Решение № 8219 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2016 г.

Решение № 8219 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 459, ал. 8 ИК. Образувано е по касационна жалба Я. П. И. чрез процесуален представител адв. Н. Я. от Пл. АК, срещу решение № 115 от 16.03.2016 г. на Административния съд-П., постановено по адм. д. № 219/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на Я. П. И. - кмет на кметство с. Т., обл. П. срещу решение № 374 - МИ/26.02.2016 г. на Общинска избирателна комисия - П. относно прекратяване на пълномощията му на кмет на кметство Т., общ. П.. В касационната жалба обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в нарушение с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че ОИК -П. е постановила решението си след установените за това законови срокове, а от друга страна, че е добросъвестно е предприел необходимите действия по см. на чл. 41, ал. 3 ИК, независимо, че не е уведомил писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. По изложените съображения касаторът моли съдът да отмени решението на административния съд и това на ОИК-П., с което предсрочно са прекратени пълномощията му. Претендира и присъждане на направените разноски. От ответната страна - ОИК-П. е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебния акт е съобразен с нормата на чл. 41, ал. 3 и чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, поради което решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 459, ал. 8 ИК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд-П. е бил сезиран с жалба, подадена от Я. П. И. - кмет на кметство с. Т., обл. П. чрез адвокат Н. Я. от АК - П. срещу решение № 374 - МИ/26.02.2016 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - П. относно прекратяване на пълномощията му на кмет на кметство Т., общ. П.. По делото е било безспорно установено, че жалбоподателят и настоящ касатор е избран за кмет на кметство Т., обл. П., обявен с решение № 3/1.11.2015 г. на ОИК-П., както и че към дата на избора е бил чл. на управителния съвет на Потребителна кооперация "О. - 94", с. Б., общ П.. Установено е също, че на 13.11.2015 г. касатора е подал заявление до Председателя на Управителния съвет на кооперацията да бъде освободен от задълженията си на чл. на УС, както и че от посочената дата не участва в заседанията на УС, което се потвърждава и и от председателя на УС на кооперацията с уведомление № 1/24.02.2016 г. до председателя на ОИК- П.. Не се спори от касатора и дори заявява твърдения в тази връзка, че не е уведомявал писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия както повелява чл. 41, ал. 3 ИК. Впоследствие от ОИК- П. е проведена процедурата по чл. 41, ал. 3 и ал. 4 ИК. Съдът е установил, че решението е прието при спазване на изискванията на чл. 85, ал. 4 ИК. Към него са изложени мотиви, сочещи на фактическите обстоятелства, послужили за издаването му, както и че е спазена процедурата, предвидена в чл. 42, ал. 3 ИК. Решението на ОИК-П. взето с мнозинство от две трети от присъстващите е било подписано от председателя и секретаря, поради което съдът го е приел за валидно и издадено в съответствие с изискванията за форма. При тази фактическа установеност съдът е приел, че оспореният административен акт решение № 374 - МИ/26.02.2016 г. на Общинска избирателна комисия - П. е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е правилно. От данните по делото безспорно се установява, че касаторът е предприел действията по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА в срок за прекратяване на извършваната от него несъвместима дейност, но не е изпълнил кумулативното императивно законово изискване да уведоми за това писмено председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. Наведеният довод за необоснованост на решението е също неоснователен. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, които е съпоставил с приложимото материално право и въз основа на това е извел правилни и обосновани правни изводи. Неоснователно е възражението, че след подаване на заявлението до УС на кооперацията фактически касаторът не е участвал по никакъв начин в дейността. Това е ирелевантно спрямо кумулативно въведените нормативни императивни изисквания за дължимото му поведение след избора му за кмет. Прокламираната в жалбата добросъвестност е етична категория, която следва да е присъща за всеки орган на местна власт, но е само част от дължимо поведение от по-висок ред при осъществяване на властнически правомощия. При установената хипотеза закона е категоричен и е недопустимо разширителното му тълкуване. Искането на касатора за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора, е неоснователно. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно валидно, допустимо следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 459, ал. 8 ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение