Решение № 12446 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2017 г.

Решение № 12446 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ш. К." ЕООД, ЕИК *********, гр. С., представлявано от управителя М. М., чрез адв. дружество "Пенев и Константинова", против решение № 2658/20.04.2017 г. по адм. дело № 12367/2015 г. на Административен съд - С.-град, с което е отменена Заповед № ДК-10-ЮЗР-129/2.11.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЗР и производството по делото е прекратено, поради недопустимост на жалбата "Ш. К." ЕООД срещу Разрешение за строеж /РС/ № 151/29.07.2015 г. на гл. архитект на Столична община, за строеж: "Супермаркет "ЛИДЛ" на 1 и 3 етажа с надземен паркинг - I етап", в УПИ III-3072, кв. 133, по плана на гр. С.. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, както и като недопустимо, в прекратителната му част. Ответникът: началника на РДНСК-ЮЗР, чрез пълномощника му - юрк. Сибинова, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: главния архитект на Столична община, чрез гл. юрк. Е. А.-Н., оспорва касационната жалба като неоснователна. Също претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: "Л. Б. ЕООД Е. К." КД, чрез процесуалния му представител - адв. М. П., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото й установи: За да отмени оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР, е прието от съда, че същата е незаконосъобразна, поради това, че органът се е произнесъл по недопустима жалба срещу РС № 151/29.07.2015 г. на гл. архитект на СО. Според съда жалбата на оспорващото дружество е недопустима, тъй като същото не е заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и по чл. 147 АПК. За него учреденото в полза на "Ш. К." ЕООД право на преминаване през УПИ III-3072, кв. 133 на гр. С., не го прави заинтересовано лице, защото правото на премиване не е върху целия УПИ, а върху ограничена част от него, която не се засяга от издаденото РС. О. това са изведени изводи по същество, като е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на чл. 216, ал. 6 ЗУТ, което я прави незаконосъобразна. Решението е неправилно. Неправилни и в противоречие с разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ЗУТ, са изводите на съда, че учреденото в полза на "Ш. К." ЕООД сервитутно право на преминаване през чужд поземлен имот, а именно през имот с идентификатор 68134.1971.3072, за който е отреден УПИ III, кв. 133, м. "Драгалевци", С., собственост на ответника "Л. Б. ЕООД Е. К." КД, не му придава качеството на заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, с право на жалба. Сервитутът е ограничено вещно право, което тежи върху служещия имот и представлява ограничаване правата на собственика на последния. Той е вещно право върху чужда вещ и като такъв е неделим, учреден е в полза на господстващия имот и тежи върху целия служещ имот в пълния си размер. Сервитутното право на преминаване е предвидено в чл. 192, ал. 1 ЗУТ и се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, каквото учредяване в случая е налице. То би могло да съществува само върху частта от имота, засегната от сервитута, ако тази част е отделена в самостоятелен имот, каквато хипотеза в случая не е налице. В несъответствие с посочената материалноправна разпоредба съдът е отрекъл съществуването на това ограничено вещно право на касатора върху целия служещ имот, като по този начин неправилно е отрекъл наличния правен интерес и качеството му на заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ да обжалва процесното РС. В резултат на това неправилно е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР по чл. 216, ал. 6 ЗУТ е незаконосъобразна и я е отменил на това основание. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. с чл. 222, ал. 1 АПК. При преценка законосъобразността на оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР, се споделят изводите на решаващия съд, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, т. е че не са налице основания за отмяната й по чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК. При преценка за съответствието й с материалния закон, настоящият състав намира следното:; Оспореното пред началника на РДНСК-ЮЗР разрешение за строеж № 151/29.07.2015 г. на гл. архитект на Столична община, за строеж: "Супермаркет "ЛИДЛ" на 1 и 3 етажа с надземен паркинг - I етап", в УПИ III-3072, кв. 133, по плана на гр. С. е издадено на основание чл. 152, ал. 2 ЗУТ, касаещ етапно строителство, в случая I етап, включващ изграждането на: сградата на магазин "Лидл" за хранителни и битови стоки, паркинг на терена за 89 бр. МПС, стоманобетонови подпорни стени за паркинга, изгребна яма. Това РС е издадено на основание одобрен работен проект за първи етап. Съгласно чл. 152, ал. 2 ЗУТ, РС за етапно строителство може да бъде издавано когато строежите могат да се изпълняват и използват самостоятелно, което условие в случая е налице, предвид доказателствата към административната преписка, включващи: одобрен ПУП - изменение на ПРЗ за новообразувани УПИ I и III, кв. 133, м. "Драгалевци-разширение север ", гр. С., СО, със заповед № РД-09-50-516/24.07.2013 г.; Виза за проектиране от 15.10.2013 г.; работен инвестиционен проект-първи етап, съдържащ сл. части: архитектура, технология, геодезия, пътна, конструктивна, инженерно-геоложки доклад, В и К инсталации, Електро, ОВК инсталации, план за безопасност и здраве, енергийна ефективност, пожарна безопасност, паркоустройство и благоустройство и план за управление на строителните отпадъци; Комплексен доклад за съответствие по чл. 142, ал. 4 и 5 ЗУТ и др. Комплексният доклад съдържа оценка за съответствие на строежа с предвижданията на ПУП, правилата и нормативите за УТ, с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ и с всички други нормативни изисквания, съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1-10 ЗУТ. Тези изисквания включват и наличие на условието по чл. 152, ал. 2 ЗУТ, строежите в обхвата на отделните етапи да могат да се изпълняват и ползват самостоятелно. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че заповедта и РС нарушават чл. 152, ал. 2 ЗУТ. Неоснователно се поддържа, че РС е издадено въз основа на непълен работен проект, който не съдържа части: отопление и климатизация; пожарна безопасност и защита; управление на отпадъците; паркоустройство и благоустройство. Тези "липсващи" според касатора части на работния проект, не са такива, а са изработени и одобрени едновременно с издаване на процесното РС, видно от Комплексния доклад по чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ, изготвен от независимо дружество-консултант. Неоснователни са и другите оплаквания на "Ш. К." ЕООД, срещу заповедта, касаещи Трафопост, тип БКТП, Изгребна яма и нарушенията по изграждане и въвеждане в експлоатация на обектите от този първи етап на РС. В тази връзка основателно е посочено, че Трафопоста не е предмет на оспореното РС, както и че изграждането и въвеждането в експлоатация на обектите от този първи етап, е неотносимо към издадените строителни книжа и тяхната законосъобразност. Споделят се и изводите за отсъствие на нарушения при проектирането и разрешаване строителството на Изгребна яма, предвид липсата на канализация. За същата е представен предварителен договор № 27/2014 г., сключен между възложителя и "Софийска вода" АД, на основание чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. От изложеното следва, че оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, се явява законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с материалния закон и целта му, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход по спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на РДНСК-ЮЗР и на Столична община, разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, в размер на по 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноски за касационната инстанция се дължат и на ответника - "Л. Б. ЕООД Е. К." КД, съобразно направеното искане и доказателства за направата им -фактура № 1983/13.06.2017 г., кредитен превод от 17.07.2017 г. и списък на разноските, в размер на 2647,20 лв. за адвокат. Налице е обаче възражение за прекомерност, направено от касатора своевременно, в писмено становище преди датата на съдебното заседание, което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК следва да бъде уважено, за разликата над 1500 лева. До този размер обаче касаторът следва да бъде осъден, тъй като същия отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение