Решение № 8446 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2353/2009 г.

Решение № 8446 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2353/2009 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Живко Димитров Камберов от гр. София, против Решение № 1134/12.11.2008 г., постановено по адм. д. № 4643/2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването на Заповед № 215/08.07.2008 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта, прекратяваща служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. Касационният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на решението, като счита, че е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като съдът е обсъждал и приел за установени факти, които са настъпили след издаването на уволнителната заповед, а са от основно значение за нейната законосъобразност съгласно нормата на чл. 142, ал. 1 АПК - касационно основание по чл. 209 т. 3 АПК. Настоява за отмяна на обжалваното съдебно решение и при решаване на спора по същество - за отмяна на първоначално оспорения административен акт. Касаторът в съдебно заседание се представлява от адв. Р. Данова от АК гр. София, която доразвива доводите от жалбата. Претендира и разноски. Ответникът по касация - Председателят на Държавната комисия по хазарта гр. София, не се представлява в касационното производство и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване и предлага да бъде потвърдено обжалваното решение на АССГ. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването на уволнителната заповед № 215/08.07.2008 г. на ответния по касация орган по назначаването, Административният съд София-град, е приел, че е осъществено фактическото прекратително основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, включително относно компетентността на издателя й и законоустановената форма (чл. 108 ЗДСл). В резултат на така изградените фактически и правни изводи, съдът е постановил атакувания резултат. Дал е положителен отговор на спорния въпрос - осъществени ли са били всички елементи на фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, изведени по тълкувателен път от дефинитивната норма на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на ЕКДА (обн. ДВ, бр. 18/05.03.04 г.)- НПЕКДА. Приетите за установени релевантни факти, легнали в основата на горния решаващ извод, са сведени до следното: новото длъжностно разписание, утвърдено със Заповед № 213А (08.07.08 г. на органа по назначаването, вкл. и представеното поименно разписание на длъжностите в ДКХ, в сила от 09.07.08 г.) л. 48-л. 49 (, не включват съкратената длъжност; извършено е съкращаване на част от длъжности със сходни функции, при което преценката кое от служебните правоотношения да бъде прекратено е в рамките на оперативната самостоятелност на ръководителя на администрацията. Даден е законосъобразен отговор и на поддържания довод, че към момента на издаване на оспорената заповед - 08.07.2008 г. не е било осъществено материалноправното основание за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, като съдът е приел, че правните й последици са настъпили на 09.07.2008 г., както изрично е записано в нея и се свързват с влизането в сила на нормативните и административни актове, с които са разпоредени структурните промени в администрацията на ДКХ и последвалото от тях съкращаване на длъжности. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция изцяло възприема установената фактическа обстановка от АССГ. При отсъствие на спор за факти, или за верността на тяхното установяване от първоинстанционния съд, предметът на настоящия касационен контрол е сведен до законосъобразността на правните изводи, които са изведени от тези факти. Касаторът оспорва именно тях, тъй като счита, че към момента на издаване на уволнителната заповед не е било налице фактическото основание за прекратяване на служебното му правоотношение, както неправилно бил приел съда. Установено е по делото, че оспорващият е заемал длъжността "старши инспектор", с ранг III мл., от длъжностно ниво Б5 по ЕКДА в Главна дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност", сектор "Контрол върху хазартната дейност" гр. София при ДКХ, по силата на Заповед № 20/16.01.02 г. Впоследствие е придобил ранг II младши. С разпоредбата на § 6 т. 2 б. "д" от Постановление № 152 на МС за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн. ДВ, бр. 61/08.07.08 г.) е намалена общата численост на персонала на ДКХ от 50 на 44 щатни бройки, като за дирекцията "РКХД" е премахната думата "главна", а разпореденото изменение е заложено конкретно - от 30 на 26 са намалени бройките, заемани по служебно правоотношение. Със Заповед № 213А (08.07.08 г. председателят на Държавната комисия по хазарта е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 09.07.2008 г., с което е премахната една бройка от длъжността "старши инспектор" в отдел "КХД" към въпросната дирекция. При правилно извършената от първоинстанционния съд съпоставка на двете длъжностни разписания - старото, действало от 13.06.08 г. и обсъденото по-горе ново такова, е изведен съответен на тях и закона извод, че е премахната занапред една бройка за длъжността, заемана от касатора по служебно правоотношение и е останала да съществува като нормативна позиция само една такава. Дейността в държавната комисия се ръководи от нейния председател по силата на изричния регламент на чл. 15, ал. 2 от ЗХ и следователно, той е компетентния орган по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗДСл, възпроизведен в нормата на чл. 11 от НПЕКДА, да утвърди новото длъжностно разписание, съобразно нормативно намалената численост на длъжностите с ПМС № 152/02.07.08 г. и Приложението към чл. 4, ал. 4 от изменения Устройствен правилник на Държавната комисия по хазарта и на нейната администрация) обн. ДВ, бр. 9/25.01.02 г. (, като определи конкретните длъжности, които ще се изпълняват. При спазване на нормативните изисквания, в рамките на предоставените му правомощия, председателят на ДКХ е утвърдил и поименното разписание на длъжностите в поверената му администрация, което изключва не само премахнатата бройка за длъжността "старши инспектор", но и конкретно служителя, с който е прекратено служебното правоотношение. Определени служебни функции не могат да бъдат неизменно отъждествявани с дадена длъжност, която по дефиниция е съвкупност "система" според чл. 2 ал. I НПЕКДА от такива, при определения ред на организация на дейността. Когато настъпят делови и структурни промени в системата на администрацията, които променят и нейната организация, част от изпълняваните служебни функции от един държавен служител могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или за допълване на характеристиките на заварени такива и за съкращаване на старите. Това зависи от преценката за целесъобразност на ръководителя на съответната администрация, който е и орган по назначаването по смисъла на ЗДСл, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Упражнявайки предоставената му от закона дискреционна власт, с цел по-ефективното организиране на дейността на администрацията на ДКХ, ответният по касация орган не е нарушил материалния закон, до какъвто правилен извод е стигнал първоинстанционния съд. Поддържаният довод от касатора, че към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение - 08.07.2008 г., не е било осъществено основанието за това, защото утвърденото ново длъжностно разписание на ДКХ е в сила от 09.07.08 г., поради което и съобразно правилото на чл. 142 ал. I АПК, към датата на нейното издаване не е било налице съкращаване на длъжността, е неоснователен. В оспорената пред АССГ заповед изрично е отбелязано, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 09.07.2008 г. - датата на влизане в сила на новото длъжностно разписание, от която дата заповедта е породила своето правно действие и към който момент е било налице фактическото и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя. При точно приложение на закона, първоинстанционният съд е формирал горния извод относно момента на издаване и момента на действие (пораждане на целените правни последици) на прекратителната заповед, поради което резултатът не се нуждае от друго мотивиране или допълване. В хода на служебната проверка за материалната законосъобразност на атакуваното съдебно решение, в пределите на разписаното в чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че то е съответно на фактите и закона. Правилен е извода на АССГ за неприложимост към процесните правоотношения на разпоредбите на Кодекса на труда, тъй като те са уредени изчерпателно с нормите на Закона за държавния служител и не е налице празнота в последния, която да бъде запълнена по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА . Така са отклонени възраженията на жалбоподателя за нарушение на разпоредби от Колективно споразумение от 05.12.2005 г. и Колективен трудов договор от 11.12.07 г., сключени между Националния синдикат на административните служители "Подкрепа" и ДКХ; както и оплакването, че на несъкратената една бройка за длъжността "старши инспектор" е останал служител, който е с по-нисък ранг от този на жалбоподателя. Липсата на нормативно установени изисквания за подбор в ЗДСл при прекратяване на служебните правоотношения, означава липса на законодателна воля за това, а не празнота в закона, водеща до прилагане на други норми по аналогия. При реално извършване на структурни промени в съответната администрация, въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол, е кои лица и на кои длъжности, съобразно новосъздадената структура, да бъдат съкратени. Ето защо се споделя изцяло извода на АССГ, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. Обстоятелството, че функциите, присъщи за нея, съществуват и продължават да се осъществяват от останалия на служба Лазар Йорданов Димитров, заемащ същата длъжност не означава, че не е налице съкращаването. Независимо, че длъжността е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика (л. 11-л. 15, връчена на касатора на 01.04.08 г. и на л. 55-л. 58, връчена на Лазар Димитров на 08.08.08 г.), то са намалени бройките, определени да изпълняват длъжността. Следователно, заключението на АССГ, че оспорената пред него заповед е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е правилен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС, Пето отделение