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона по мотивите на решението. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел,че е налице бездействие на общинската администрация за изпълнение на вмененото й задължение с влязло в сила съдебно решение 2213/01.11.2010г. по адм.д.2331/2010г. по описа на Административен съд - Варна за повторно процедиране на ПУП-ПУР по реда на чл.16, ал.7 /чл.16а/ от ЗУТ, в частта за собствения на М. В. И. имот с идентификатор 10135.2515.509. Това бездействие е окачествено като такова за извършване на фактически действия от кмета на общината , изразяващи се в задължението, произтичащо от законовата норма на чл.129 ал.1 от ЗУТ за внасяне в общинския съвет на доклад за одобряване на план за улична регулация. Изложени са подробни мотиви от фактическа страна , както и от правна за процедурата по одобряване на план по чл.16 и чл.16а от ЗУТ, което е в компетентността на Общински съвет Варна. Така постановеното решение е недопустимо поради липса на предмет, тъй като действието на кмета на общината по чл.129 ал.1 от ЗУТ не съставлява фактическо действие , а правно такова, част от описания в нормата сложен фактически състав решение за приемането на проекта за ПУП на експертен съвет, доклад на кмета и решение за ободряване на проекта за ПУП на общинския съвет. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия. Не са фактически, по смисъла на тази разпоредба, задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на административен акт или за извършване на административна услуга, както и тези за издаване на акт в хода на административното производство, който опосредява издаването на крайния административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Именно такъв вид действие е регламентираното в чл.129 ал.1 от ЗУТ задължение на кмета за внасяне на доклад в общинския съвет, което макар да не е подлежащ на оспорване акт по смисъла на чл.21 АПК, съставлява правно действие, а не фактическо. Защитата срещу неоснователно бездействие по чл. 256 АПК има за предмет само задължения на административния орган за извършване на определено фактическо действие и то не всяко задължение, а само пряко произтичащо от закона. В случая има влязло в сила съдебно решение, с което се отменя решение на Общински съвет- Варна за одобряване на ПУП-ПУР в частта за собствения на М. В. И. имот с идентификатор 10135.2515.509 и преписката е върната на Общински съвет- Варна за ново произнасяне. Следователно задължението за изработване на нов ПУП в отменената част произтича не по силата на закона, а от влязъл в сила съдебен акт и то е за общинския съвет, а не за кмета. Именно общинския съвет е и компетентния орган по смисъла на чл.16а ЗУТ да извърши вмененото му задължение. Това произнасяне е опосредено от извършване на други правни , а не фактически действия, между които и внасянето на доклада от кмета на общината в общинския съвет. Следователно претенцията на М. В. И., касаеща неизпълнение на влязло в сила съдебно решение е относима към производство по чл. 304 АПК, насочено към общинския съвет, а не попада в приложното поле на чл. 256 АПК. Като не е преценил изложеното, първоинстанционният съд се е произнесъл по същество в недопустимо производството по реда на чл. 256 АПК, което е подлежало на прекратяване. Обжалваното решение съставлява недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,